Починал е Стойко Тонев. Навремето беше зам.-главен на "Монитор", докато се опитвах да пробия в журналистиката, но тези ми спомени нямат никакво значение. Стойко Тонев беше човекът, който списваше "Из дневниците на един луд".

Което означава, че заедно с него, си отиде и едно велико чувство за хумор, подплатено с чудовищна обща култура. Често ми се налагаше, докато го чета, да отварям гугъл и да търся подробности за писатели, художници, музиканти, исторически личности, които така умело маршируваха из уж нехайните му размисли за важните теми от настоящето.

Направете си и вие труда да прочетете няколко такива "дневника". Може и всичките да ги изчетете, защото те са урок за начин на мислене, за отношение към света, за умение да иронизираш и да се самоиронизираш, умение да се изразяваш. И най-вече да обобщаваш всички уродливи черти на жалката ни действителност. С неговата смърт хуморът загуби един от най-добрите си играчи.

Без него светът ни ще бъде още по-лесна плячка за тъпите шеги, които тотално са ни превзели и се опитват да ни промият мозъците, че нещо явно сме чалнати и по-добре да се хилим в синхрон с тълпата, за да не ни помислят за задръстени. Сега поне хората по върховете на властат могат спокойно да се излагат без притеснение, че после ще бъдат жестоко осмени в "Из дневниците на един луд".
Бог да го прости Стойко Тонев.
Не го познавах добре, но ми е мъчно за него.