Най-тъжният ми ден!
Най-тъжният ми ден. Отиде си моят приятел, моето братче, един светъл човек и голям артист!
Преди 34 години, в една топла юлска вечер, на брега на къпминг "Делфин" в Ахтопол, се бяхме събрали весела компания край плажния огън. Свирехме на китари, пеехме и изведнъж нощта се разтърси от канцонетата на един италиански гондолиер. "О соле мио" мощно кънтеше в скалите, а отгоре величествено слизаше един истински италианец с черни къдрици и искрящи очи, елегантен, с перфектно изгладен панталон, и царствено артистична осанка. Всички млъкнахме в захлас.... Чарът Чанев беше като ураган!
Това беше началото не само на едно истинско приятелство, а на едно кръвно братство. Семейството му ме приеха като тяхно си дете, аз бях малката сестричка на Камен, а леля Димка майчински следеше да поощрява талантите ми и ме окуражаваше да пиша. Приятелите на Камен - Diman Panchev , Алдо, Georgi Sultanov , Шмилена, Krassi Lazar , Scilla Cristiano, станаха и мои приятели....
Независимо дали се виждахме всеки ден или по различните краища на света, аз знаех, че Камен е братът, за когото винаги съм мечтала. Неговите проблеми, бяха и моя болка. Неговите радости и успехи - мои триумфи. За това и бях толкова щастлива, когато срещна любовта на живота си, златната си душа, професионалната му опора - Tania Tanya Ivanova .
Не искам да се самоутошевам или да убеждавам някого как времето лекува всичко. Не искам и да словоблудствам с хубави думи, защото сега е безсмислено. Времето притъпява, но няма да запълни тази част от сърцата ни, която преди 3 дни жестоко беше отрязана. Не искам дори да се гневя на некадърното ни здравеопазване, което го уби, нито ще хуля политиците, които ни доведоха до тук от алчност и непрофесионализъм. Не знам и дали скоро бих могла отново да отида на опера...
Днес, в градинката на църквата "Св. Димитър" в Стара Загора, докато се разделяхме с нашия скъп човек, очите ми не пророниха нито една сълза, не защото сърцето ми не плачеше и не викаше, а, защото чувствах, че Камен не е мъртъв. И това тяло, което спуснахме в земята е някаква негова ненужна дреха. Усещах присъствието му навсякъде около нас, знаех, че той ни наблюдава и е тъжен, не заради физическата раздяла, а защото виждаше, жената, която най-много обича, как се залива в сълзи и не намира утеха. Не можеше да каже на брат си, че няма нищо страшно, че е вече заедно с майка им и баща им. А, най-близкият му приятел едвам се крепеше.
Аз не плаках, защото в мен кънтеше мощният му глас и звънкото, "Мьериии", като ме видеше. Пред очите ми минаваха щастливите картини как играехме тримата с него и Диман на баскетбол пред къщата в Дупница, и ходехме за акули на пазара в Ахтопол. Изреждаха се сцени от посещението ни на турнето на Тропикана в Сливен и една вечер как намерихме пред Партийния дом бутилка вино - тогава в един глас викнахме, че Бог има ?. Знаех, че всичките тези радости, хубави моменти, трудности, през които минахме, не може да са били напразно, за нищо и в един момент всичко да изчезне.
Знаех, че Камен е по-жив от всякога и беше до нас!
Надявам се снимките и кадрите, които заснех, да са някаква утеха за тези, които поради пандемията или други причини, не успяха да присъстват днес на погребението и да сбогуват с нашия непрежалим Камен.
Вечна ти памет и мир на душата ти!
*От фейсбук!
Най-четени
-
Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Защо скриха Десислава Радева и сестрата на Ким Чен Ун?
Президентшата мълчи в социалните мрежи от 10 месеца, за последно се появи до Радев в Естония през октомври Ким Йо Чен само вдигнала вежди, когато не чула името си в състава на новото Политбюро Две
-
Живков към тайните фирми: Внос на ноу-хау от Запад и донт ноу на Изток
Москва беснеела, че не знае колко са постъпленията, за да ни продаде своя техника След 1968 г. СССР се опасявал, че тази практика може да ни отскубне от Източния блок Оглавявали ги предимно доверени
-
25.06.2015: Ромите у нас не са българи, европейци са
Коментарът е публикуван на 25 юни 2015 г. Натовските войски са наши войски. Те не са чужди по смисъла на закона, заяви външният министър Даниел Митов за танковете и войниците на САЩ
-
Съжалявам, но съм принуден да не гласувам за "Демократична България"
Съжалявам, но съм принуден да променя позицията си и не мога да гласувам за "Демократична България". Смятах да дам гласа си за тях с преференция за някой от "Да, България"