Дали не е неволно кощунство?
Дали не е неволно кощунство, ако нашата скръб за загубените ни близки и приятели е донякъде пропорционална на количеството неизживян живот, което отнема от тях Смъртта?
Когато умре млад и неизживян живот или умре дете, скръбта е много силна, нещо в нас силно се бунтува срещу такава несправедливост. Животът се предполага да бъде изживян, а не погубен твърде рано, мъките по неговото създаване, раждане, отглеждане и грижа, не е редно да бъдат така лесно опровергавани от ранна смърт.
Мнението на Човечеството е, че всеки живот е безценен, дори последните три месеца на неизлечимо болния. Хуманността се състои днес в това, че всичко е равноценно и няма йерархия на стойностите.
Може би е наистина така. Кой ли може да каже? Но все пак е по-лесно да се разделим с онези, които са живяли достатъчно дълго. Макар че и това не е никак лесно, но поне не изглежда толкова чудовищно несправедливо.
*От фейсбук
Най-четени
-
Вълкът, глиганът и лисицата
Поп-културна басня, без връзка с Народния театър Значи, разхождал се веднъж вълкът из есенната гора и насреща му лисицата. А тя една красавица, с лъскаво кожухче, подготвено за зимата
-
Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството
-
Бай Ганьо срещу Малкович
Нападнаха Народния театър. Също и Еврото. Шенген. Около Театъра има Хути. Трудно е да се живее заедно с такива хора. Но няма как. Нарича се народ. Убиват или прогонват по-издигнатите измежду своите
-
Галерия На 10 ноември Тодор Живков дреме по време на преврата
Костадин Чакъров: Не беше изненадан, по предписание на правителствени лекари винаги спеше следобед Наричал приятелите си от Политбюро цеховите майстори от задругата “Боже
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси