Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Коя е фройлайн Доктор, обучавала Мата Хари Елизабет Шрагмюлер се издига бързо в разузнаването, но никога не е изпълнявала шпионски задачи.

Легендите за нея се преплитат с тези за топшпионката

Последният мит: Отровила френския контраразузнавач № 1, за да отмъсти за танцьорката

Говорело се, че стреля, без да се замисли, че снабдява агентите с наркотици за прикритие

За лейтенант Елизабет Шрагмюлер, обучавала Мата Хари в разузнавателните трикове, се разпространяват не по-малко легенди и митове. Смятат я за също толкова загадъчна и изкусителна шпионка. Наричали я най-често "фройлайн Доктор" или "мадмоазел Доктор", а също така "Прекрасната дама", "Баронесата" или "мадмоазел Шварц".

Псевдонимът й я прикрива толкова успешно, че

самоличността й остава в тайна чак до края на II световна

война, когато архивът на Вермахта попада в ръцете на съветските войски след навлизането в Берлин. Лейтенантът не е била лекарка, но всички, които е обучавала в школата в Антверпен, я наричали "мадмоазел Доктор". Официално била известна като фрау Кристиянсен, но това също е прикритие.

Често историята й

се преплита с тази

на Мата Хари.

Слуховете за нея са много. Според едни тя била очарователна блондинка, а според други – невзрачна жена. Говорело се, че е била любовница на престолонаследника на една от европейските монархии. Някои я определяли като красива тигрица, която оглавява най-голямата терористична организация, че държи в страх цяла Европа, че се отървавала от непотребните агенти, като им възлагала мисии, в които неизбежно ще бъдат заловени и разстреляни. Смятали, че е била момиче за всичко на Мата Хари.

Част от легендите за нея са попаднали и в пресата.

В. “Фосише цайтунг” от 6 април 1929 г. публикува статия

със заглавие "Коя е мадмоазел Доктор? Краят на голямата шпионка". В нея се говори, че някоя си мадам е

била затворена

в психиатрия

и никой не може да каже коя е тя със сигурност. Болната също нищо не споделяла. Никой не знае, че тази жена е била ръководител на немската шпионска служба по време на войната, пише вестникът.

И добавя, че тя е дъщеря на берлински търговец с произведения на изкуството и че в младите си години е била част от шпионски кръг, а вследствие на пристрастие към морфина и кокаина е затворена зад непроницаемите стени на лечебното заведение.

Друг вестник – "Хановерше анцайгер", почти по същото време пише статията "Краят на шпионката". Авторът твърди, че знае много за "мадмоазел Доктор". Според него произходът й е от кръговете, които владеят половината свят, и тя си е живяла доста весело преди войната в Хамбург, Аахен, Спа и Баден-Баден. Имала според полицейската служба определени способности, а по време на войната й поверили важен пост в Антверпенското бюро на немската тайна служба. С голямо желание тя

снабдявала агентите си с кокаин и други упойващи вещества,

така че при провал да използват прикритието на контрабандисти, а не шпиони.

Пише още, че това била дъщерята на германския генерал Хинрихсен или Хайнрихсен и че принуждавала своите агенти едва ли не с пистолет, опрян до челото, да изпълняват всичките й заповеди и не се колебаела да използва оръжие.

Немската секретна служба оценява високо работата на "фройлайн Доктор", често са я награждавали, а след войната през 1918 г. Германия й осигурява пенсия.

Шрагмюлер веднага отговаря, че подобни публикации тровят съзнанието и повреждат психичното здраве на народа и помагат на врага.

Но машината се е завъртяла – легендите продължават дълго да се разказват. "Мадмоазел Доктор" имала приключенски ореол, а в живота била съвършено нормална жена, която се опитвала да върши работата си.

Нищо от тези фантастични истории не е вярно, съдейки по архивите на Вермахта.

Загадъчната германка никога

не е изпълнявала шпионски задачи,

не е бягала с пистолет в ръка, не е вербувала престъпници, не е ръководила терористични организации, пишат в книгата си "Тайнственият шеф на Мата Хари" Жан Таратута и Александър Зданович. Те се позовават на секретно дело № 21152 на КГБ за началника на военното разузнаване на Германия по време на Първата световна война полк. Валтер Николай.

Елизабет Шрагмюлер е била негова сътрудничка. Тя не е била любовница на престолонаследник на която и да е европейска страна, не е употребявала кокаин или морфин и не е давала упойващи вещества на другите, не е водила весел предвоенен живот в различни германски градове, не е принуждавала агентите си под дулото на пистолет да изпълняват заповедите й. Никога не е използвала оръжие, не е дъщеря на немски генерал на име Хайнрихсен или Хинрихсен, не е имала награди, не е била произведена в ранг "национална героиня" при нацистите.

Французите Роже Фалиго и Реми Кофер в своя двутомник "История на световното разузнаване" пишат специална глава за "фройлайн Доктор". Казват, че от лятото на 1914 г. се появява тайнствена германка, блондинка, която разпитва, съблазнява и изтезава. "Тази опасна шпионка на 26-28 години

работи в непосредствена близост с

полк. Николай,

но истинската й личност е неизвестна", казват авторите.

Според книгата тя е звезда в шпионажа, очарователна и загадъчна, но... не съществува. "Съюзниците неволно създали мита за вездесъщата шпионка на кайзера – лекарка палач, с мундщук, която обича оръжията, възхищава Синия Ангел. След войната немците си я припознават."

Има още един мит за нея. През 1934 г. се появява книгата "Секретната война в Елзас" на бившия началник на контраразузнаването на Франция кап. Ладу. Именно той изпраща на ешафода Мата Хари. Малко преди изданието да се появи на пазара, той е отровен и умира в страшни мъки.

В предговора жена му пише, че това е работа на небезизвестната "фройлайн Доктор", която искала да отмъсти за своята подчинена шпионка. Това пишат в двутомника "История на световното разузнаване" френски изследователи. Но и това като повечето истории за Елизабет Шрагмюлер не е истина.

Истината за "фройлайн Доктор" се разкрива от заловения през 1945 г. архив на полк. Валтер Николай. Оказва се, че тя никога не е била разузнавач. Заемала е ръководна длъжност в тайната служба против Франция и се е занимавала с обучение.

По баща е от старинен рицарски, но и земевладелски род.

Езиците й се удавали. Знаела добре френски. Родителите й подбирали чужденци за нейни преподаватели и възпитатели. След училище прекарва 2 години в пансионат в Тюрингия, защото така е било прието във висшето общество в Германия. През 1913 г. става доктор на юридическите науки с отличие.

През 1914 г. тя решава, че трябва да се включи във въоръжения конфликт. Видяла как стотици жени носели огромни ведра с вода към влаковете, насочващи се към фронта. Съжалила, че завършила държавно устройство, а не медицина, за да отиде доброволка.

Така на 20 август същата година 24-годишната Елизабет Шрагмюлер се озовава на мястото на бойните действия въпреки съпротивата на майка си. На фронта вече са баща й, двамата й братя, а двете й сестри са медицински сестри към Червения кръст. Тук също се разказва легенда как в Брюксел младата дама спира кортежа на фелдмаршал Голц паша и благодарение на него започва работа в комендантството.

Била готова и на най-малката задача, била много горда, че е в германската армия. От ранно детство била свикнала с желязната ръка на баща си и затова военните порядки не я плашели.

Задълженията й включвали

да чете писмата

от роднините

до белгийските войници, много от които воювали против германците. В тях намирала податки за намеренията на противника, включително от стратегически характер. Тези отчети подписвала просто "Шрагмюлер". Те били оценени високо от военното ръководство, което било много изненадано, като станало ясно, че сведенията доставя млада девойка.

Донесенията й попаднали и в пункта на немското разузнаване в Антверпен. Шефът му капитан Кефер решил да привлече способния лейтенант на работа. На 8 ноември 1914 г. Елизабет била представена на Валтер Николай. В дневника си той отбелязва, че се запознал с красива млада дама, която впоследствие станала много известната "мадмоазел Доктор" и за нея ще се изпишат купища лъжи.

Тя нямала почти никакво понятие

от шпионаж

Смятала, че се прави за пари.

В началото на 1915 г. Шрагмюлер се издига до шеф в Антверпен на един от секторите в тайната разузнавателна служба срещу Франция и до края на войната остава там.

По указание на шефа на III Б на всички офицери от разузнавателната служба се забранявало личното участие в операциите в лагера на врага. Това трябвало да спазва и Кралицата на шпионажа, тоест мадмоазел Доктор, която никога не е минавала бойната линия, за да намери информация.

Работата й се състояла в това да организира службата, да поддържа връзките, да осигурява инфраструктурата, начина за пренасяне на съобщенията, участвала в устни договорки,

проверявала всички получени данни и съставяла съобщения

до Главната щабквартира, пишат Жан Таратута и Александър Зданович.

Според нейните признания най-големи проблеми предизвиквали англичаните заради националната си гордост и ярко изразеното чувство за чест. Италианците и французите били по-лесни за пробиване.

Често прекарвала цели нощи, за да разгадава получените съобщения.

Раздавала всичките си сили за работата. Но въпреки това не получила така желания Железен кръст. След войната семейството й живее бедно. До смъртта й през 1940 г. в Мюнхен шефът й Валтер Николай предполагал, че може да бъде полезна и при нова война.