Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Христо Данов - от "Кореком" през лудото американско лято до края в пълна забрава

Бизнесменът пое управлението на българския футбол точно когато националният отбор постигна най-великия успех в историята си

Българският национален отбор се закотви уверено на дъното и след това започна усърдно да копае към ядрото на Земята. Толкова зле май никога не сме били. Сега ни бият отборчета, които преди години са се

разтрепервали

от “лъвовете”

още преди да излязат на терена. В тези мрачни за държавния тим времена запалянковците с по-респектиращ ЕГН се чувстват богоизбрани заради късмета си да са съвременници на лудото американско лято през 1994 г. Поне онези велики емоции никой не може да ни ги отнеме.

Но я опитайте да си представите една паралелна реалност, в която Христо, Емо, Данчо, Боби, Трифон и сие така и не заминават за САЩ. И не защото Емо Костадинов е пропуснал да вкара в онзи инфарктен миг на “Парк де пренс”. Колкото и да звучи сензационно сега, през онази велика за българския футбол година националите са на косъм от това да не се качат на презокеанския полет и така да осуетят раждането на една легенда, която едва ли някога ще бъде засенчена от по-голям успех на националния ни отбор.

Причината

за бойкота

е липсата на пари, а в последния момент т.нар. брокери Христо Александров и Христо Данов вадят пачките и така спасяват американската мечта на играчите.

Преди дни Христо Данов напусна този свят на 66-годишна възраст. Отиде си тихо точно както и живееше в последните годни. Неговата история е идеална за филмова драма, в която възходът, парите, блясъкът са заменени от съдебни преследвания, лоши инвестиции и тъжния край в самота. Самият Данов през 2018 г. заявява пред в. “Марица”, че живее сам в единствения си останал апартамент с 250 лева пенсия, а за скъпите си лекарства разчита на малцината си приятели. Някогашният бохем и банкер в края на живота си не обичаше да говори с медиите. Може би му е било тежко да се връща към онези велики мигове и да прави равносметка как всичко е изтекло между пръстите му като зрънцата на пясъчен часовник.

Началото за бъдещия бос на българския футбол и на голяма банка е бляскаво точно като в качествена холивудска продукция. Данов произлиза от рода на народния представител и кмет на Пловдив Христо Г. Данов. Завършва немска гимназия, а след това счетоводство и международен туризъм. Очевидно показва необходимите качества в комунистическа България и е назначен като счетоводител в “Кореком”, а след промените

влиза в ролята

на банкер

Хората говорят, че е сред богоизбраните, които получават червените куфарчета с милиони със задачата да ги “развъртят”. Пловдивчанинът обаче категорично отрича да са му давали куфарчета, натъпкани с пари.

“Бяхме, млади, смели и находчиви. Работехме денонощно”, обяснява в свое интервю Христо Данов предпоставките за бързия си успех в банковия сектор. И понеже след промените всички успешни бизнесмени задължително трябваше да се занимават и с футбол, пловдивските “брокери” също решават да не се делят от четата. С техните пари

“Ботев” (Пд) живее добре,

въпреки че така и не успява да постигне нещо повече от трето място в класирането. Това, което носи истинска популярност на двамата адаши и банкери обаче, е тяхната авантюра с националния отбор.

Христо Данов и Христо Александров се появяват на сцената в един крайно критичен за държавния тим момент, както вече стана дума. Емо Костадинов е вкарал своя гол шедьовър и визите за САЩ са подпечатани, но се оказва, че няма откъде да се вземат пари за скъпи хотели, богати вечери и най-вече за премиите на играчите. Босът на БФС Валентин Михов

се среща със силните хора

на деня и те до един обещават да помогнат, но касата на футболната централа все така си стои празна.

Тарторите на отбора открито заплашват да не се качат на самолета и притиснат от обстоятелствата, Михов подава оставка. Това отваря пътя на “брокерите”, които вадят пари от собствената си банка – Агробизнесбанк. Крайно интересни по този повод са спомените на бившия национален вратар Борислав Михайлов.

“Вальо Михов, човекът, сам се опитваше да се пребори, но доста хора го излъгаха.Така или иначе накрая се намесиха “брокерите”, те

все пак си

имаха банка

и по този начин ние заминахме, общо взето, в последния момент. Покрай тези неразбории дойдоха много проблеми. Някои не искаха да тренират, излизаха навън по града, а аз често оставах сам в “Бояна”. Разговарях с финансовия министър, с хора от парламента да помогнат по някакъв начин.

Другите играчи ми се обаждаха:

“Бобка,

какво става?”,

аз ми отговарям: “Продължавайте да танцувате, още нищо не става”... Но иначе подготовката си вървеше, тренирахме сериозно и яко”, разказа преди време пред “24 часа” Боби Михайлов, който след това сам имаше шанса да опита меда и жилото от това да си президент на българския футбол.

В крайна сметка адашите Данов и Александров се договарят с отбора какви премии ще получат при евентуални успехи на световното. Но така и

не договарят премията

за класиране на трето място например, никой не смее и да мечтае, че отборът ще стигне толкова далеч. В часовете преди мача с Швеция и тази подробност е уточнена. Впоследствие според “брокерите” 70 процента от милионите, изплатени от ФИФА, отиват за премии и за покриване на разходите около световното. Въпреки уникалния успех Данов така и не се задържи на президентския пост и е сменен от опитния апаратчик и

любимец на народа

Иван Славков-Батето.

Банкерът съсредоточава усилията си върху изграждането на дриймтима на “Ботев” (Пловдив). На Колежа идват Боби Михайлов и Наско Сираков, а преговорите с Трифон Иванов и Красимир Балъков се провалят в последния момент. Пълният със звезди тим обаче не успява да се пребори за нещо сериозно, а Христо Данов постепенно губи интерес към инвестициите си в спорта. Или по-точно казано, интересите му се насочват към това да се спаси от затворническата килия. Държавата погва “брокерите” с обвинението, че са източили собствената си банка. Започва

дълга

съдебна сага,

която приключва с оправдателна присъда за Христо Данов.

“Всички пишеха какъв престъпник съм, а когато ме оправдаха, новината мина в кратките вестникарски колонки. Но акцията срещу мен беше успешна. Влачиха ме по съдилища и арести. Нямаше как да се изправя след толкова тежък удар. Загубих бизнеса си, смачкаха ме”, каза преди години Христо Данов. След като се оттегли от футбола, той всячески

бягаше от светлината

на прожекторите. Опитва да инвестира в земеделие и оранжерии, които да се топлят с минерална вода. Но водата така и не потича по тръбите, а бизнесът със зеленчуци се оказва непозната материя за бившия банкер.

По едно време името му се замесва в трафик на 67 килограма кокаин. В центъра на аферата се оказва холандски гражданин, а съдът напълно оневинява пловдивския бизнесмен. За сметка на това пък през 2015 г. Данов успява

да осъди прокуратурата

да му плати 40 хил. лева за неимуществени вреди по време на 13-годишния съдебен процес срещу него за фалита на Агробизнесбанк. Не че с тези пари успява да си оправи живота. Бизнесменът, който през 90-те години караше ролс-ройс, накрая остава без нищо, а на всичкото отгоре е покосен от хронично заболяване. Тъжен край на един живот, в който възходите и паденията вървяха ръка за ръка.