В София трябва да издигнем паметник на Стоян Новакович и да впишем Коминтерна в Златната си книга. Вето до дупка

Извратено ли ви звучи това?

Добре, нека видим какво би се случило, ако идеята за македонизма не се бе пръкнала в главата на Стоян Новакович, а впоследствие комунягите от Сталиновия Коминтерн не се бяха заели да македонизират българското население от географската област Македония.

Щеше да се случи същото,

което стана

българите

от Поморавието,

което Русия и другите т. нар. „велики сили“ подариха на Сърбия с Берлинския договор. Тотална денационализация и асимилация.

Сърбизиране! Днес мнозина от жителите на Ниш си спомнят, че техните баби и дядовци са говорили на български. Но те самите са сърби… Същото щеше да се случи и с жителите на Вардарската бановина, ако не се бе появил македонизмът.

Днес т. нар. “македонци” са просто едни наплашени до смърт българи, наплашени от сръбския шовинизъм, от вездесъщата сянка на УДБ-а, която продължава да дърпа конците от подземията на “дълбоката държава” край Вардара.

Много от тях помнят, че дядовците им,

даже татковците им са били българи

Знае го и Зоран Заев, който като кмет на Струмица бе един от първите, който премахна от паметните плочи словосъчетанието “Бугарскиот фашистички окупатор”.

Сега управляващите от Скопие наистина се нуждаят от една твърда позиция от страна на България. Да им скръцнем със зъби и да им заявим в очите, че ще гледат ЕС само през крив макарон – докато не си оправят злобните антибългарски учебници, докато не премахнат перверзния празник 11 октомври и т.н.

Заев и компания са готови да направят нужните отстъпки. Но

имат нужда да се

оправдаят пред сърбоманския вой,

да кажат: Ма ние не сакафме, ама бугарите ни назориа да кандисаме…

Затова – вето до дупка! Со кротце, со благо и со малце кьотек.