Депутатите от БСП подмениха декларация, вбесени, хората обградиха парламента. Вътре пееха “Партизан за бой се стяга”. Барикади в цялата страна - и инатът на социалистите за власт издържа 20 дни

 

Муравей Радев разказва за драматичните събития на 10 януари 1997 г. като пряк участник в повечето от тях. В първите две части от материала той описва как се стигна до националната катастрофа през 1996 г.
В края на годината в резултат на управлението на кабинета “Виденов” на БСП страната е докарана до много тежко икономическо състояние и управленски хаос. Недоволството на хората расте експлозивно. Ето и третата част на материала на Радев за скритите и явните истории около онези драматични събития.

В тази обстановка обединената опозиция в лицето на ОДС предложи реален и разумен изход. На 18.12.1996 г. депозира в Народното събрание “Декларация за спасението на България” с кратък и ясен текст от 3 точки:

1. Решение за въвеждане на валутен борд, 2. Сключване на споразумение с МВФ и Световната банка за провеждане на пазарни, структурни реформи, 3. Незабавно разпускане на 37- о НС и провеждане на предсрочни парламентарни избори.

По действащия правилник за работата на НС тази декларация задължително трябваше да бъде разгледана, обсъдена и гласувана в пленарна зала. Управляващото социалистическо мнозинство бе шокирано от съдържанието на документа и въпреки ескалацията на катастрофата проточи дебатите по него. След силен натиск на опозицията най- сетне бе насрочено извънредно заседание на НС на 10.01.1997 г. с единствена точка – разискване на декларацията на ОДС.

Общественият интерес бе много голям, кризата бе в разгара си и хората очакваха с надежда решението на парламента. Около НС се бяха събрали много хора както от София, така и от страната на обявен от опозицията митинг. И тогава парламентарната група на БСП от глупост ли, от страх ли, от…. и до днес нямам обяснение защо, вместо да внесе за разглеждане автентичната декларация на ОДС и да я отхвърли, като не я харесва, с мнозинството, което имаше, вместо това, в цинично и арогантно нарушение на Правилника на НС социалистите подмениха оригиналната декларация на ОДС със своя – менте декларация. Типична комунистическа декларация, която внесоха за обсъждане и която замазваше тежкия провал на управлението им, предлагаше съставяне на нов кабинет на БСП и избори след една година.

Това вече

преля чашата

Депутатите от ОДС напуснаха пленарната зала, а социалистите и Жорж- Ганчевият Бизнес блок останаха да разискват ментето.

Почти веднага, подмяната доби публична известност. И подейства като електрошок – не само на хората около парламента, а и в цялата страна. Разгневени, дори вбесени от циничната проява на комунистическо безсрамие, хората масово се насочиха към парламента и в късния следобед го обградиха от всички страни. Достигнаха 20 хиляди души, които искаха незабавни предсрочни избори. Стигна се до безредици, сблъсъци с полицията, имаше ранени хора.

Напрежението се увеличаваше непрекъснато. Новоизбраният президент Петър Стоянов, кметът на София Стефан Софиянски, лидерите на ОДС Иван Костов и Стефан Савов, както и повечето от депутатите на опозицията призоваваха да не се използва насилие, да не се стига до крайности, протестът да остане мирен. Не много успешно, защото гневът на хората ескалира неудържимо, а имаше и провокатори, които чупеха прозорците и запалиха вратата на служебния вход на НС.

Не успяха да

нахлуят в

парламента,

защото всички входове бяха барикадирани отвътре от специалните части.

На този фон инфантилното поведение на управляващите достигна нови висоти. На извънредно вечерно заседание Министерският съвет в оставка разпореди на държавните радио и телевизия да предават само цензурирана информация за събитията, а на МВР - да започнат “наказателни” действия към Дарик радио за “подстрекателство”, защото си позволяваше да информира на живо какво точно се случва в реално време.

Също така силите за сигурност, подсилени с доведени от провинцията части - да използват необходимите средства, в т.ч. специални за извеждане на блокираните в парламента соцдепутати и силово да разчистят територията около Народното събрание.

В това време парламентарната група на БСП се втвърди окончателно и реши, че незабавните предсрочни избори ще са катастрофа за България и за да я избегне, страната трябва да се управлява от ново социалистическо правителство с премиер Николай Добрев. Десетина човека от тях потвърдиха своята решимост да бранят управлението си с песен на уста – запяха “Партизан за бой се стяга”, факт документиран в тв репортаж.

Малко преди полунощ действащият все още президент Желю Желев с декларация подкрепи протестиращите, осъди насилието и разрушенията и съобщи, че няма да връчи нов мандат на БСП за съставяне на правителство. В началните часове на 11.01.1997 г. полицията най–после успя да прокара коридор, по който

в шпалир изведе

депутатите на

БСП и тези на

Жорж Ганчев

до три автобуса

очакващи ги пред Софийския университет.

Това подейства успокояващо и малко по-късно напрежението спадна. Хората започнаха да се разотиват и площадът постепенно се поопразни. След което

се случи

най–безумното

нещо,

което човешкият разум не може да побере. Тогава, когато вече нямаше никаква нужда от силови действия, неизвестно по чия команда няколко лъча специални части, облечени в бойни доспехи, с шлемове, щитове и палки нападнаха останалите стотина разотиващи се и буквално ги пребиха. С отмерени удари на палките върху щитовете създаваха страховит шум – ефектът бе неописуем. Последиците също.

Окървавиха площада пред парламента, изпълнявайки правителственото разпореждане да го прочистят. Няколко народни представители, между които и бившият премиер Филип Димитров, бяхме там.

На него му

разцепиха

веждата

и облян в кръв, го събориха на земята. Аз отнесох няколко палки преди един офицер, който явно ме е познал, да отклони нападателите встрани.

След малко всичко приключи. Това безсмислено насилие обаче изигра много важна роля. То генерира мощна съпротивителна енергия в цялата страна. От следващия ден започнаха повсеместни протести – шествия, митинги, барикади, блокади в цялата страна. Въпреки студа, въпреки снега хората не напуснаха улиците.

Комунистическият инат издържа цели 20 дена. Най-после на четвърти февруари 1997 г. БСП се отказа да прави ново правителство, върна мандата и страната тръгна към предсрочни избори.

Какви са

поуките?

Би трябвало да се учим от грешките си, за да не ги повтаряме. За жалост, човешкият род, в т.ч. и ние, българите, често се спъваме в един и същи камък. Въпреки катастрофалните управления на нереформираната БСП, която и днес трудно прикрива болшевишката си същност и идеология, мине-не мине, и отново й поверим управлението на страната и съдбините си.

Това

Луканова зима,

Берово

безвремие,

Виденова

катастрофа,

Орешарски катарзис сякаш нямат никакво значение. Сега отново напират. Отново да им се доверим. И отново старите приказки на нов глас. Пак ново начало, пак “Сполука”, пак по-високи данъци за бизнесмените и по-успелите българи. И отново неувяхващият рефрен “повече държава в икономиката”.

Още държава! Колко още – колкото при Виденов или колкото при Луканов? И разбира се, нов път - социален, към нови върхове и ново благоденствие. Не е ясно само, след като ще правиш едно и също отново и отново, как ще постигнеш различен резултат? Досега не съм чул някой да е успял.

Въпросът е ние ще позволим ли отново да се експериментира на наш гръб? Ще се поучим ли от миналото, или ще ритнем за пореден път препъникамъка с надеждата да дочакаме някой ден нов Десети януари.

* Народен представител в 37, 38 и 39 НС и финансов министър в правителството на Иван Костов 1997-2001 г.