Президентът и цялата храбра опозиция да кажат, ако имат алтернатива за мерки срещу заразата

“Безработицата расте с часове, много българи спешно се нуждаят от помощ. Мизерията не е спасение от вируса. Гладът скоро може да надделее над страха и последствията може да са по-разрушителни от коронавируса. Затова трябва да си поставим ясни национални цели: връщане към нормален ритъм на живот, производство, свободно движение на хора и стоки. Тази цел може да бъде постигната с обединение на институциите и на всеки един от нас.”

Сигурно имате смътен спомен за тези светли слова на Румен Радев от 3 април. С огромна загриженост държавният глава препоръча тогава здравеопазването да възприеме по-гъвкава стратегия за борба с коронавируса и призова в спешен порядък да се преразгледат някои разпоредби в приетия Закон за извънредното положение, които блокират икономическия живот.

По онова време президентът не криеше раздразнението си от коронакризата, която отклонява вниманието от неговите славни дела, защото всички чакат с трепет и плам брифингите на НОЩ, все едно дават “Робинята Изаура”.

На фона на рестриктивния образ на генерал Мутафчийски Радев се прояви като широко скроена и разкрепостена личност, призоваваща за балансиран подход. Протестите още не бяха започнали, затова с присъщата си далновидна хитрост той яхна зараждащия се бунт в народните души, използвайки стреса, умората, раздразнението от карантината и вцепеняващия страх - като психоаналитик, който успокоява обран евреин.

Да проследим сега какво казва същият големец днес, седем месеца по-късно, при статистика от над 4 хиляди новозаразени и средно по около 40 смъртни случая за денонощие. Задължителната му карантина заради контактност със заразени изтече и още на другия ден този смел водач на масите каза: Докато правителството се разхождаше по всевъзможни магистрали, багери, кравеферми и т.н., беше изпуснато важно време за много отговорни действия, също и непопулярни действия.

Мерките срещу заразата този път му се струват, от една страна, панически с комсомолски ентусиазъм, а, от друга - твърде либерални. Другите държави били минали през фазата на по-меки мерки, но взети навреме.

Не се разбира кои “други държави” цитира. В началото на пандемията Централна и Западна Европа бяха подложени на далеч по-тежки ограничения от нас, там хората изпращаха есемеси с молба да ги пуснат до магазина и аптеката.

Най-вероятно Радев както винаги има предвид Русия, където режимът постепенно се затягаше, докато броячът прибавяше всеки ден по няколко десетки хиляди инфектирани.

Президентският популизъм отдавна е минал всякакви граници, вече е досадно дори да се споменава. Внимание заслужава единствено неумолимата последователност на позицията му: Не знам как е, ама и така не е.

Той, както и цялата храбра опозиция във и извън парламента имат завидното самочувствие да мятат яйца и домати, без да предлагат алтернативи.

Ако убедено вярват, че е по-удачно налагането на пълна или частична карантина, дистанционно обучение за всички ученици и за студентите, затваряне на ресторанти, фитнеси и молове, да кажат, не е срамно. Много по-ярко би блестял лидер, който представя своя визия за управлението на кризата, базирайки се на наш и чуждестранен опит барабар с цялата си налична експертиза. Всичко останало е вой и лай, които във фейсбук се предлагат в излишък, но досега не са дали положителни резултати.

Помните ли Симеон Сакскобургготски от 6 април 2001 г.? Излезе и каза, че ще оправи България за 800 дни, като се базира на три принципни идеи: бърза и качествена промяна на стандарта на живот, която да се постигне с функционираща пазарна икономика и увеличаване на инвестициите, скъсване с политическата партизанщина и премахване на корупцията. След два месеца спечели парламентарните избори с мнозинство.

На този царски фон поведението на президента днес е като на хазяин в типичен безпътен еснафски стил.

Помня как в разгара на развития социализъм едно лято отидохме с бодра компания в Созопол. Единствените стаи, които успяхме да намерим, бяха на последния етаж в къща на върха на хълм. Спяхме под горещ ламаринен покрив, отиването и връщането от плаж беше съпроводено с отчаяно пъшкане, влачене на чадъри и чанти и тежко обезводняване. А най-чудесното бе, че всички квартиранти, около петнайсетина души, ползвахме една-едничка клета баня с тоалетна.

Хазяинът, естествено, ходеше денонощно сърдит и намръщен. Беше залепил вратичките на шкафовете си с хартийки и зорко следеше дали някоя не е разкъсана в опит да се надзърне какво има вътре. Най-лют ставаше, когато пред банята се нареждаше опашка, огън и жупел сипеше навред. Трябвало да се изчакваме, вдигали сме много шум, разнасяли сме пясък навсякъде. Недоумяваше толкова ли не можем просто да се полеем с маркуча в градината и да се разкараме.

След няколко дни непрестанни скандали и драми нашата група излезе с конструктивно предложение, което останалите ни съквартиранти бурно аплодираха. Съставихме списък с часови зони за ползване на банята, като приоритет имаха семействата с децата, а последни по ред се нареждахме ние, защото и без това киснехме на плажа до късно и заникъде не бързахме.

Хазяинът обаче накъса спасителния лист на парчета и го запрати в една мръсна цинкова кофа на двора. Беше възмутен от широкия времеви диапазон, в който водата щяла да тече “като водопад”. Все едно сме му се натресли в къщата като бежанци и не му плащаме безотчетни наеми. Камшик каза, че ще извади, още малко и щеше да се провикне: “Всички вън!”, ама парите му трябваха, че трябваше да жени сина си наесен.

Та и Радев така.