Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кървавите протести след Освобождението доведоха до Съединението

Князът е наясно, че заради всенародния бунт и прекрояването на граници в Европа ще плати с короната

Това е велик подвиг, но заради бунта губим княза, Стамболов е

посечен, а Захари Стоянов си отива на 39 г. при мистериозни обстоятелства

Кървави протести у нас винаги е имало, но е интересно какви са били резултатите от тях.

Първите започват през 1880 г. заради отделянето на Източна Румелия, но тогава сякаш нито на Русия, нито на по-големите европейски страни им се занимава с българските проблеми. Затова тук започва подготовка уж на гимнастически дружества, които са удобно прикритие за военна подготовка на населението.

Четири години по-късно хората вече имат базови умения и опозицията в лицето на Народната партия се решава да организира масови протести в Източна Румелия. Скандиранията имат една цел - обединение на Княжеството.

Неслучайно Захари Стоянов оглавява Българския таен революционен комитет и поема организирането на демонстрации и информирането на населението чрез статии. На 17 юли 1885 г. е най-многолюдният протест на връх Бузлуджа. Поводът е годишнина от смъртта на Хаджи Димитър, но честванията са внимателно планирани, поканени са хора както от Княжеството, така и от Източна Румелия. На всички е напомнено за какво са загинали герои като Ботев, Левски, Бенковски - не за разединена България, а за обединена. Не за да се съобразява с Великите сили, а за да води самостоятелна политика, преследвайки единствено националните си интереси.

Тъй като протестът не дава особен резултат, заговорниците започват да обмислят серия от атентати срещу генерал-губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич и обкръжението му. Срещу плана се обявяват висши офицери като Райчо Николов и Данаил Николаев.

Самият Николаев смята, че с всенародно въстание и чети няма да има успех, затова той избира друг подход. Изпраща свои хора да предупредят княз Александър Батенберг, че планира уж учения с неговите войски, които ще прераснат в ударна сила, която ще подпомогне Съединението. Князът го уверява в подкрепата си.

Против заговора е премиерът Петко Каравелов. Дали защото има зъб на княза, който веднъж вече го е свалил от поста, дали защото като руски възпитаник се е притеснявал от реакцията на Петербург и останалите Велики сили, или защото преди това е бил кмет на Пловдив, част от Източна Румелия? Каквито и да са били мотивите му, отсрещната страна е генерирала огромна енергия и Каравелов си дава сметка, че с него или без него операцията е в ход. Протестите преминават във въоръжени бунтове в Панагюрище и Чирпан. Руският консул в Пловдив енергично се противопоставя на плана и е разпоредено милицията в града да арестува заговорниците. Военните обаче отказват да се подчинят на заповедта. Ген. Данаил Николаев използва този момент и влиза в града с частите си. Князът изпраща армията да подкрепи населението, а Народното събрание одобрява мерките и дори гласува извънреден бюджет за покриване на всички военни разходи.

Така кървавите протести завършват с декрет, когато през септември князът обявява Съединението. С него той застава зад народа си, заявявайки, че приема да е княз на Северна и Южна България, както и че правата на населението ще бъдат гарантирани, независимо от тяхната вяра и народност. Цената на "непослушанието" му обаче ще е висока. Русия е вбесена от неподчинението, а Османската империя планира ответен удар, за да си върне Източна Румелия. Великите сили, начело с Великобритания, задават тона и не разрешават военна интервенция, но Сърбия продължава да не е съгласна. Тя се чувства ощетена и с подкрепата на Австро-Унгария ни обявява война. Българската армия обаче помита войските й при Сливница като ураган и оттогава никой повече не си позволява на международна конференция или форум да оспорва българското Съединение.

Така кървавите протести, прераснали в национална битка, извоюваха целостта на България. Разбира се, заговорниците в личен план плащат висока цена.

Князът, подкрепил порива на народа си, повече не заслужава доверието на Русия, която започва яростна кампания за отстраняването му. Макар Западът да разчита на него да изведе страната от руската сфера на влияние, това не може да го спаси. Някъде в този период се появяват и първите "рубладжии".

На 9 юни 1886 г. русенски офицери, подкрепени финансово и логистично от Русия, извършват военен преврат, чиято цел е Батенберг да се оттегли. Стефан Стамболов, ръководството на армията и мнозинството от народа са против. Те предлагат защита на княза, защитавал до последно българските интереси, но той се притеснява, че ако остане, ще вкара България във военни конфликти, страната може отново да бъде разпокъсана и той се оттегля.

Батенберг е наясно, че Великите сили нямат интерес от една силна балканска държава с безумно смела армия.

Русия организира русофилски бунтове, за да подпомогне детронацията на княза. Всеки протест е придружен от кървави сблъсъци, защото среща мощния отпор на хората, които искат да се измъкнат от опекунството на Петербург. Част от търговците и банкерите също се борят за прозападна ориентация на България, защото не виждат смисъл да развиват икономически отношения с Русия. Сантиментът от Освобождението е едно, но икономиката се нуждае от свежи инвестиции и нови технологии, а с такива Русия все още не разполага.

"Батенберг жертва короната си, влиза в конфликт с Русия, те го детронират и принуждават да се оттегли - коментира пред "168 часа" Лъчезар Стоянов. - Жалко е, защото е избран от всички Велики сили, българите го избират, а султанът го назначава, той е в правото си да остане, той е законно избран, признат от всички, но мотивите му за акта на абдикацията са, че са в името на доброто бъдеще на България и в името на България."

Резултатът е Българската криза, защото след Освобождението страната трябва да се съобразява не само с руския двор и остатъците от Османската империя, но и с Великите сили.

"Настъпва дипломатическа криза, защото се засяга статутът на българския владетел, който по решение на Берлинския договор се предлага от Русия, одобрява се от Великите сили и се избира от българите - обяснява Стоянов. - Той се възкачва на трона едва след като султанът издава документ, че е съгласен. Така всички тогавашни Велики сили са ангажирани в този процес."

Това е период, изпъстрен с размирици - преврат, контрапреврат. България е разделена на две - За и Против Русия.

"Руснаците изпращат тук свои емисари, опитват се да правят агитации - казва Стоянов. - Настояват да не се свиква Велико народно събрание, защото българският владетел се избира само от него. За щастие пропагандата не успява, патриотите у нас блокират русофилите и предателите, които срещу рубли обслужват Русия. Така се ражда терминът "рубладжии"."

"Тогава хората не се борят за хляба, борят се за идеали, за чиста политика - казва историкът. - Дали да сме суверенна държава и да отстояваме своите интереси, или да се подчиним на руснаците. Русия блокира българския избор, предлагат ни един пропил се грузинец за цар - Николай Мингрели, като целта е той да бъде пионка в нейните ръце." Българските регенти отказват да го приемат, Великите сили също не го одобряват.

Следосвобожденските ни политици отново отстояват своя проевропейски и прозападен избор.

"Българите избираме Валдемар Датски, който отговаря на условията и дори е обсъждан от Великите сили, но Русия изпраща остра нота срещу това, придружена с военна заплаха - казва историкът. - Така започва "Българската криза" и това става термин във всички световни енциклопедии по дипломация и международни отношения. Руснаците искат да ни подчинят."

Като първа стъпка Русия скъсва дипломатическите отношения с България и това продължава 10 години - между 1886 и 1896 г. Очевидно този жест не дава никакъв резултат и следосвобожденските ни политици не отстъпват.

"Тогава Русия ни заплашва и подготвя десант с морската си пехота - казва Стоянов. - С 1400 души и два от най-модерните си кораби. Варна е бомбардирана и руската империя открито ни заплашва, че се готвят да ни окупират."

За разлика от 1944 г. тогава късметът ни сработва.

"В този момент Великите сили подписват Средиземноморското споразумение за регулация на международните отношения в прилежащите му басейни - разказва Стоянов. - За щастие Черно море е прилежащ район и Великите сили заявяват, че без тяхно съгласие едностранни действия на руснаците няма да бъдат допуснати. Русия обаче не се отказва и блокира избора на български княз. Тъй като не могат да ни окупират, те подкупват хора. Именно "рубладжии" започват военните бунтове и метежи на русофилите в Силистра и Русе." Бунтовете са смазани, но Русия все пак е успяла да ни постави в патова ситуация.

С изключение на рубладжиите обаче останалите българи не се дават.

Затова българите още от първия ден след Освобождението се борят техният владетел да е

потомък на европейски монарси

"Причината е, че през XIX Европа е центърът на цивилизацията, там са висшите технологии и финансите - казва Стоянов. - Затова руснаците и руската пропаганда наричат княз Александър Първи Български - Александър Батенберг, защото така отричат неговия владетелски статут, а той е от една от най-влиятелните фамилии в Европа. Британската кралица Виктория толкова много го обича, че през цялото време настоява премиерът и министрите да "помогнат на Сандро".

Това е причината след него българите да се спрат на Фердинанд, който е от друга влиятелна европейска фамилия - Сакскобурггота.

"Той е нашата връзка с модерния Запад, затова предците ни отхвърлят руската кандидатура за цар от Грузия, от някакво племе."

Според историка тогава за България е жизненоважно да има държавен глава, за да се застрахова срещу чужди влияния и руски атаки.

"Тогава отново става нещо немислимо - усмихва се Стоянов. - Както правим Съединението през главата на Великите сили, отново нарушаваме правилата и сами избираме Фердинанд. Първоначално той не е признат от Великите сили и Стефан Стамболов го налага с желязна ръка. Когато Стамболов и част от бившите хъшове осъзнават, че са допуснали грешка с Фердинанд, те предлагат отново да върнат Батенберг на престола, но бившият княз отново решава да играе в интерес на България. Отказва и предупреждава Фердинанд, че срещу него се готви заговор.

Какво би станало, ако бе отказал, ако Батенберг бе биткаджия като Стамболов? Дали България щеше да има друга съдба?

"Историята не признава ако - усмихва се Лъчезар Стоянов. - Жалко е, разбира се, че Батенберг отказва. Той е възпитан, аристократичен, морален, отговорен, в името на доброто на държавата оглавява преврата в Пловдив, довел до Съединението, давайки си сметка, че нарушава волята на всички Велики сили, че нарушава статуквото и границите в Европа. Наясно е какво го очаква. Същото е и сега. Вижте какво стана с Крим, макар че Русия е силна ядрена държава, срещу нея има санкции."

Съдбата на Стамболов също е предрешена.

"Фердинанд го сваля от власт, не допуска той да се лекува на Запад, с което осъжда да бъде убит в центъра на София", казва Стоянов.

Политикът, водил дълги години битки с русофилите, репресирал ги е - и те му отмъщават.

"Стамболов не заслужава тази съдба - смята Стоянов. - Един държавник, революционер, който толкова е направил за независимостта на България, за модернизацията, въвежда протекционизъм за родната индустрия, дава тласък за развитието на банките, на съобщенията, създава висшето училище, университета, Пловдивския панаир, за да се отвори икономиката, да се европеизира и да има достъп до нови технологии."

Съдбата на другия бунтар Захари Стоянов също е трагична.

През 1889 г. той е само на 39 години. Отива в Париж и изненадващо за всички умира в хотела. "Не е ясно какво се случва - казва Лъчезар Стоянов. - Има версии, че е случайно, но хората, които се занимават с тази тематика, смятат, че изглежда, че умира от някаква болест и не е убит, но дългата ръка на руската дипломация невинаги е чистоплътна, затова се появяват версиите, че е отровен."

Всичко това може би нямаше да е така, ако Батенберг не бе толкова деликатен и дипломатичен, ако бе биткаджия като онези хъшове, които му поднесоха короната и го молеха да му я върнат, дори след като Великите сили му я отнеха.