Интересна е интуицията в езика на хората, живели преди нас, преди анестезията към важните неща в природата и човека да вземе връх над очевидното. Наричат отсечените дървета “трупи”. Всъщност трупове. Живи същества, които са отсечени от хората, били са отделени от своите корени, обезглавени. Имали са “корони”. Имали са свое царство, преди да бъдат отсечени, свързано с невидими подземни връзки, с невъобразимо сложен интернет на мицелиумите и микроризите, които обединяват всички дървета и организми в една всеобща мрежа на споделяне на храни, вещества и информация, за които невежествената брадва на човека дори не подозира.

Не съм зелен фанатик и разбирам, че всъщност за гората е добре да бъде прочиствана и разумно сечена заради нейното собствено здраве. Разбирам и икономическият интерес и схващам смисъла на думата “ресурс”. Но намирам клането на едно красиво и здраво дърво, което е расло дълго на свобода, с прекрасно право стъбло, в разцвета на живота си, разлистващо се всяка пролет или пък спотаило върху иглите и раменете си искрящият зимен сняг, за естетически грозно.

Дори не знам дали е “справедливо и необходимо”, наистина. Знам само, че е някакси неправилно и противно на красотата на самият живот.

Понеже съм предубеден и вероятно неразобличен расист, не ми е толкова мъчно за отсечените криви и грозни дървета. А трънките, шипките и бодливите храсти едва ли се нуждаят от защита. Брадвата никога не стига до тях.

*От фейсбук