През 2021 г. победителите от 2020-а ще се опитат да изгорят мостовете

Представете си, че се разхождате край коловозите на гарата и изведнъж руква проливен дъжд, придружен от гръмотевици и градушка. Паникьосан, вие се покатервате в третокласния вагон на изоставен влак, който си стои там от поне 10 години и явно чака ред за железопътните гробища.

И тъкмо сте се настанили удобно, когато влакът дръпва! Каква изненада! Докато се чудите какво става, той вече ритмично трака по посока на Белград. А после може би Триест, Берлин или Париж? Да пристигнете там без пукнат грош и целият мокър?

Да скочите в движение? Не сте каскадьор, а и камъните край жп линията не са от пачи пух. Казвате си: Пак добре, че този влак не се е засилил към Истанбул…

Това се случи с България това лято.

Чакахме, чакахме

и изведнъж – заповядайте

в чакалнята

на еврозоната. И зад гърба ни резето падна. Но до това лято eврозоната стоеше на едно място като изоставен влак. И ето че изведнъж COVID-19 събуди машиниста и той подкара към светлото общоевропейско бъдеще.

Случи се това, за което Макрон с вси сили напъва, а Меркел се опъва със забити в калта пети: през юли 2020 г. европейските лидери решиха, че ЕС трябва да тегли общ заем от 750 милиарда евро, за да се справи с последиците от пандемията.

Общ заем – това е повече от обща валута. Когато двама имат общ дълг, значи вече са семейство. За първи път в човешката история през юли 2020 година

група нации решиха да задлъжнеят заедно,

което е все едно да минат под венчилото.

Докато общото богатство само скарва хората, общият дълг ги сплотява насила, защото, ако единият не плаща, другият е принуден да плаща вместо него и, естествено, започва живо да се меси в битието на своя партньор. Ако човекът е алкохолик, трябва да му се скрие бутилката с ракия. Ако е безработен - да му се намери работа и да му се подари будилник. Ако жена му е бездетна… Но да спрем дотук.

По принцип държавните дългове не се оплакват от липса на хормона на растежа. В 99,9% от случаите те се "преструктурират", т.е. погасяват се с още по-големи дългове. Досега отделните държави в ЕС си преструктурираха дълговете поотделно, но това лято

те се качиха на общата шейна и заедно се впуснаха по наклонената плоскост

Това ме кара да съм песимист за Европа, но оптимист за евроинтеграцията. Щат не щат, вече са принудени да се евроинтегрират. Кака се ожени.

Какво означава това за България? Много неща ще се завъртят ускорено, но първо е финансовата политика. Рано или късно тя ще докара данъчна хармонизация. За нас ужас, в средна перспектива това може да ни накара да въведем прогресивно данъчно облагане подобно на западноевропейското. Или защо не обратното – Франция и Германия да въведат нашия плосък данък? Сигурен съм, че елитите им мечтаят за това.

Пак това лято ЕС реши, че ако в лошите източни членки липсва "върховенство на закона", ще им се спират субсидиите и коронавирусните заеми. На практика това означава

пряка намеса на еврочиновника във вътрешните работи

на държавите калпазанки. Но кой може да каже дали законът е нарушен? Само съдът, не и чиновникът, пък макар и европейски.

Слава богу, бунтът на Унгария и Полша наложи принципен компромис – репресията си остава, но нарушението първо трябва да се докаже в европейския съд. Сети ли се Бат’ Б. да изпрати цветя на Орбан?

Явно заслугата за възраждането на евроинтеграцията е на COVID-19.

И най-ударени са пак “прасетата” (PIGS),

т.е. дълбоко задлъжнелите държави

от южната европейска дъга. И без това тук-там долу вече взеха връх лошите популисти, които глезят популацията с обещания, че ще напуснат еврозоната и ще захлопнат гордо вратата. Но ако "прасетата" се върнат към националните валути, още в същия миг ще ги девалвират. Тогава всички спестявания ще хукнат към възродената германска марка и тя ще поскъпне неимоверно. В резултат немските стоки ще станат непродаваеми и Германия ще изпадне в най-тежката рецесия след 1932 г., която докарва Хитлер на власт.

Слава богу, COVID-19 издърпа икономическата криза преди политическата, която се очаква още през 2021. Така популистите са изпреварени и Меркел се съгласи с искането на Макрон за общия европейски дълг. Нищо чудно след Нова година да дойде ред и на много други общи неща – данъци, армия, трудово законодателство, мигранти…

Важното е, че COVID-19 бе нещо като шестица от тотото за европейските интегратори. Този вирус им подкара влака. И ако го нямаше, трябваше да бъде измислен

Разбира се, Европа отдавна не е център на света и вирусът не е само нейното спасение. В САЩ той отвори широко вратата за изборните нововъведения, които свалиха Тръмп от власт. Благодарение на този вирус

през 2020 г. глобализмът свали патриотичния популизъм в нокдаун

Но нокдаун не значи нокаут. Народите се разглезиха, свикнаха на демокрация. И тъй като още никой не е измислил глобална демокрация, хората си остават лесна плячка за лошите популисти.

Изводът е, че голямата битка между глобалистите и популистите ще се възроди с нова сила още през 2021 година. В САЩ първите оръдия ще гръмнат още на 6 януари. Тогава щатът Джорджия ще избере двама федерални сенатори. Ако само единият е републиканец, Сенатът ще може да блокира великите реформи, с които демократите се канят да изгорят мостовете назад.

През септември 2021 г. Германия ще избира нов Бундестаг. Меркел обеща да се оттегли, но това вече предизвиква криза в партията ХДС. В източните провинции нейните съпартийци нарушиха табуто и взеха да се сближават с лошите популисти от "Алтернатива за Германия".

А през 2022 г. във Франция идват новите президентски и парламентарни избори и тогава не се знае дали Макрон ще оцелее. Без Меркел и без Макрон нищо чудно влакът пак да спре и пътниците да започнат да слизат.

Така че глобализмът и неговият брюкселски филиал имат малко време, за да изгорят мостовете назад. Моят съвет е да започват още напролет.