- Професор Миланова, за мен вие сте специалистът, който трябва, наред с вирусолозите, да изразява мнението си пред широката аудитория. Този новопоявил се ретровирус събуди такова неочаквано щение всеки да се изказва и да съветва, че хората се стъписаха. Защо толкова много хора, некомпетентни, се наместиха по всякакъв вид трибуни? Дали бихте се съгласли да надникнем с вас в психиката на ...ораторите?

- Първо фактите. Върлува все още недостатъчно изучен, остро заразен вирус. Последствията, които той предизвиква за заболелите са плашещи и понякога водят до летален изход. Здравната система е претоварена. Икономическата активност е силно затормозена. Независимо какво си мислим за причините за възникването и разпространението на заболяването, опасността е очевидна. Това е факт, с който сме длъжни да се съобразяваме, за да защитим себе си, близките си и околните.

Правилата за профилактика в настоящите пандемични условия са отдавна пределно ясни и за малките деца, и те просто трябва да се спазват. Не бих си позволила да коментирам тяхната уместност и ефективност. Препоръчвам и на всички да оставят това на експертите – виросолози, епидемиолози. Няма да коментирам също разяснителната работа на отговорните институции по темата и медийната политика, свързана с нея. Това е тема на ПР-специалисти и психолози. Моята тема са последствията от всичко по-горе за психичното здраве на човека и вероятността за психиатрични патологични последствия.

- Две посоки бих искала да уловим: първо – как се отразява безогледното разсъждаване по тази гореща тема на който и да е човек у нас? За какви последствия можем да говорим?

- Първото, което трябва да се подчертае е, че няма научно установена връзка между социалните сътресения /епидемии, войни, катастрофи и прочие бедствия/ и възникването на големите психиатрични болести. Бедствието може само да отключи голямо психиатрично заболяване при предразположени индивиди или да го обостри, ако то вече е факт.

- Второ: какво се случва с уязвимите, с хора, които са с лабилна психика?

- Не така стои въпроса с тревожните разстройства. Ситуация като настоящата подлага човешката психика на огромен стрес. Сам по себе си стресът е нормална защитна реакция в условия на възникнала заплаха и води до засилена психо-физиологична и физическа активност за нейното неутрализиране или поне за ограничаване на предизвиканите от нея щети.

Подобно на свръхактивизацията на имунната система обаче прекалено силният и/или продължителен стрес може да стане причина за неадекватна психо-физиологична и физическа реакция, която, проявявайки се в психично разстройство, да нанесе повече щети на отделния човек от евентуалните последствия на възникналата обща заплаха. Необходимо е, следователно, да се потърси начин да се контролира интензивността на стресовия отговор, така щото той да остане в адекватни граници.

Не е възможно да се формулира обща рецепта за решаване на тази задача. Хората са много различни, имат различни емоционални прагове, различна интензивност и характер на стресовия отговор при един и същ дразнител, различен потенциал за понасяне на стресовото натоварване, различен по интензивност и времетраене интервал, в който могат адекватно да контролират стреса.

За това може да им помогне само специалист, който те трябва непременно да потърсят при появата на първите тревожни симптоми като постоянно неспокойствие и притеснение за незначителни неща, усещане, че нещо лошо предстои да се случи, дори при отсъствие на реални причини, разнообразни телесни прояви като сърцебиене, изпотяване, недостиг на въздух, чувство на стягане в гърлото, болки в различни части на тялото, нарушен сън, раздразнителност, мускулно напрежение и др.

- И... какво е значението на психиката за имунитета?

Много често тревожните състояния, предизвикани от вирусната опасност, подтикват човека да стимулира допълнително имунната си система. Трябва обаче да не се забравя, че стимулирането на имунитета не е еднозначно - никога не се знае коя точно част от тази сложна система ще се наруши. Не е разумно да се предприема каквато и да е инициатива без консултация с лекар-специалист и след лабораторни изследвания.

Достатъчно убедителен за това е дори само примерът с „цитокинова буря“, свръх-активация на определени клетки. Т.е. по-скоро може да се каже, че имунитетът е дисбалансиран, което е необичайно за вирусните инфекции - някои видове клетки са намалени, други са увеличени, трети са свръх активирани и имат много голямо количество от т. нар. цитокини и то от цитокините, които водят до общи системни увреждания, когато са в много голямо количество.

COVID пандемията непрекъснато ни дава примери за нееднозначната оценка на имунитета, като това, че вирусът засяга възрастните, но не и децата.

- Съветът ви като специалист към всички в тази ситуация: как да се справяме с информацията, която ни залива? От какво зависи стабилността ни в момент, когато различните специалисти – хирурзи, кардиолози... и прочее, ни поднасят коренно различни мнения, а поведението на един човек ще се определя от мнeнията на специалистите. Май тези мнения са така контрастни, че отново пращат човек в задънена улица...

- В общия случай най-добре е да прибегнем до следване на известната стара максима: „Прави каквото трябва, да става каквото ще!” В конкрения случай това значи „СПАЗВАЙ ПРАВИЛАТА!”

Освен вече доказания превантивен здравен ефект редовното спазване на правилата и превръщането им в нормален всекидневен ритуал, поддържа необходимото ниво на внимание за съществуващата опасност, но понижава нивото на стреса в поносими граници и съдейства за формирането на адекватно на обстановката поведение.

Златно правило: „Когато не е ясно какво точно трябва да се прави, поне не прави това, което знаеш, че НЕ ТРЯБВА да се ПРАВИ“ – СПАЗВАЙ ПРАВИЛАТА!

Факт е, че ситуацията, свързана с този вирус, непрекъснато се променя. Вие сте специалист, който винаги е търсил най-новата, най-точната информация, при това от авторитетни източници. Има ли нещо актуално, което си заслужава да научи обществото сега за връзката психично здраве – COVID-19?

Преди две седмици бяха публикувани в престижното научно списание „Лансет“ резултати от изследване на над 62000 души, преболедували COVID-19. Съобщава се, че при близо една пета (18,5%) от преболедувалите в период до 3 месеца, се установяват някакви психични проблеми, като при 5,8% - за първи път. Най-честите прояви са тревожност, безсъние, когнитивни нарушения.