Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Пазете журналистите, които отказват да станат глашатаи на “добрите” срещу “лошите” Огнян Минчев

Свободното слово е под заплаха в България. Не само защото олигархията на власт създаде мощни инструменти за монополизиране на основни национални медии, както печатни, така и електронни. Не само защото назначи цербери - цензори за началници в тези медии.

Свободното слово е под заплаха, защото организираната опозиция на настоящата олигархична власт не е нито на йота по-демократична или по-свободомислеща от нея. Последният пример за това са "опозиционните" коментари за интервюто на Мария Цънцарова с Георги Харизанов на 6 декември в предаването 120 минути на БТВ. Претендирала БТВ да е опозиционна, но "навикът" да се "сервилничи" прозирал зад претенцията. Абстрахирам се от очевидния повик - "не гледайте тях, гледайте нас" - който стои зад поредната критика за "недостатъчна опозиционност". Думата ми е за все по-невъзможните условия за работа на свестните, кадърните и професионалните журналисти, разкъсвани между претенциите на поляризираните лагери на властта и на претендиращата за радикална революционност опозиция. (Днес имаме още един многозначтелен казус с аналогична стойност - интервюто на Силвия Великова с известен евродепутат.)

В продължение на месеци улична тълпа, режисирана от скрити кукловоди тероризира водещия на "Панорама" в БНТ Бойко Василев. Защо? Защото кани "казионни фигури на властта" в предаването си. Ерго - и той е "казионен", част е от властта, в най-добрия случай е конформист. Защото взорът му не гори като този на "отровното трио". Защото се опитва да постави фигурите на властта и фигурите на опозицията в диалогичен режим - седнали около една маса. Тях, които са свикнали да дават пресконференции, да правят изявления... Журналисти като Василев имат дълъг опит в отстояване на правото си да избират събеседници, теми и акценти срещу никога не отслабващия натиск на властта - на цялата пирамида на властта, във и извън медията. Сега им се налага да отстояват свободата си на два фронта - срещу непубличния натиск на властта и срещу публичния натиск на тези, които искат властта. Искат я включително с най-непочтени средства на публичното психическо и физическо насилие, упражнявано от уличните шайки срещу журналисти, опитващи се да си свършат работата по почтен начин. Размаханият пръст срещу Цънцарова в социалните медии вчера е предупреждение, че тя - и други като нея могат също да се окажат между два огъня. Или си с властта - или си с тези, които я свалят. какво ми се правиш на независим(а)?

Ако този ултматум за избор между двата лагера се превърне в императивно условие за да практикуваш професията журналист, със свободата на словото е свършено окончателно. Защото ролята на журналиста не е да рисува политическите лозунги на властта или на опозицията. Неговата работа не е да поддаква на своите и да хапе като бясно куче чуждите. Работата на журналиста е да организира форума, на който влизат в противоборство и едните, и другите. Да разгърне интелектуалната матрица, която проблематизира всяка позиция, а не да славослови позицията на своите и да бичува позицията на другите. Тази същинска работа на журналиста е все по-трудно да се практикува. Тогава, когато властта, парите и организираната арогантност вземат връх в публичния дебат на едно общество, те започват да обсаждат форума. И рано или късно го превземат - ако няма кой да защити това пространство на свобода за всекиго. Ние сме на границата форумът да падне - да се срине под тежестта на уплашената, но все още мощна власт и под натиска на неубедителната, но именно затова яростна претенция за алтернатива. Която няма скрупули да използва каквато и да е улична низост, само и само да постигне заветната власт. (Преди броени седмици участник в ТВ предаване бе физически наплют от "борец за свобода".)
Пазете журналистите, които притежават професионализъм, съвест и независимост. Които отказват да влязат под победните знамена на едните и на другите. Които отказват да станат глашатаи на "добрите" срещу "лошите". Защото знаят, че тяхната роля е работа за цялото общество. А не за богопомазани части от него.

От Фейсбук.