Бехме с приятели, млади студенти медици и харпунджии на палатка в един двор в Ахтопол. Сприятелихме се с едни съседи поляци, семейство с млади момчета на наша възраст.

В нощта на агресията те бяха чули по радиото какво става. Бяха много разтревожени и бяха започнали да се приготвят да се прибират преждевременно. Мислеха, че ще стане война. Ние не знаехме какво е станало, гонейки платерините около фара. Казаха ни. Аз се възмутих, нарекох това престъпна агресия и опит да се спре свободата и Пражката Пролет от сатрапите в Кремъл.

Останахме приятели с поляците. А 9 години по-късно, един от моите тогавашни приятели си спомни това, което бях казал и го разказа на следователя Коцев. Той прилежно го сложи в обвинителният акт по чл 108 от НК.

“Обвиняемият Канов наричал братската помощ на социалистическите държави защитаващи Чехословакия от империалистическата контрареволюция “агресия” и поддържал вражеските възгледи на капиталистическите държави.” Беше хубава плячка за следователите от ДС, да изобличат “врага” с подобни обвинения. Та, такива работи. Въпреки сегашните демонстрации обаче, аз, все пак успях “да разруша общественият и социалистически строй у нас т.е в България и в СССР”, както гласеше обвинението.

Поради което младите хора днес могат да пътуват навсякъде, да протестират и да имат ексцентрични и несъгласни възгледи. Което беше и целта на хората от Прага някога. Вечна памет на убитите от комунизма и на Ян Палах, на отец Пепелюшко, на отец Благой Топузлиев, на Едуард Генов, с когото бяхме заедно в затвора и на всичките безчетни жертви на Злото!

*От фейсбук