Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо ЕС мълчи пред турските провокации спрямо Гърция? СНИМКА: Pixabay

Много пъти сме чели изявления на лидерите на Европейския съюз за сплотеността и силата на съюза и за желанието им Европа да има международния статут, който й подхожда. Не знам защо ЕС мълчи пред турските провокации спрямо Гърция - една от членките на съюза, при условие, че най-влиятелното трио в съюза се изправи миналия август срещу твърдата американска позиция срещу иранските духовни лидери!

Наистина Франция, Германия и Великобритания обявиха тогава в съвместно официално изявление, че няма да подкрепят искането на Вашингтон към ООН да наложи отново санкции на Иран на фона на обвинения срещу Техеран, че нарушава ядреното споразумение, сключено през 2015 г. Те осуетиха намеренията на САЩ да активират т.нар. механизъм "Snapback", целящ да наложи отново санкции на Иран, и се стигна дотам американският държавен секретар Майк Помпейо да обвини европейското "трио", че застава на страната на иранските духовни лидери.

В пълен контраст с тази позиция са европейските реакции на последователните турски провокации, особено като се има предвид, че те не се ограничаваха до заплахи към суверенитета на Гърция, а включваха и повтарящи се обиди към френския президент Еманюел Макрон и заплашване на интересите на страните от ЕС с присъствие в Либия, където стабилността и сигурността са от ключово значение за европейската сигурност и стабилност.

Истина е, че големите европейски страни не остават безмълвни по отношение на Турция, но техните реакции остават под нивото на турската заплаха и опасност, особено откакто амбициите на "султана" Ердоган не са само анализи и спекулации. Напротив, той говори открито за тях, както неотдавна, когато посочи, че неговата страна иска да установи мир в региона на Източното Средиземноморие в качеството си на "наследник на османската цивилизация".

Стана ясно, че изострянето на турската икономическа криза задушава "султана" и го кара да върши повече безразсъдства във външната политика. Той започна да напада осезаемо страните от ЕС, на думи и дела, след като се увери в "смъртта" на идеята за присъединяването на Турция към съюза. Това го накара да възприеме друг подход и друг език спрямо Европа, вярвайки, че тя минава през период на слабост и отстъпление и трудно може да се изправи срещу неговите амбиции и провокации.

Някои наблюдатели смятат, че ескалацията с Европа не плаши Ердоган, а по-скоро това е ценна възможност за преразпределяне на ролите в светлината на колапса на съществуващата глобална система след кризата с коронавируса. Това е в допълнение към скритите чувства на омраза, които Ердоган изпитва към Европа, и идеологическите му виждания, които определят политиката и ориентацията му. Изглежда също, че тази ескалация се посреща с мълчание от страна на САЩ, което изразява позицията на президента Доналд Тръмп към европейските му партньори.

Каквито и да се причините и мотивите, оставянето на продължаващите турски провокации и грубата намеса в няколко кризи едновременно без сериозен отговор от големите сили, особено от ЕС, като най-засегната от турското поведение страна, окуражава Ердоган да продължава с това поведение. Последната европейска реакция към Турция дойде от германския външен министър Хайко Маас. Той призова наскоро Турция "да сложи край на поредицата от провокации" в Източно Средиземно море, след като Анкара изпрати кораб да търси природен газ, заплашвайки да засили отново напрежението с Гърция.

Официалният представител на ЕС по международните въпроси Жозеп Борел само предупреди Анкара. Що се отнася до самата Гърция, ЕС призова Турция незабавно да спре "незаконните" си действия. Гръцкият правителствен говорител Стелиос Пецас заяви, че "Турция е доказала, че не може да й се има доверие, и няма нужда ЕС да чака два месеца, преди да предприеме действия". Гърция призова ЕС да наложи санкции на Турция.

Истината е, че ЕС все още се придържа към тънката нишка, която го свързва с Турция, поради което се задоволи с това да осъди турските провокации и само намекна по време на срещата на върха по-рано този месец за налагане на санкции, ако Турция не спре незаконните сондажи и проучвателни дейности във води, към които Кипър и Гърция имат претенции. В изявление след Европейския съвет през октомври се посочва, че Турция предприема "едностранни мерки, които противоречат на интересите на ЕС и нарушават международното право и суверенните права на членките на ЕС .

Въпреки това ЕС се ограничи с това да заплаши със санкции, изразявайки очакванията си, че Турция ще изпълни ангажиментите си. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди: "Ако Анкара продължи незаконните си дейности, ние ще използваме всички средства, с които разполагаме". Тя добави, че "са подготвени икономически санкции и могат да бъдат наложени незабавно".

Ясно е, че въпросът стои в разделението на Европа по отношение на евентуално наказване на Турция. Това е една от дилемите на съвместното европейско действие и на европейската външна политика като цяло. Европейските лидери би трябвало да проучат тази дилема, която отслабва статута и престижа на ЕС и ограничава ефективността му да повлияе при международни кризи. Обединена Европа трябва да бъде чута. ЕС трябва да накара света да чуе силния му единен глас във всички кризи, особено в тези, които са свързани със стратегическите му интереси, иначе рискува да остане без желаното влияние в света след кризата с коронавируса.

* Д-р Салем ал Кетби е политически анализатор от Обединените арабски емирства и бивш кандидат за Федералния национален съвет на ОАЕ.

(БТА)