Много е хубаво като се излекуваш и се надяваш болестта да е зад гърба ти. Тогава можеш само веселите моменти да видиш.

То като в казармата. Като се уволниш не си спомняш чанча, само веселбата с другите войници ( за който е бил в казарма де).

Отивам да си взема предписанието за карантината от РЗИ.

Едни млади девойки работят там . Обяснявам, че съм дошъл да ми дадат предписание, че съм бил под карантина. Те се закачат:

“ Вече здрав ли сте?”

Викам и момиче така както ме гледаш не ти ли изглеждам здрав.

Тя се хили и ми казва:

“ Ааа за вашите години много добре изглеждате.”

А сега де какъв комплимент е това моля ви се.

А на жена ми и се обажда колега. Пита я как сте, как мина заболяването. И после пита:

“ А с какво се лекувахте”

Тя му отговаря с какво.

“ Е кой ти го предписа- пита колегата”.

И понеже тъй или инак доктор не ни видя , тя му казва:

“ Ми това имах в нас.”

А Веско:

“ Е как това имаше у вас? Аз у нас имам син камък.”

Та думата ми е дето казваха в шеги и в закачки и тая гад ще се пребори.

От фейсбук