Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как Живков излъга емигрантите, че ще им простят, ако се върнат Диктаторът Тодор Живков изпълнява етнотанци със старшини и офицери в поделение край София, 1970-те.

Строителни войски 1977 г.: Амнистията на Петре Американеца

Службата в която и да е армия по света започва и се развива на голо... Като самия живот... Още в гимназиална възраст всеки донаборник в НъРъБъ бе длъжен да се яви на 3 гражданско- военни комисии. С помощта на събрани досиета от ОФ и МВР за провинения или активи на младите, целта им бе да определят дали си ГВС, ОГВС или НВС. Тоест – „Годен за военна служба“, „Ограничено годен за военна служба“ или „Негоден за военна служба“. Третата категория бе най-предпочитана от всички, независимо дали тротоарният персонаж бе здрав или не съвсем. Идеалният случай бе да си откровено и хронично болен. Тогава медицинската везна те изхвърляше завинаги от играта с пагони. Ако кандидатът за военна униформа бе показал някои дефекти, „сляпата“ Темида повдигаше леко превръзката на очите, за да прецени колко високо в обществото са родителите ти, какви приятели по върховете имат или каква сума могат да бутнат „под масата“, за да ти спестят 2 години връщане в Средновековието.

Третата комисия бе т.нар „Гола“. В прекрасен неделен ден, в празно квартално училище се разхождаш пред лекари, медсестри, офицери по... бели гащи. В кулминацията, и по без тях...(пардон!). Така да се каже, по зеленчук морков и две доматчета млади, най-често свити от хлад и страх. Ако те одобрят, вече отпътувал в поделението, задължителната служба на Родината започваше с обща баня и преобличане в униформа. Изкъпан и остриган, стегнат във военна куртка, младежът от доскорошен уличен хаймана или тих зубрач се превръщаше в герой, в истински мускул с пагони! Блян и трепет за всяка скучаеща или не чак толкоз девица.

Не такава обаче бе картинката в банята на Строителни войски в гр. Станке Димитров (Дупница), поделение номер Ен, 1977-а... По-висока и по-голяма барака от спалните, близо до караулното помещение и ареста, общ фаянсов салон за 10-15 души, а в другата част малка парна централа за топла вода на нафта. Щатен цивилен парнаджия, мургав, от града, майстор на следобедни ракии и мезета със старшините. Там, а и извън нея, в трудовия лагер по същество, можеше да се видят доста цветни живи картини. Доста далеч от сиянието „герой в униформа“... Простотии, крясъци, псувни, лозунги и маршировки, хигиена обща, пот, ухания, блъскане по половин денонощие тежък физически труд... Две години нощуване по 30 души в 1 помещение, мерзости, лукавства, арести, съдби, стиснати зъби, крошета, „каляване на характери“... Културно-масова дейност с циганския фолклор и лингвистика, песни, танци и шамари на Балканските народи, съветски маршове, етнокултурни вулгаризми, големи образи и цитати на Ленин, Димитров и други изявени терористи... Живи картини, епизоди от „забързания делник“ на социализЪма, типажи с екзотичен блясък... Един от най-релефните образи безспорно бе на Петре Американеца от Кресна. Доста по-стар от нас новобранците, гръмовен и едър като бог, с леко повяхнал херкулесов чар, наивно мъдър.

Петре на бузата си имаше мишка. Но не истинска гризанка и не на лицето... Мишката бе от мастило, татуирана близо до цепката на задника му. Два метра мъж от Южна България, метър широк в раменете... Четирикрилен гардероб! В деня за обща баня обаче се шегуваше под душовете, като караше „животинчето“ да се щура по кожата му. Както се сапунисва и си подсвирква от кеф, стегне мускулите. И мишката – хоп!, скрие се... След това Петре отпусне. И малката остроноска – троп!, изскочи пак... Елегантна килийна анимация: мишката влиза-излиза, излиза-влиза във и от „задния двор“ на великана си повелител... Тих смях... Кротки майтапи... Плахи шеги за „изпуснатия сапун“ в мъжката баня. Внимаваш да не разсърдиш с нещо митичното планинско чудовище! Кацнало е за малко в банята на поделението, така че по-тихо и по-отдалеч... Поне на метър от него, че ако те удари, трепе на място! Петре Американеца от Кресна... Голям шегаджия!... Здрав, 30-годишен мъж, с крив белег от разбита и шита горна устна, с 10-ина години по-стар от нас, класически герой из пасмината „служащи“ в Строителни войски. ... В съседната барака живееше и предимно играеше покер през нощта с друг сходен екземпляр, Радо от Перник, бивш боксьор. Фраснал приятел на улицата, оня литва назад и в ръба на тротоара си чупи черепа при малкия мозък. Последно сбогом и Радо биткаджията десетина години по затвори и той... Да.

Нагоре, от кръста до врата на Петре, върху почти цялата кожа на гърба му бе изобразена голяма романтична картина: „Американската мечта на 20-и век“... Нощ, луна, небостъргачи до небето в Ню Йорк или Чикаго. На улицата между тях е спряла 10-метрова луксозна лимузина. Шофьорската врата е отворена и гангстер с кърпа на лицето подава на красавица по минижуп и бедра цяла торба с пари. Съвсем сигурно – след обир!... На чувала е изписано 100 000 $, сиреч долари... Всичко това с размерите на бродирано ковьорче за кухня, но не на стена, а на живата кожа на Петре Американеца. „Бродирано“ дупка по дупка с двойна игла, черен туш и обилни кръвопускания месеци наред някъде из затворническите килии на Народна република България...

Бивш „родоотстъпник“ и „беглец“ в САЩ, сега жертва на „Амнистията за емигранти“ на другаря Т. Живков... ("За даване на амнистия на български граждани, извършили след 9.ІХ.1944 престъпление "бягство зад граница" във връзка с 30-годишнината от социалистическата революция", решение "А" №399/5.ІХ.1974 на Политбюро на ЦК на БКП, ЦПА, ф.1, оп.35, а.е. 4924). Момент... „Жертва“ ли?! Че кой го е бил по главата да се връща доброволно в България?! Сам е решил, сам си е сгрешил...

Да де, ама не е съвсем така. Мачът за живота е тих, свиреп, без правила. В дрибъла финтовете на другарите от тайната милиция са заучени и тренирани дълго. „Изфинени“ и изперверзени в специални школи... „Секири“ ниско долу в глезените, шутове в гърба и главата, лакти в бъбреците и проч... Реферът не е видял - фал няма! Продължавай играта! Слушал съм го и от Петре, и от Гаро, и от други... Докато е в Америка, Западна Германия, Англия ходят постоянно при майка му тук, в България, да я тормозят и заплашват. Той, синът ти, си вдигна чуковете по чужбина, изтървахме го, ама вече има задочна присъда! Престъпник, „невъзвращенец“, враг на НРБ. На тебе, сестра му, зет му, цялата ви рода мамицата ще ви разплачем! До девето коляно!

Женицата реве в къщи, побелява от страх, пише писма на момчето си в Обетованата земя. Мило ми чедо, на зле вървят нещата... Той – Петре, Гаро, Владе и стотици като него, вместо да си гледат работата там и да са спокойни, вместо да помагат на семейството си и да пращат парички да оцелеят братята им на Балканите, през вечер, през две сънуват кошмари и се мятат из възглавниците. Пишат и те писма оттатък Атлантика, Западна Европа, вият насаме от мъка, ходят като сомнамбули. Носталгия. Жив огън в душата, а не човешка сила! И така години... До побъркване. Докато в един прекрасен ден Народна република България и другарят Т. Живков обявяват милостива амнистия за „родоотстъпници – бегълци“. Върнете се в този срок и присъдите ви отпадат! Живейте и работете пак в прекрасното ни мило Отечество!... И баща ми Васил след 22 години няма разлъка (той в Канада, аз тук) ми се хвалеше, че два пъти лично е получавал предложения за амнистия като „невъзвращенец“ от НРБ. Но „бате ти Васко“ не се ловял на въдици като шаран... Пак кошмари, бях ли жив или не бях, дали не греша?... И ново късане на живота като недописано писмо... Сбогом на всичко, което си захванал в чужбина, лъжица „Майната му!“. И „заблуденият“ син хваща самолета или кораба обратно. Да става, каквото ще!

И то... става! Още на летището или жп гарата, току стъпил в родината, те посрещат служители на властта с шлифери, строги очи и специални карти: „Моля, елате с нас!“ ...„Но мама, сестра ми, роднините ме чакат вкъщи?!“... „Ще почакат!“... И още слязъл, неслязъл на родна земя – бух във волгата, ладата или джипката и право в Следственото управление на МВР. Там, след някой и друг ден разпити за „тежката“ чужбина, за приятелите, които си оставил, за живота, който си подритнал, ти връчват заповед. Къде в България отсега нататък ще живееш задължително. Най-често в забутано селце из задните бузи на географията (като мастилената мишка на Петре)... Ритуалът по посрещането на беглеца завършва със заповед поне 2 пъти на ден (!!!) да се подписваш в местния участък на Народната милиция... „Ама как?! Нали амнистия?! Аз се прибирах у дома?“...„Пробен период, младеж! Отде да знаем дали не си вербуван за шпионин на някое чуждо разузнаване?“.

И „светлото бъдеще“ на завърналия се обратно зад Желязната завеса, на официално „амнистирания“ беглец зад граница се завърта шеметно назад. Като в злата гаменска песничка: „Един поп имал куче и много го любил,/ но то сторило пакост и попът го убил./ И гроб му изкопал, и надпис му турнал:/ „Един поп имал куче и много го любил,/ но то сторило пакост и попът го убил./ И гроб му изкопал, и надпис му турнал:/ Един поп имал куче и много го любил...“ Един куплет, който можеш да повтаряш 50, 100, 200 пъти, часове, години и пак да не е свършил. Живот, въртележка около човешката ти ос, на едно място, около собствената си доброта и глупост. Без край! Докато запушиш от триенето със земята и се изпариш в облаците...

Седмица, до 10-ина дни след като пристигнал на заточението си вдън Балканите, Петре Американеца получил призовка да се яви във... Военното окръжие. За постъпване в редовете на Българската народна армия... Ай, сиктир, бе! Сега пък какво?... „Не си отслужил задължителната военна служба, момче, затова“... „Ама нали аз заради казармата избягах от България още млад- зелен?! Затова и рискувах да ме застрелят граничарите. Не исках и не искам да служа! Нали другарят Тодор Живков ми даде амнистия?!“... „Всеки годен гражданин на НРБ до 30-годишна възраст е длъжен да отслужи. Я се виж, два метра мъж! Кръ-го-оо-м! Към поделението, хо-о-дом марш!“...

И вместо личен паспорт и свобода, доскорошният мистър Питър Креснофф от САЩ, отново „другар“ и „момчето“ Петре, получил документи за явяване войник, сред които и този:

„СПИСЪК НА ВЕЩИТЕ, които е желателно да носи новобранецът при постъпване в казармата. *1. Риза с дълги ръкави – 2 бр. *2. Гащи с дълги крачоли – 2 бр. *3. Гащи с къси крачоли – 2 бр. *4. Фланелка юнашка /потник/ – 2 бр. *5. Партенки от американ /чорапи/ - 2 бр. *6. Кърпа за лице – 1 бр. *7. Кърпа за нос – 3 бр. *8. Якички от хасе – 5 бр. *9. Тоалетни принадлежности – 2 к-та *10. Четка за лъскане и размазвачка по – 2 бр. *11. Макара с бели конци – 1 бр. *12. Макара с черни конци – 1 бр. *13. Игли за пришиване – 5 бр. *14. Безопасни игли – 5 бр. *15. Торбички от док /найлон/ 30х20 см – 3 бр.*16. Храна и вода за един ден... Вещите могат да се закупят и от лавката в поделението. Стойността на билетите за пътуване по БДЖ и автобуса се възстановява от войсковата част. Получил, личен паспорт серия №... Подпис:...“

Честито, Петре, Гаро, Владе и стотици излъгани! Предаваш паспорта, губиш гражданските си права... И аз, Георги Ученолюбиви, получих такава бележка за постъпване в казармата. Заради партенките и някои други юнашки артефакти изпитах гордост родолюбива. Явно, бях призован на среща с храбрия войник Швейк, а не на люта битка с „гнилия“ Запад. В Първата световна война, а не 60 години след това... Старшината артелчик в поделението дооформи историческия комплект, като след банята ми връчи клин, куртка и кепе от вълнен шаяк кафяв и зимни чепици с цинтове ориджинъл. Фешън милитари екстра винтидж!

После един от късите пирони на подметката, наречен цинт (по 12 под всяко ходило) проби навътре в обувката, че да си понакуцвам леко. Дълги години стъпвах на мазолчето кокоши трън, спомен от героичните дни в Дупница. Да не уточнявам какво се случи с пръстите на краката ми от постоянното носене пролет - лято – есен - зима на едни и същи затворени обувки... Детски кренвирши, варени, нещо такова... Не успях обаче да изуча употребата на дългите мъжки ватени гащи. Само теоретик анализатор, а по-късно и практик, със засилен интерес към нощните дамски дантелени тайнства.

Свободният ненавижда робството, достойният – лъжата, умният – глупостта, а хитрият хитростта... Хитрият мрази да е надхитрен, лъжата обижда достойнството му... Така и Петре от Кресна. А може би не?... Но в един прекрасен ден от първите му 20 като войник на социализЪма захвърлил кепето и униформата „въшкарник“ и избягал от казармата. Хитрости под пагони обаче трудно минават... Пратили му военна милиция, след седмица свобода го намерили в леглото на кръшна хубавица от София. И пак го арестували и си го прибрали. След някое и друго кроше, строшен в главата стол, предупредителен изстрел във въздуха... Е, живи и здрави, малко поомачкани след боксовата среща... И Петре с белезници в джипката. Но-о... Бягството от войската по всички земи и армии се води „самоотлъчка“, дезертьорство. По време на война следва бесило или разстрел по бързата процедура. В мирно време и за амнистиран бивш беглец американец – военен съд и дисциплинарна рота. Година и половина дисцип! Сиреч строг тъмничен военен затвор с много, много принудителен тежък физически труд, а в почивките маршировки... За превъзпитание на буйните глави... Глупакът с власт наказва умния, за да му дойде ума в главата... Значи, 2 години редовна служба по закон + 1,5 година военен затвор... „Амнистираният“ Петре само с месец и нещо буйства в България имал да служи вече 3,5 години на народната република. Да.

Следващите 8 до 10 години казарма, с които Повелителят на мишката от банята в Дупница ни изпреварваше по възраст, се развивили по отработен от тайните служби образец. Направиш ли нарушения в дисципа, следва пак съд. Но вече заминаваш за цивилен затвор, с присъда за рецидивист. Добавяш годинка-две, другите ти „се пазят“... Пуснеш кръв на някоя мутра в затвора, фраснеш кроше на надзирател, хвръкне фуражката на някое ченге от шамара ти – пак отиваш на съд, вече вътре зад решетките. Получаваш т.нар. „вътрешна присъда“. И тя се добавя към годинките...

„Амнистията“ обърнала живота на Петре от цветни кадри от филма „Американска мечта“ в черно-бяла балканска трагикомедия: свобода - затвор, бягство - арест, нова присъда - килия, скука - татуировки, достоен човек - бандит... За 10-тина години напред. С клеймо „престъпник“ за цял живот. Само затова, че си дръзнал да работиш и живееш в свободния Западен свят, че си пожелал да постигнеш повече от невежата уравниловка при комунизма.