Какво ще донесе новата 2021 г.? След турболентната 2020 г. новата идва с много очаквания и е заредена с много изненади.

“24 часа” зададе 6 въпроса на експерти

Ето прогнозите на Росен Петров.

Мечтая за ужасно скучна 2021 г., но едва ли ще е такава

1. Какво ще се случи на парламентарните избори у нас? Кой ще е победител, ще влязат ли в парламента “новите играчи”, какви изненади може да се очакват?

Нямам способностите на баба Ванга, нито разполагам резултати от специфични закрити социологически изледвания, но мисля, че следващият парламент ще е шарен и силно фрагментиран, с повече противопоставяне и борби от сега действащия. Ако някой подцени възможността на ГЕРБ да се мобилизира, ще сбърка, а който подцени партията “Има такъв народ” около Слави, ще сбърка още повече. Не бих се учудил, ако проектът на Слави стане трета или дори втора политическа сила. ДПС също ще повиши резултатите си в абсолютен брой гласове в сравнение с изборите през 2017 г. В кръга на шегата,

когато БСП

си уредят

видеопоздрав

от Путин,

такъв като този на Ердоган към ДПС, ще ги призная за много силна партия с възможности. “Демократична България” също ще има своите депутати. Не съм наясно в какъв точно формат ще се явят “Обединени патриоти” и формациите около Мая Манолова и “отровното трио”, но те също имат своите шансове. Всичко зависи от развитие на пандемията през оставащите зимни месеци и това, което реално ще се случи с икономиката.

  2. Какво ще е следващото правителство? Възможно ли е скоро след редовните да има предсрочни парламентарни избори?

  Няма да се изненадам, ако конфигурацията в новото Народно събрание е такава, че да не може да се състави правителство, или пък самият парламент да е нетраен. Искрено се надявам да не влезем в спирала от избори, защото на фона на икономическата и здравната криза това ще бъде изключително пагубно за всички ни независимо от партийните или личностните ни пристрастия.

3. Какво ще се случи на президентските избори? Ако Румен Радев се кандидатира за нов мандат, какви са шансовете му? Какви са шансовете на бъдещия кандидат на ГЕРБ?

Първо, мисля, че президентът Радев ще се кандидатира за втори мандат. Второ, мисля, че БСП и той бъркат с това, че напоследък водят нещо като

другарски огън помежду си. Трето, много е важно каква кандидатура ще предложи ГЕРБ, тя може да е силно партийна, изцяло надпартийна или пък някой много успешен досегашен кмет с технократско излъчване. Да не повтарям клишета, но изборът на президент е наистина мажоритарен. Нищо чудно за президент да се яви и трета силна кандидатура - гражданска или друг тип личност.

Всъщност какво ще се случи на президентските избори, зависи най-много от това какво ще се случи преди това на парламентарните.

  4. Каква може да е изненадата на годината?

Надявам се това да е просто краят на пандемията и бавното възстановяване на икономиката. Бих пожелал на всички ни една ужасно скучна година, но за съжаление, едва ли моето пожелание ще се случи.

  5. Какво е най-голямото предизвикателство, което имаме да решаваме като нация?

Винаги съм отговарял, че е бедността. Сега бих казал бедността и здравният статус на българите, но те са свързани. Видя се, че ние сме хронично болна, застаряваща нация. За 2020 г. вследствие на COVID и на други заболявания повишението на смъртността май достигна практически жертвите, които сме дали през Втората световна война.

И нещо банално, но вярно - държавата и обществото дължат повече внимание не само на образованието, но и на науката. Не може доктор на науките, например по генетика, да получава чисто под 1000 лв. Не може таксиметровият шофьор (нямам нищо против тях, аз ползвам редовно такси) да изкарва повече от професор в Софийския университет.

  6. Ще се разреши ли спорът ни със Северна Македония?

  Надявам се, но само ако изпълнят изключително справедливите български условия. Никой не отрича правото им днес да се самоопределят както искат, но за всеки обективно запознат с историята безусловно корените на днешните жители на Северна Македония са български. В ЕС не ни трябва държава, при това съсед, в която антибългаризмът да е фактически нещо като държавна идеология.

На 29 декември в Скопие бе оповестено социологическо проучване, според което 60% от гражданите на РСМ не искат страната им да се отказва от териториални или други претенции към България. Оставете настрани това чудо на чудесата – македонската история и нейните тотални фалшификации, но там за 70 г. сърбо-югославската пропаганда е направила наистина чудеса с умовете на тамошните хора. Искаме ли в ЕС държава, в която 2/3 от населението утре може да каже: дайте ни Пирин, Благоевград и Банско? А какво ще стане, ако там на власт дойде отново ВМРО-ДПМНЕ, дори не ми се мисли. Така както Германия е преживяла своята “денацификация”, ние преминахме през нелек процес на определена “декомунизация”, така и Северна Македония се нуждае от процес на “деюгославификация”. Така както ние научихме истината за Белене или за Възродителния процес, така на тях им предстои да научат истината за концлагера “Голи оток” и за хилядите избити македонски българи.