Отиде си Валентин Касабов. Не сме били нито приятели или близки, но мисля, че беше свестен човек, с доста серт характер и откровено поведение.

Не бих си позволил да пиша за него, но някъде през септември или октомври го срещнах случайно на улицата и той ми каза малко троснато „А бе, Росене, ти кога ще разкажеш в предаването си за дядо ми полковник Добри Касабов?”.

Понеже така не успях да го направя, сега ще се опитам да го изпълня тази негова молба. Мисля, че и той и дядо му го заслужават по някакъв начин. Дядото на Валентин Касабов, Добри Касабов е изключителен български военен кавалерист с необикновени ездачески умения. Служи в прочутия 10 конен полк в Шумен, проявил се в битките през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Още като юнкер Добри Касабов получава кръст за храброст, а през 1920 година получава и първото си офицерско звание.

Неговият звезден миг обаче настъпва през Втората световна война. За участие в военните действия срещу нацистка Германия през март 1945 година, в състава на Първа българска армия е сформиран елитен полк от отбрани кавалеристи, който получава простичкото име Сборен конен полк. Името му е простичко, но полкът е много особен, защото в него има отделна артилерийска батарея, шест танка, бронеизтребителна рота и три конни ескадрона. Този полк е създаден за атака, способен да действа срещу сражаващите се с отчаяние германски войници, които в този краен етап на войната са основно фанатични и изключително боеспособни единици от СС-войските.

Кавалеристите на Касабов са острието на така наречената Мурска настъпателна операция, която започва в Унгария и завършва в Австрия. Има дни, когато полкът преминава в непрекъсната настъпление по 30 километра на ден. За всеобщо учудване на всички, българите успяват да извършат пробив в самия Алпийски масив и на 9 май завладяват австрийския град Марибор, а на 11 май Клагенфурт, където се срещат с настъпващите от запад английски войски. Британците са поразени от присъствието в Австрия на български войски и то конници.

Според данни, изнесени наскоро, на 12 май в околностите на Клагенфурт българската армия и части от полкът на Касабов може би водят последната битка през Втората световна война, като разбиват яростна атака на немски части, които отказват да се предадат въпреки подписаната вече безусловна капитулация.

За заслугите си е произведен в чин полковник, а съветското командване го награждава с орден „Александър Невски”. Това е специфичен боен орден, с който с удостояват само командири за умело ръководене на бойните им части и проявени лична храброст и мъжество.

Година след края на войната Добри Касабов умира от скоротечна туберколоза само на 47 години. Болестта го отнася също като внук му пак през декември. Със сигурност може да се каже, че по време на Мурската операция и в похода си през Алпите полковник Касабов всъщност води последните реални бойни български кавалерийски атаки в нашата история.

Това е. Бог да го прости Вальо Касабов и дано някъде там срещне дядо си, който буквално боготвореше, последния български боен кавалерист Добри Касабов. И нека във вечния си сън, чуват музиката, която според мен най–много са обичали - тропотът от копитата на българската конница.