Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Слава богу, че Слави не стана царски зет

Съдбата му е отредила много по-красива невеста

Като гледам как се коментира последното гледане на кафе на “Алфа рисърч”, пляскам се по челото и възкликвам – вие на този свят ли сте? Не се ли усещате, че ни е засмукала една класическа “Суматоха” по Йордан Радичков?

От тази суматоха един ще излезе без ръкава на шлифера, друг - само с юздата на кобилата, а трети – с кокал между зъбите. Суматохата за това е суматоха, защото нормалният ход на нещата се отменя.

Като казвам “гледане на кафе”, да добавя, че другите агенции гледат на боб. Затова аз лично предпочитам пророчествата на “Алфа рисърч”, тъй като не съм музикант, а кафеджия. Но велика самозаблуда е днес да се тълкуват резултатите статично и да се бабува на коалиции. Още утре всичко ще се размести. Партията на Слави сега е трета, утре може да е първа или последна.

Ясно е само, че партията на Слави Трифонов и “Демократична България” набират скорост, докато БСП и ГЕРБ удрят спирачки. Въпросът е - кое от двете ускорения има повече мегдан? Според мен напоследък “Демократична България” влага всичко от себе си и скоро ще се задъха. И обратното – партията на Слави пази силите си,

поддържа равно темпо и оставя Христо Иванов

да цепи въздуха

Затова ще има сили да изригне на финалния спринт.

С други думи, щом суматохата навлезе в последната права, партията “Има такъв народ” може да отвее другите като телеграфни стълбове. Нищо не й пречи да направи същото чудо като Сакскобургготски в началото на 2001 година. Тогава видяхме отначало лек ветрец, после вихрушка и накрая ураган, който отнесе статуквото, но после бързо затихна. Много важно е да не забравяме за затихването.

Днес се надига същата електорална вълна.

Надуши ли, че се ражда нова сила, народът хуква

да се стича натам, за да вкуси пръв от облагите на успеха. Хранениците на старата сила пък бързат да се пребоядисат. Всичко живо гледа да се присъедини. Според утайката на моето кафе Слави би могъл да получи пълно и дори квалифицирано мнозинство в следващия парламент. Таванът на партията му е толкова, колкото е процентът й на референдума – 73 на сто. Стига да покаже, че е готова на подвиг.

Но аз нито знам плановете на Слави, нито искам да му давам съвети - има кой да го съветва. Тук просто разсъждавам на глас като един от кибиците край шахматните дъски пред Народния театър.

Така както аз виждам в утайката на моето кафе,

Слави е заложник

на собствената си постъпка,

с която нахлу в голямата политика - референдума от 2016 година. Това предопределя и печелившия му ход, стига наистина да му стиска. Той е само един – дайте ми пълното мнозинство в парламента и още на другия ден ще изпълня решението на референдума! Веднага ще приема закон всички избори да са изцяло мажоритарни в 2 тура. След това незабавно ще разпусна парламента и ще направя нови избори по новата система. Има такъв народ, нека има и такава държава!

Няма нищо по-демократично и по-патриотично едновременно. Нацията ще ръкопляска и ще хвърля шапки. Е, вярно е, че някои грантоеди и партократи ще ръмжат и съскат, но това само ще им завърне електората към Слави.

Това според мен е повелята на неговата съдба. Първо да се закълне над кръста и Евангелието, а после да се подпише с кръв от вената си, че точно това ще направи – нов електорален закон и веднага нови избори. И после наистина да го изпълни.

Ако постигне първия етап, дали ще успее с втория? То е ясно, че всеки новоизбран депутат предпочита да си добрува пълни 4 години. Затова неговите ще трябва да поемат свети обет и да се закълнат в живота на децата си, ако имат такива. Ако нямат – да си заложат къщите или нещо друго, което им е скъпо. Трябва да си имаме доверие, нали така?

Останалото е шоу бизнес. След като сериозните политици изградиха един мизерен свят,

дойде времето хумористите да спасяват политиката

Същото се случи в САЩ, Украйна, Италия, дори във Великобритания. Сега мястото му е у нас, защото ние тук сме най-мрачната лаборатория на неолиберализма.

Ако Слави постигне първия етап - мнозинството в парламента, тогава бързото му разпускане ще е разковничето към успеха. Хич не му трябва дълго да управлява. Може ли да спре машината на неравенството? Съмнявам се. А и досега не съм забелязал у него сериозни икономически възгледи.

Гении на политикономията край него също не съм забелязал. Следователно не може да мръдне стрелката. Ако се застои, рано или късно статуквото ще го изяде с парцалите и накрая даже ще го принуди да върне стария избирателен закон. И какво ще остане от него тогава? Миг след грабежа ще бъде разнищен…

Но ако Слави просто събори стената на отнетия суверенитет, вече няма значение как после ще се развива политическата му кариера. Той вече ще е влязъл в историята наред с Левски, Стамболов, Стамболийски… и да не продължавам по-нататък, за да не се забърквам в текущото историческо ръфане. Важното е, че ще влезе в историята, след което ще има още много други шансове да изгради сериозна партия.

В момента ние сме полуколониална държава – това ще ни даде независимост. В момента сме олигархична псевдодемокрация – това ще ни даде истинско народовластие. В момента всичките ни пари и ресурси изтичат в чужбина – това ще ни даде възможност за по-справедлива сделка. Какво повече е нужно, за да попадне един политик в историята?

Стига други са ни освобождавали, време е да се освободим сами. Защото колкото и да се напъват Христо Иванов и останалите грантоеди с техните опорки от чужбина, все тая. Няма абсолютно никакво значение дали съдебната ни система ще си прехвърли прокуратурата в левия или в десния крачол. Опитът и на Италия, и на Румъния в най-ново време показва – щом хората започнат да си избират политиците един по един, веднага започва и истинската борба с корупцията. И веднага спира, щом се върне партийнолистовата система.

То е като дърпането на шалтер

Нагоре – и корумпираните се запътват към места, недотам отдалечени. Надолу – и те се връщат пак във властта. Толкова е лесно, просто е на една ръка разстояние.

Вече 30 години следя кариерата на Слави и смятам, че той е способен да дръпне този шалтер. Спомням си, че едно време шеговито предложи на Сакса да му стане зет. И слава богу, че царят не прие, тъй като съдбата е определила за Трифонов далеч по-благородна невеста.

Иска се само да й бръкне под полата.