Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Сифилисът пречи на Ал Капоне да открие заровените милиони

Гангстерът ги криeл в банки, закопавал ги на различни места, но никой не успял да ги намери

Остарял, изнемощял, с много тежка кашлица и деменция. Последните години на легендарния американски гангстер Ал Капоне се превръщат в истински ад за семейството му, принудено да се грижи за човек с мислене на 12-годишно дете. Сифилисът безпощадно отнема разсъдъка на чикагския престъпен бос, карайки го да вижда мъртви хора от миналото, които са били брутално убити по негова поръчка.

Безпощадният мафиот е съпътстван от постоянни халюцинации за ужасяващи кланета, врагове, на които не е успял да отмъсти, и приятели, които отдавна са го предали на службите.

Болестта безвъзвратно започва да се развива още докато Капоне е в легендарния Алкатрас, където излежава 11-годишна присъда за данъчна измама. След години в архивите на затвора ще бъде записано, че там най-известният престъпник се е променил до неузнаваемост. Дните му били изпълнени със свирене на банджо, композиране на нови песни и писане на писма. Всичко това приключва малко след като острото инфекциозно заболяване връхлетяло коравия бандит и той показал първи признаци на объркване и дезориентация.

Легенди, но недоказани остават слуховете за това, че някъде през 1937-1938 г. Капоне започнал да говори с въображаеми хора и често крещял от килията си, което държало надзирателите винаги нащрек. Името, което споменавал, било на Джеймс (Джими) Кларк, една от седемте жертви на разстрел в склад за алкохол, който поръчва самият Алфонсо. По-късно екзекуциите, случили се в този ден, ще бъдат наречени "Клането на Свети Валентин".

През същата година прага на затвора прекрачва психиатър, готов да работи с най-опасния бандит на XX век. Управата на Алкатрас категорично отказва да пусне за лечение в болница гангстера, сигурна, че той играе роля. От няколко разговора с него специалистът ще заключи, че Капоне наистина има здравословен проблем. През 1938 г. лекари официално ще го диагностицират с невросифилис и ще го изпратят в болничното крило на затвора. Първоначално уговорката е той да прекара остатъка от присъдата си там. Тя няма да бъде спазена, тъй като Алфонсо се влошава прекалено бързо. Медицинските лица дори ще го заразят изкуствено с малария с идеята, че треската ще убие сифилиса, но и това няма да помогне.

Едва ли Капоне помни какви са били последните му моменти зад стените на Алкатрас. Съществува легенда, според която накрая Алфонсо не можел да различава дори сезоните, което го карало в най-топлите месеци да облича зимното си палто. Друга пък твърди, че пред останалите затворници е разказал как бил собственик на голяма фабрика с 25 хил. служители.

Според различни документи Капоне се заразява със сифилис още на 20 години, докато работи като охранител в голям бардак. Той обаче не разбира за това, тъй като не се изследва никога за болести. Дори леки признаци не карат мафиота да отиде до болница, за да разбере какво точно се случва в тялото му. Пълната незаинтересованост на бандита позволява на заболяването да премине в невросифилис, така че да стане прекалено късно за борба с него.

През 1939 г. Капоне напуска Алкатрас след жалба на съпругата му Мей. Тя изтъква намалената умствена способност на мъжа си, която е доказана от не едно медицинско лице. В крайна сметка управата решава да пусне гангстера, излежал едва шест години и половина. Това обаче не означавало, че той се прибира директно вкъщи. Алфонсо мигновено постъпил в психиатрична болница в Балтимор, където специалистите го диагностицират със "сифилис в късен стадий". Те стигат до извода, че трябва да го лекуват от пареза - състояние на частична загуба на движение на мускулите, при което се засягат крайниците, стомахът, очите и устата.

Въпреки че шефът на болничното заведение първоначално отказва да лекува бандит, заподозрян в десетки убийства, по-късно той позволява на Алфонсо в сградата да живеят дори още няколко души от обкръжението му. Това били личният му бръснар, дегустатори на храна и няколко охранители.

Влошеното умствено състояние на Капоне не му попречило да стигне до извода, че е изключително доволен от методите, с които го лекуват там. Специалистите успяват да успокоят изпадащия в нервни кризи престъпник. Заключението им обаче е едно - болестта се развива бързо и няма как да се оправи. Единственото, което може да се направи, е тя да бъде забавена с хапчета.

Алфонсо решава, че иска да направи специален подарък на мястото, на което го приемат, когато много други категорично отказват. В замяна на грижите, положени за него, той дарява две японски плачещи череши. Едното дърво е махнато през 1950 г. заради строежа на ново крило на болницата. Другото, известно като Дървото на Капоне, дълги години стои непокътнато. През 2010 г. снежна буря успява да счупи част от него. Тя обаче не е изхвърлена. От нея са създадени тапи за вино, купи за храна и дори химикалки. Те са продадени, като цялата печалба отива за самото болнично заведение.

В крайна сметка гангстерът напуска Балтимор след три години престой. Заедно с жена си се мести в имение на остров Палм, Флорида. Малко след това той става и един от първите американци, на които е даден антибиотикът пеницилин за лечение на сифилис. Точно по това време лекарството започва да се произвежда масово, но благодарение на парите и влиянието си Алфонсо е сред богопомазаните. Не че това помага особено за лечението му, но все пак забавя прогресията на болестта.

В продължение на шест години съпругата на Капоне се бори с неговата деменция. Престъпник номер 1 често забравя името на жената до себе си, не помни дори и собственото си. Неведнъж звъни в полицията, за да съобщи, че е отвлечен и не го пускат да излиза от къщата, в която го държат. Казва, че го бият, изтезават и искат пари от него. Отказва да пие хапчетата си, криейки ги в джоба, когато Мей Капоне не го гледа. Няколко пъти дори си позволява да я гони, мислейки, че тя е крадец, нахлул в дома му.

Най-страшното за Алфонсо започва, когато го обзема манията за съмнения у всеки един човек.

Смята, че прислужниците му са подставени лица на ФБР, които го подслушват и искат да изкопчат от него информация за стари престъпления.

Заспива с мисълта, че из имението обикалят наемни убийци, които всеки момент ще влязат при него и ще го удушат.

Халюцинациите стават толкова чести, че реалността за бандита тотално се размива. Той вижда горящи врати, в някои от стаите пък ходи върху кървави трупове. Мей неведнъж се буди до съпруга си от поредния гърч, който той прави.

Това, за което Капоне е бил абсолютно прав, са детективите из дома му, които поставят подслушвателни устройства навсякъде. Семейството на престъпника не оспорва това, тъй като властите са в правото си, след като Алфонсо не излежава цялата присъда. Въпреки стотиците медицински документи американското правителство дълго време има съмнения, че той се преструва на болен с едничката цел да отърве затвора.

През 1946 г. обаче неговият лекар и психиатър от Балтимор заключава, че състоянието му е причинило значителна регресия на умствените му способности, а в своите досиета ФБР отбелязва, че "тогава Капоне имал манталитет на 12-годишно дете".

Това, което вълнува всички към онзи момент, е дали богатството, което е натрупал мафиотът, е изхарчено. Според службите за кратко време Алфонсо успява да се превърне в най-мощния гангстер, който печели рекордните 100 милиона долара годишно. Днес тези пари се равняват на 1,5 милиарда долара. Цялата сума за криминалния бос идвала от контрабандата с алкохол, хазарт, рекет и други нелегални дейности. Отново според разбивка на разследващи само едно казино му носело по 300 хил. долара годишно, а един публичен дом - по 230 хил. долара.

Капоне става част от малцината, които намират правилната формула, за да печелят по време на сухия режим в САЩ, внасяйки нелегално уиски от Канада или Ню Йорк в Чикаго.

Твърди се, че хората на Алфонсо сами разказвали пред властите за пътищата, които били изградени като трафик мрежи.

Те разкрили дори, че по част от тях заровили бутилки алкохол, които не успявали да пренесат поради голямото количество. За никого обаче не станало ясно къде точно се намирали тези скривалища.

Интересно било къде са разположени и тайниците, в които хората на топмафиота са прибирали милионите, които не успявали да похарчат. Това се питали не само властите и роднините на Капоне, но и неговите врагове, които били пределно наясно с финансите, с които той разполагал през силните си години.

Близки на гангстера ще споделят, че когато сифилисът замъглил напълно съзнанието му, той говорел за големи богатства заровени на различни места. За едно подобно имане разказал пред брат си Ралф. Обяснил му, че част от парите били в различни банки, но други прибирал в сейфове. Някои от тях заровил, но когато отишъл да ги търси, не успял да ги открие. Допълнил, че може би е объркал мястото. Твърдял, че такива има дори в имението, в което прекарал последните мигове от живота си.

Никой обаче не успял да намери заровените съкровища. Бандата на Алфонсо също отказвала да каже къде са парите. Факт е, че към днешна дата остава неясно колко точно са били скритите милиони.

На 21 януари 1947 г. легендарният гангстер претърпява инсулт. Часове след него се почувствал по-добре, но не задълго. Само ден по-късно следват сърдечен арест и пневмония. Умира на 25 януари 1947 г. на 48-годишна възраст, заобиколен от семейството си, в хасиендата в Маями. Със себе си завинаги отнася и тайната на заровените богатства.