Крамолите около визитата на президента Радев в Талин ме сещат за отминали времена, когато между България и Естония се обменяха само положителни емоции. Българо-естонската връзка бе заздравена в началото на март 2004 г., когато външната министърка на Естония Кристина Оюланд си тръгна от България с източнородопски коч - изненадващ подарък от нейния български колега Соломон Паси. По време на тази първа в историята на дипломатическите ни отношения визита, Оюланд бе споделила на Паси, че има ферма за овце край Талин, но за съжаление в нея няма мъжкар. В неподражаемия си стил тогавашният първи дипломат на България задейства държавната машина и от село Големанци директно на правителствения ВИП на летище София бе докаран 80-килограмов коч на име Чакмак, който бе нагърбен с мисията на нетрадиционен посланик на България в балтийската република. Още следващата година министър Оюланд се похвали, че Чакмак е станал баща на много агънца във фермата й - един възхитителен триумф не само за българо-естонските отношения, но и за биоразнообразието на планетата.

От фейсбук