Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

В Древен Египет празнували Нова година с бира и секс. Китайците първи палят фойерверки

Във Вавилон влачели царя за ушите

Цезар решава празникът да е на 1 януари

Всяка година на 1 януари в повечето страни по света се празнува началото на новата година, но в това няма нищо ново.

Всъщност празници, отбелязващи началото на календара, съществуват от хиляди години. И докато някои тържества са били просто шанс да се напиеш и повеселиш, други новогодишни фестивали са свързани с важни селскостопански или

астрономически събития

Например в Древен Египет годината започвала с наводнението на Нил, което съвпада с изгрева на звездата Сириус. Финикийците и персите свързвали началото на годината с пролетното равноденствие, а за гърците то е било по време на зимното слънцестоене. Първият ден от китайската Нова година пък настъпва с второто новолуние след зимното слънцестоене.

Най-ранното регистрирано новогодишно тържество датира отпреди около 4000 години във Вавилон и е било дълбоко преплетено с религия и митология. За вавилонците от древна Месопотамия първото новолуние след пролетното равноденствие - деня в края на март с еднакво количество светли и тъмни часове, предвещавало началото на новата година и олицетворявало възраждането на природата.

По този повод се организирал голям

религиозен фестивал,

наречен Акиту. Името му произлизало от шумерската дума за ечемик и включвал различни ритуали за всеки от своите 11 дни. По време на Акиту по улиците на града дефилирали статуи на боговете и се организирали церемонии, символизиращи победата им над силите на хаоса.

По това време се празнувала и митичната победа на вавилонския бог на небето Мардук над злата морска богиня Тиамат. Този ритуал изпълнявал и важна политическа цел - през време на празненствата бил коронясван нов цар в знак на обновяване на божествения мандат на настоящия владетел.

Любопитното е, че празнуването било свързано и с някакво ритуално унижение на вавилонския цар. Особената традиция повелявала владетелят да бъде влачен за ушите до статуята на бог Мардук, лишен от кралските си регалии, с надеждата да го разплачат. И ако се пролеели царски сълзи, това се разглеждало като знак, че Мардук е доволен и символично е удължил управлението на царя.

Древната египетска култура е била тясно свързана с река Нил и Нова година съответства на годишното наводнение. Според римския писател Цензорин египетската Нова година била, когато Сириус - най-ярката звезда на нощното небе, ставала видима за първи път след 70-дневно отсъствие. По-известен като хелиакален изгрев, този феномен обикновено се случва в средата на юли точно преди годишното наводняване на река Нил, което гарантира, че земеделските земи ще са плодородни през следващата година. Египтяните празнували това ново начало с фестивал, известен като Вепет Ренпет, което буквално означава “откриване на годината”

Самият йероглиф за година (Ренпет) изобразява жена, носеща палмова клонка на главата, която е почитана като

богиня на вечността На Нова година се гледало като на време на прераждане и подмладяване и тя е почитана с пирове и специални религиозни обреди.

Египтяните може би са използвали празника и като оправдание, за да се напият. Скорошни открития в храма на Мут в Карнак показват, че по време на управлението на Хатшепсут през първия месец от годината е имало Фестивал на пиянството. Тази традиция е свързана с мита за Сехмет, богиня на войната с глава на лъв, която планирала да убие всички хора, докато богът на Слънцето Ра не я подмамил

за да я напие до безсъзнание

Така в чест на спасението на човечеството египтяните празнували с музика, секс, веселие и обилни количества бира.

Една от най-старите традиции, чествана и до днес, е китайската Нова година. За нея се смята, че е възникнала преди повече от 3000 години по време на династията Шан. Празникът води началото си от отбелязването на пролетния сезон на засаждане, но по-късно се преплита с други митове. Според една популярна легенда някога е имало кръвожадно създание, наречено Ниан - съвременната китайска дума за "година", което е плячкосвало по селата всяка Нова година. За да изплашат гладния звяр, селяните се заели да окичат домовете си с червени украшения, изгаряли бамбук и издавали силни звуци. Ярките цветове и светлини, свързани с изплашването на Ниан, в крайна сметка се интегрират в празника.

Празненствата традиционно продължават 15 дни и са съсредоточени върху дома и семейството. Хората почистват къщите си, за да се избавят от лошия късмет, а някои изплащат стари дългове като начин за уреждане на делата от предходната година. За да насърчат благоприятен старт на годината, те също украсяват вратите си с хартиени свитъци и се събират с роднини за угощение. След

изобретяването на барута през Х век китайците са и първите, които гърмят на празника с фойерверки. Тъй като китайската Нова година все още се основава на лунен календар, датиращ от второто хилядолетие пр. Хр., празникът обикновено се пада в края на януари или началото на февруари на второто новолуние след зимното слънцестоене. Всяка година е свързана с едно от 12 зодиакални животни: плъх, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, коза, маймуна, петел, куче и прасе.

В Персия празнуването на Нова година се наричало Новруз (или Нов ден). Все още се празнува в Иран и други части на Близкия изток и Азия. Често наричан "персийска Нова година", този 13-дневен пролетен фестивал се пада около пролетното равноденствие през март и произхожда от зороастрийската религия. Официалните сведения за Новруз се появяват едва през ІІI век, но повечето историци смятат, че честването му датира поне от VI век пр.Хр. при управлението на империята от Ахеменидите. За разлика от много други древни персийски фестивали Новруз се запазва като важен празник дори след завладяването на Иран от Александър Велики през 333 г. пр.Хр. и ислямското завладяване през VII век сл.Хр.

Древните чествания на Новруз се фокусирали върху прераждането, съпътстващо завръщането на пролетта. Монарсите използвали празника, за да организират пищни банкети, да раздават подаръци и да провеждат срещи с поданиците си. Други традиции включват размяна

на подаръци

с членове на семейството и съседи, запалване на огньове, боядисване на яйца и пръскане на вода, която символизира сътворението. Един уникален ритуал, възникнал около Х век, включва избирането на "владетел на Наврузия": обикновен човек, който се прави на цар в продължение на няколко дни, преди да бъде "детрониран" в края на фестивала. Новруз се е развил значително с течение на времето, но много от древните му традиции - особено

използването

на огньове

и боядисаните яйца - остават част от съвременния празник, който се отбелязва от около 300 милиона души всяка година.

В Древния Рим Нова година също първоначално е свързвана с пролетното равноденствие. Ранноримският календар се състоял от 10 месеца и 304 дни, като всяка нова година започва в пролетното равноденствие. Според традицията календарът е създаден от Ромул, основателят на Рим, през осми век пр.Хр. Въпреки това през годините той загубил синхрон със слънцето и през 46 г. пр.Хр. император Юлий Цезар решава да внесе необходимите поправки, като се консултира с най-видните астрономи и математици на своето време. За целта той въвежда т.нар. юлиански календар, базиран на слънчевото греене, който наподобява много на по-модерния григориански календар, който повечето страни по света използват днес.

Като част от реформата си Цезар установява и 1 януари за първи ден от годината. Това е било знак за почит към Янус, римския бог на промяната и началото, чиито две лица му позволявали да вижда назад в миналото и напред в бъдещето. Освен че

дава името на първия месец

- януари, тази идея се обвързва и с концепцията за преход от една година към следващата.

Римляните празнували 1 януари, като принасяли жертви на Янус с надеждата да спечелят късмет през новата година. Украсявали домовете си с лаврови клони и ходели на буйни партита. Този ден се разглеждал като подготовка на сцената за следващите дванадесет месеца и затова било обичайно приятелите и съседите да дадат положителен старт на годината, като разменят пожелания и подаръци от смокини и мед помежду си.

В средновековна Европа обаче празненствата, придружаващи настъпването на новата година, се смятали за нехристиянски и езически. Затова през 567 г. съборът в Тур

решава да премахне честването

на 1 януари, като го замества с 25 декември. Но на датата 1 януари също е придадено християнско значение и тя става известна като празника на обрязването, тъй като в еврейската традиция то ставало на първата седмица след раждането.

През 1582 г. след реформата, наречена григориански календар, папа Григорий XIII възстановява 1 януари като Нова година. Повечето католически държави приемат григорианския календар почти веднага, докато протестантските страни го въвеждат постепенно. Британците например приемат реформирания календар чак през 1752 г. Дотогава Британската империя и нейните американски колонии все още празнуват Новата година през март.