Човекът, подписал заповедта за създаване на

“македонскиот язик”, написал прочувствена молба

до цар Борис III: Искам да бъда достоен българин

Новината, че в Северна Македония “На прощаване” на Христо Ботев е обявено като “македонска народна песен”, не може да изненада вече никого. След като ни взеха цар Самуил и Гоце Делчев, а футболистът Димитър Бербатов се оказа македонец от “техния Благоевград”- “играещ за Ганьовците и Монголите”, може да се готвят всички личности от нашата история. Положителните ще се окажат “македоно-славяни”, а отрицателните “бугарски татаро-фашисти”.

В тази връзка ще ви припомня една история за човека, който всъщност е подписал заповедта за създаване на “македонскиот язик”, първия министър-председател на Народна република Македония в състава на Югославия, секретарят на Македонската комунистическа партия и председател на Председателството на Югославия след смъртта на Тито - самия Лазар Колишевски.

Другарят Лазар Колишевски е направил сигурно най-много срещу българите в Македония и е бил силен почитател на всичко сръбско и югославско. На неговата съвест лежат хиляди убити и изчезнали българи.

Той е автор на

мотото “Силна

Сърбия, яка

Югославия”,

което в днешен вариант може би звучи “Силна Северна Македония – яка Сърбия”. И до ден днешен в Скопие той е много уважавана историческа фигура.

И сега следва интересното. През 1984 г. в българските военни архиви са открити интересни молби от въпросния Колишевски от 1941 година, когато той носи простичката българска фамилия Колишев. Молбите са до самия българския цар Борис Трети и военния министър на Царство България генерал Теодоси Даскалов. Тогавашният шеф на генералния щаб на БНА Атанас Семерджиев изпраща откритите документи до ЦК на БКП и лично до Милко Балев, защото те са с изключителна важност и разкриват невероятни факти – доказват безспорно българския произход на една най- големите политически фигури в Югославия.

Документите, вместо да бъдат огласени, бързо са засекретени - първо, за да не дразним югославските другари, и второ, най-вероятно, да може да се използват като коз в специфичните българо-югославски отношения.

Каква е историята на тези удивителни документи? През 1941 година Лазар Колишев, по–късно чудодейно станал Колишевски, е деен югославски комунист, който е осъден от Битолския военнополеви съд (тогава български съд) на смърт за комунистическа дейност във военно време срещу българските власти по Закона за защита на държавата.

И тук следва изненадата -

бъдещият стълб

на македонизма

пише

прочувствена

патриотична

молба до

български цар

Ето части от нея.

“До Негово Величество Борис Трети, цар на българите

София,

Молба за милост

от Лазар Панев Колишев

Ваше Величество,

…Никога в живота си престъпно не съм мислил и действувал изобщо и особено по отношение на българската държава, която всички ние, роби българи, сме очаквали с трепет в душата ни и от много дълго време: да ни освободи и приобщи в майчините си обятия!”

Продължавам цитата с обясненията в любов към омразния иначе “фашистки” цар , България и българите.

“Син съм на родители българи, чувствал съм се и усещал българин въпреки страшното робство – запазил съм си и бит, и език, и нрави български.”

И за финал на този документален разказ продължавам с един наистина уникален цитат.

“...като ВИ уверявам, че като се върна един ден към свободен живот благодарение НА ВАШАТА ЦАРСКА МИЛОСТ, ще съумея да се възползувам от най-скъпия урок в живота ми, за да бъда с дела достоен българин и верен поданик на ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО и на майка България! Скопие 7 декември 1941 Предан най-искренно на Ваше Величество Лазар Панев Колишев”.

В кръга на шегата, ако не знаех, че това е писано от “от най-големиот македонец”,“симболот на македонизмот”, “цървеното сонце на Скопие”, щях да реша, че е писано от Иван Вазов или от Каракачанов и Валери Симеонов накуп под диктовката на Джамбазки.

Освен молбата (защото някои ще кажат, че осъденият на смърт е готов на всичко) се пази и много останала документация - лични карти, десетки и десетки документи, които доказват българския произход на бъдещия премиер на Македония и председател на Югославия.

Много поучително обаче е какво се случва след въпросната молба. За помилването на младия Лазар ходатайства сам българският военен министър генерал Теодоси Даскалов (внук на знаменития Бачо Киро, убит като “фашист” на 1 февруари 1945 г. след присъда от нашия роден Народен съд). Вследствие на това височайшо ходатайство и на цялостната политика на българската държава към “българите от новоприсъединените земи” цар Борис Трети собственоръчно помилва въпросният Лазар Колишев.

Само 4 години след клетвите за вярност към България и българския трон Лазар Колишевски буквално ще разгони фамилията на всичко българско из Македония. Той няма да знае милост.

Молби за
помилване
при него няма
да вървят

Хиляди българи, включително и комунисти, отказващи да станат македонци, ще бъдат избити или пратени в концлагери. Помилваният Колишевски ще е основният организатор на Кървавата Коледа или Кървавия Божич от 7 януари 1945 г. за българите в Македония, когато само за един ден са убити 1200 души. Според историка Веселин Ангелов през цялата 1945 година са убити над 23 хиляди македонски българи, а над 130 хиляди са жестоко репресирани.

Така се ражда новата македонска нация. Ражда се в поредната българска национална трагедия, в която нова югославска власт със съдействието и на българи ще избива българи . За това един съвет към преговарящите “со северномакедонците”: внимавайте много, те обръщат много често палачинката, в превод на скопски диалект “я превъртуват палачинката” по-добре и от нас, българите, все пак нали сме едно племе. Справка – молбата на Колишевски.