Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

След Живков: Златно време за митингова демокрация

"Cега всеки ден, всеки час, навсякъде има материал за митингова демокрация", споделя на 1 ноември 1989 г. Тодор Живков в речта си пред главните редактори на медиите.
Само седмица по-късно той се оттегля от властта и на 18 ноември 1989 г. вече почти официално пред храм-паметника "Св. Александър Невски" е организиран голям опозиционен митинг. Едва ли някога ще стане ясно кой и защо е определил хората, качени на импровизираната трибуна на стълбите на черквата, но съмненията, че поне някои от тях са били
определени от репресивния апарат на вездесъщата ДС, остават.
А между участниците, макар да има и такива, които са със стаж като политически затворници, повечето в най-добрия случай са вътрешнопартийна опозиция в самата БКП и са си живеели добре при предишния режим.
Подозрение буди и фактът, че някои от най-заслужилите антикомунисти, като дългогодишния затворник Илия Минев, не са получили място на трибуната. Но все пак с падането на диктатора и събитията в другите страни от Източна Европа вълната от протести залива и България.
Придобили самочувствие, на 14 декември 1989 г. хиляди българи излизат на протест и искат отпадането на чл. 1 от тогавашната конституция, който провъзгласява ръководната роля на БКП.
Докато в Народното събрание заседават назначените комунистически депутати, около сградата му се извива жива верига, която прераства в грамадно хоро.
Отвътре идват противоречиви сведения, но в крайна сметка събралите се с учудване и недоволство разбират, че процедурни хватки пречат решението да бъде прието същия ден, както настояват протестиращите.
Както никога дотогава, а може би и след това хората са изпълнени с решимост и се борят за незабавно решение на този най-важен за установяването на демокрация у нас въпрос.
Гневът на народа
е неописуем
Добре запознати с начините на безкрайно протакане на жизненоважни въпроси, хората възприемат забавянето на решението като поредното шикалкавене.
Един след друг пред тях се появяват депутатите Нешка Робева, после акад. Благовест Сендов и Цветана Манева. Никой не ги слуша и те се прибират след мощни освирквания обратно в сградата. Вече се стъмва, когато излиза и самият Станко Тодоров - тогавашният председател на Народното събрание.
Протестиращите не само не се поддават на успокоителните му думи, а дори напират към него и за миг той е повлечен от насъбралото се множество на стълбите на парламента. Усмивката му веднага се изпарява, а охраната едвам успява да го измъкне от ръцете на хората.
Накрая се появява и самият Петър Младенов. Още в самото начало обаче и той разбра, че няма никакъв шанс срещу озверелите от комунистически лъжи хора. Видимо влошеното му здравословно състояние и изражението на алкохолик дори предизвикват обратен ефект. Изведнъж нещата излизат от контрол. Разгневени хора се втурват и за миг обграждат държавния глава.
По чудо накрая Младенов успява да се измъкне и да се скрие в сградата, но преди това, явно вбесен от протестърите, изпуска нервите си и в безсилието и яда си се провиква: "Най-добре е да дойдат танковете!".
Макар след това съпартийците му да обясняваха, че искал да каже:
"Най-добре е да дойде Станко!",
в крайна сметка фразата му коства най-висшия пост в държавата.
Въпреки че скоро след това е отменен прословутият член за ръководната роля на комунистическата партия, протестите продължават и вече стават част от ежедневието на хората.
През следващата 1990 г. едно от най-знаковите събития е палежът на Партийния дом, който започва на 26 август и приключва в първите часове на 27-и.
Има съмнения, че сградата е подпалена от сили на БСП с цел да се унищожат финансови документи и решения на Политбюро.
Това става 10 месеца след 10 ноември 1989 г., когато разочарованието расте. През юни се провеждат избори за Велико народно събрание. Въпреки надеждата за промяна БСП печели вота. На 11 юли в центъра на столицата - между Партийния дом и президентството, се разполага Градът на истината. Протестиращите имат много искания, едно от тях е възможно най-скоро да бъдат свалени червеното знаме и рубинената петолъчка от пилона на Партийния дом.
На 1 август, след 5 гласувания във ВНС, лидерът на СДС д-р Желю Желев е избран за президент. 25 дни по-късно Партийният дом пламва след щурм на събралите се протестиращи срещу политиката на БСП. Любопитното е, че и тогава
се появяват странни групи от екстремно настроени младежи, които нахлуват в сградата, докато на обикновените хора е отредена ролята по-скоро на зрители.
Кървави сблъсъци бележат протестите през 1997 г. Недоволни хора блокирали главни столични улици. Викове "Оставка", развети знамена, обсаден парламент. Правителството на БСП с премиер Жан Виденов е докарало страната до небивала икономическа криза, космическа хиперинфлация, масови фалити на банки и фирми, а в магазините дори свършва хлябът.
На 10 януари 1997 г. протестират над 30 000 души. Студентите са в авангарда. Те са охранявани от около 300 полицаи. През нощта в стремежа си да изведе от обграденото народно събрание депутатите на мнозинството полицията започва да бие протестиращите.
В крайна сметка, макар и на косъм, от политическата криза се излиза по мирен начин, като Николай Добрев е принуден да върне мандата и президентът Петър Стоянов назначава служебен кабинет начело със Стефан Софиянски.
Следва дълъг период на затишие на публичните
изяви на народно недоволство
В по-ново време пак вследствие на протести си отиде първият кабинет начело с Бойко Борисов. Правителството на ГЕРБ, което изглежда стабилно, подава оставка след социални протести срещу цената на тока и монополите въобще. В центъра на София отново имаше палки и хора с окървавени глави. На тези граждански протести, много масови и извън столицата в големите градове като Варна и Пловдив, се зароди една необичайна и драстична форма на израз на недоволство - самозапалването.
Заради общественото недоволство премиерът Бойко Борисов подава оставка с аргумента да бъде избегнато проливането на кръв.

Въпреки "бойкота" на ГЕРБ, БСП и ДПС успяват да изберат новото българско правителство с премиер Пламен Орешарски със своите 120 депутати в парламента, след като лидерът на "Атака" Волен Сидеров се регистрира и така осигурява необходимият кворум за започването на заседанието.
Протестите срещу кабинета стартират под надслов "ДАНС with me" - игра на думи с английската дума за "танц" (dance) и абревиатурата на ДАНС. За първи път в България се появява и явлението "контрапротест", когато срещу искащите оставката на кабинета "Орешарски" се изправят защитници на властта. Тогава застъпници за управляващите поискаха от своя страна оставката на президента Росен Плевнелиев, който според тях разединявал нацията.
На 40-я ден от началото на народното недоволство - 23 юли, полицията със сила разпръсва през нощта протестиращите пред парламента, които са
окупирали
сградата
и отказваха да пуснат депутатите от три комисии и министри, които заседаваха по актуализацията на Бюджет 2013, да си отидат. Това е нощта на барикадите, на изкъртените павета и на белия автобус, който трябва да изведе народните представители от парламента.
Второто силово противопоставяне е на 12 ноември. Тогава в действията пред парламента активно се включи и новата форма на протест, представлявана от "Ранобудните студенти". Стига се до сблъсъци с органите на реда. Това кара Бойко Борисов да заяви възмутено: "Бият децата и стоят на власт."
Управляващите БСП и ДПС безпрецедентно организират на 16 ноември общ митинг в София в подкрепа на собственото си правителство. По време на проявата лидерът на социалистите Сергей Станишев за първи път публично се извини за Възродителния процес.
След почти цяла година на масови протести в крайна сметка на 6 август 2014 г. правителството на Орешарски подава оставка, а след кратко управление на служебен кабинет начело с проф. Георги Близнашки, на 7 ноември кабинетът Борисов 2 в коалиция с Реформаторския блок поема властта.