Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ако Лукашенко падне, Путин ли е следващият? Беларуският президент Александър Лукашенко и руският държавен глава Владимир Путин СНИМКА: Ройтерс

Руската автокрация е различна, но Беларус трябва да се разглежда като предупредителен знак

Преди петнадесет години тогавашният държавен секретар на САЩ - Кондолиза Райс, посочи Беларус под управлението на президента Александър Лукашенко като „последната останала истинска диктатура в сърцето на Европа“. След като режимът му манипулира поредните избори този месец и брутално потуши мирните протести, арестувайки около 7000 души, той отново се появи в заглавията.

Но истината е, че ако разгневените граждани успеят да свалят Лукашенко, все още в картината присъства Владимир Путин, автократ, заради когото непрекъснато ерозират човешките права и демократичните норми в Русия, и който разработва конституционни промени, които на практика ще го направят президент за цял живот.

Може ли той да е следващият?

Нека да не бързаме. Въпреки че двамата мъже имат някои общи характеристики, се оказва, че не всички авторитарни лидери са създадени по еднакъв начин.

Лукашенко се издигна на власт през 90-те години като популист, която обеща да помете елитите в страната. Но през последните години той демонстрира слаб интерес за култивиране на народна подкрепа, оставяйки я да отслабне, докато беларуската икономика преминаваше от криза в криза и поставяше началото на настоящия бунт в цялата страна. Икономиката на Беларус все още е доминирана от държавата. Всеки намек за политическа опозиция бързо се потушава, а властта на Лукашенко е почти абсолютна.

„Това е много еднолично - наподобява султанизъм “, казва Рихор Астапения, основател и директор на научните изследвания на Центъра за нови идеи в Беларус. „Елитите нямат съществена роля при вземането на решения”, каза още той.

Системата за контрол на Путин е по-сложна - театър на демокрацията, в който обществените настроения се наблюдават внимателно. Докато популярността му намалява, той се оказва достатъчно разумен, за да успокои ключови избирателни райони, което прави вероятността за общонационално въстание, в което руснаците от Москва до Хабаровск да бъдат обединени от недоволство, твърде малко вероятна.

Лукашенко премахна изцяло президентските си ограничения на референдума през 2004 г. Той се сблъска с няколко сериозни предизвикателства в пет последователни президентски избори и затвори кандидатите от опозицията за организиране на улични протести. Лукашенко дори се гордее с авторитаризма си, отбелязвайки през 2012 г., че е „по-добре да си диктатор, отколкото гей“.

Много беларуси отбелязват , че Лукашенко в никакъв случай не е единственият или последен авторитарен лидер, тъй като в съседна Русия Путин покровителства постоянните репресии върху човешките права и демократичните норми.

За разлика от Лукашенко, Путин положи много усилия, за да избегне неприлична хватка върху властта, въпреки че успява да управлява Русия в продължение на 20 години.

През 2008 г., когато Путин стигна до края на своя конституционни от два последователни мандата, той се оттегли, за да стане министър-председател, но все още беше разглеждан като властта зад трона. Референдумът за радикални промени в Конституцията, който Путин инициира, ще му позволи да се кандидатира за още два мандата и да остане на власт до 2036 г.

Нямаше законова необходимост от провеждане на референдума, тъй като депутатите одобриха конституционните промени по-рано тази година. Но театралността на гласуването даде на Путин толкова желаната фасада за легитимност. Именно този нюх към изкуствена демократична сцена е в основата на властта на Путин две десетилетия.

Русия също е усъвършенствала изкуството на дезинформация, както в страната, така и в чужбина. Продуцираните новини в руската държавна телевизия създават алтернативна реалност, в която Украйна е превзета от нацисти, гейовете са заплаха за децата, а Доналд Тръмп вероятно е доставчик на пандемията на коронавируса.

Целта на този вид медийно излъчване не е да убеди руската общественост, че някое от тези неща е вярно, а по-скоро да остави хората „объркани, параноични и пасивни - да живеят в контролирана от Кремъл виртуална реалност“, пише експертът по дезинформация Петър Померанцев в „The Atlantic” през 2014г.

Беларуската държавна телевизия е остаряла и обвързана с пари. „Руската телевизия е много по-професионална, просто защото имат повече пари и ресурси. Много беларуси гледат руска телевизия, защото съдържанието е по-привлекателно “, каза Кацирина Шмацина, политически анализатор от Беларуския институт за стратегически изследвания. Проучване на Беларуската асоциация на журналистите от 2019 г. установи, че произведеното в Русия телевизионно съдържание представлява почти половината от всички програми в праймтайма в основния кабелен пакет на беларуската телевизия.

За целия централизиран контрол на Путин Русия продължава да има конкурентни ядра на властта, включително съпернически служби за сигурност, олигарси, регионални елити и мощната православна църква.

„В Русия има много ресурси, които се дават за поддържане на този управляващ елит. Това се е разпространило навсякъде и изисква компромиси “, каза Мария Рохава, белоруска докторантка от университета в Осло, която изучава национализма и символичната политика в постсъветските автокрации.

Докато тези съперници несъмнено усложняват живота на Путин, тази по-дифузна система за контрол осигурява удобни изкупителни жертви, когато нещата се объркат.

Все пак Путин може би е разумно да гледа на Лукашенко като на предупредителен знак.

Докато светлината на прожекторите беше върху Беларус през последните седмици, Кремъл се бори със свои постоянни протести в района на Далечния Изток на Хабаровск. В крайна сметка руснаците в цялата страна биха могли да се споразумеят относно източника на проблемите си.

„Мисля, че един от двигателите на руската политика в Беларус е именно опасението, че случващото се в Беларус създава нежелан прецедент за Путин и Кремъл“, заяви Найджъл Гулд-Дейвис, бивш британски посланик в Беларус.

Шмацина от Беларуския институт за стратегически изследвания го обобщи по следния начин: „Трудно е да останеш на власт и да угодиш на всички.“

Превод и редакция: Винсент Тановски