Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Българин е шеф на екипа, открил молекула убиец на COVID. Тя предпазва от заразяване Професор Димитър Димитров (четвъртият от дясно на ляво) с екипа си. Част от него е и българинът проф. Дончо Желев, зам.-шеф на Центъра за терапия с антитела в Питсбъргския университет, специалист по инфекциозни болести (вторият от ляво на дясно).

Най-малката до момента биологична молекула, която напълно неутрализира коронавируса SARS-CoV-2, откриха учени от Питсбъргския университет. Изследването е водено от българина Димитър Димитров, старши автор на публикацията в авторитетното медицинско издание Cell и директор на Центъра за терапия с антитела на Питсбъргския университет.

Обещаващата молекула е 10 пъти по-малка от пълноразмерното антитяло и е използвана за създаване на лекарство, наречено Ab8. Очаква се то да бъде използвано като терапевтично и профилактично средство срещу вируса, причиняващ COVID-19.

Лекарството не се свързва с човешките клетки и така

минимизира

негативните

странични

ефекти,

твърдят експертите от САЩ. Те извършили бърз анализ на 100 млрд. потенциални молекули, които могат да се свържат с коронавирусния протеин, участващ в заразяването на организма. При опити с мишки и хамстери препаратът Ab8 показал много висока ефективност за предотвратяване и лечение на инфекция с коронавируса. По-нататъшни експерименти показват, че дори най-ниските дози Ab8 значително намаляват броя на вирусни частици в заразени с коронавирус лабораторни животни.

Малкият размер на молекулата дава възможност за прилагане на лекарството по алтернативни пътища, включително чрез вдишване.

“Ab8 има не само потенциал като терапия срещу COVID-19, но също така може да се използва, за да се предпазят хората от заразяване със SARS-CoV-2”, казва съавторът на изследването Джон Мелърс, шеф на Отдела по инфекциозни болести в Питсбъргския университет.

Професор Димитър

Димитров е един

от първите,

които откриват

неутрализиращи

антитела

за коронавируса на Тежкия остър респираторен синдром (ТОРС) през 2003 г. През следващите години екипът му открива мощни антитела и срещу много други инфекциозни заболявания, включително тези, причинени от вирусите на Близкоизточния респираторен синдром, денга, хендра и нипа.

Димитър Димитров е завършил Софийския университет с дисертация по химия. Защитава докторска дисертация по биология в БАН, където работи като старши научен сътрудник. От 1990 г. работи като старши изследовател в Националните институти по здравеопазване в САЩ. През 2017 г. основава Център по терапевтични антитела в Питсбъргския университет, където понастоящем работи като негов директор и професор по медицина.

“Антителата създават пасивен имунитет, така че той е временен - няколко месеца, от един до четири, в зависимост от антитялото. За този период е необходима една инжекция, съдържаща около 1 грам антитяло”, разказва проф. Димитров, цитиран от сайта “БГ Войс”. Според него бъдещата терапия ще е ефективна и при мутация на COVID-19.

Оценката на лекарството Ab8 е направена съвместно с учени от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, Медицинския клон на Университета в Тексас в Галвестън, Университета на Британска Колумбия и Университета на Саскачеван.

Същевременно руски молекулярни биолози съобщиха, че са открили в клетките на човека и на мишки молекула на РНК, способна да се съединява с частици на различни видове коронавируси и да

забавя тяхното

размножаване,

предаде ТАСС.

Младшият научен сътрудник от Националния изследователски университет в Москва Степан Нерисян изтъкна, че екипът е открил частицата микроРНК miR-21, която е способна да се свързва с всички човешки коронавируси.

Предполага се, че вирусът я използва за забавяне на своето размножаване в началния етап на заразяването, за да отложи активния имунен отговор на организма.

Екипът на Нерисян отделил четири семейства микроРНК, които се свързват с всички коронавируси, срещани при човека. При опити с мишки било установено, че когато гризачите са заразени с вируса на атипичната пневмония, концентрацията на молекулите mir-21-3р била осем пъти по-висока в клетките на белите дробове на болните животни.

С тях патогенът се стреми да бъде по-малко забележим за резкия имунен отговор в първите етапи от развитието на инфекцията, когато лесно може да бъде унищожен. От тази особеност на коронавируса учените могат да се възползват по изкуствен начин, като се повиши концентрацията на молекули miR-21-3р в организма на болния.