Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

11.05.2018: През 1040-1041 г. норвежкият крал е знаел, че воюва с българите в областта Македония, а не с ''антични македонци''

Харалд Хардроде - ''опустошителят на българите'' - 1040-1041г. Византийска тема България (Македония).

Харалд Хардроде е крал на Норвегия от 1046г. до 1066г. (до 1047г. съвместно с племенника си Магнус I). Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на Дания. Основател е на днешната норвежка столица Осло.

През 1066г. Харалд предявява претенции към трона на Англия и с помощта на графа на Нортумбрия Тостиг дебаркира в североизточната част на страната. След първоначалния успех в битката при Фълфорд, норвежките войски са разгромени от крал Харолд II в битката при Стамфорд Бридж, като Харалд и Тостиг са убити. Няколко седмици по-късно Харолд II претърпява поражение в битката при Хейстингс и Англия е завладяна от норманите - 1066г.

Харалд Хардроде е свързан с българската история. На византийска служба като наемник той се отличава в няколко военни кампании, в които ръководи относително самостоятелно викингски подразделения. Те участват във войната с арабите в Сицилия.

Включва се и във войната срещу българския цар Петър Делян, син на цар Гаврил Радомир от брака му с Маргьорита, дъщеря на унгарския крал Геза (971- 997), който възстановява чрез въстание в тема България (Македония) независимостта на България през 1040г. Петър Делян приема името Петър на царя-светец Петър (927-970), първият официално признат от Византия през 927г. "цар на България", син на цар Симеон Велики (893-927).

През 1041г. Византия потушава въстанието на Петър Делян и Алусиан и повторно успява да установи господството си над България. Нейните съюзници наемниците норманите имат решаващ принос в ключовата Островска битка срещу българските войски.

Старата българска Самуилова столица Преспа е съсипана от норманите, командвани от бъдещия крал на Норвегия Харалд Хардроде. Той е описан в една сага като "РАЗОРИТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ". Това прозвище се среща в едно осмостишие на исландския скалд Тиодолф Арнорсон, съчинено през 1065 г.

"Чух аз, че силната буря

краля връхлетяла при Тауг,

но ОПУСТОШИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРИТЕ

помогнал на брат си много.

Като снел от главата си шлема,

на петнадесет години от рождението си

той се разделил

с умрелия Олаф."

Така че през 1040-1041г. норвежкият крал и неговите поданици много добре са знаели, че воюват с България и с българите в областта Македония, а не с някакви ''антични македонци''.

От фейсбук