Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Надзирател, убил 5232-ма: “Искам да забравя”

Осъден само на 2 години условно, защото е бил 17-годишен

93-годишният Бруно Дей, бивш надзирател на нацисткия концлагер Щутхоф в окупирана Полша по време на Втората световна война, бе признат за виновен за съучастие в убийството на над 5000 затворници. Той получи двeгодишна условна присъда в едно от последните дела срещу престъпленията от нацистката ера за съучастието си в убийства на еврейски затворници между август 1944 г. и април 1945 г.

Това е решението на държавния съд в Хамбург. Дей бе изправен пред съд за непълнолетни, тъй като е бил на 17 години по времето, когато са извършени зверствата. Той е бил редовно на

пост на наблюдателните кули

и е трябвало да охранява концлагеристите.

Бруно Дей е един от няколкото разследвани от германските власти за военни престъпления след забележителното съдебно решение от 2011 г. Тогава бившият надзирател на лагера на смъртта Собибор Джон Демянюк бе осъден на 5 години затвор за съучастие в избиването на 27 900 евреи през 1943 г., но почина в очакване на развитие по жалбата му. Присъдата му стана прецедент, който отвори пътя към други съдебни преследвания, тъй като за първи път работата в лагер бе призната като достатъчно основание за вина без доказателства за конкретно престъпление.

Преди това съдилищата изискваха доказателства за пряката намеса на бившите охранители на SS в престъпленията. През 2016 г. Оскар Грьонинг, известен като "Счетоводителя от Аушвиц", бе осъден на четири години затвор за съучастие в убийството на 300 000 евреи, без да се посочва конкретно убийство. 96-годишният воeннопрестъпник също почина през 2018 г., докато присъдата му бе обжалвана.

През 2016 г. разследващите откриха есесовско облекло с името на Дей и неговия подпис в архивите на лагера в Щутхоф. Според изслушан в съда историк Дей е бил изпратен в лагера първоначално като войник от Вермахта и е постъпил в SS чак през септември 1944 г. Той обаче е можел да поиска преместване в друго звено, преди да стане

част от машината

за масови

убийства на SS,

смята експертът.

Прокурорите твърдят, че като пазач на Щутхоф Дей, въпреки че "не е запален поклонник на нацистката идеология", е подпомагал всички убийства, извършени там през този период като "малко колело в машината за убийства".

Щутхоф е разположен близо до днешния Гданск и официално е обявен за концлагер през 1942 г. Това е първият подобен лагер, построен извън германските граници през войната и последният, освободен от Съветската армия на 9 май 1945 г. Щутхоф е създаден

за задържане на членове на полското политическо

ръководство и интелигенция, но от 1944 г. все по-често се използва за задържане и убиване на евреи, прехвърлени от балтийските държави, Унгария и концентрационния лагер в Аушвиц. В лагера за принудителен труд в Щутхоф са били довеждани предимно полски и съветски граждани от еврейски произход, политически затворници, престъпници, хомосексуалисти и членове на сектата "Свидетели на Йехова". В края на 1944 г. 70% от обитателите на Щутхоф са евреи.

Смята се, че в лагера са били убити повече от 60 000 души чрез смъртоносни инжекции с бензин или фенол директно в сърцето, разстрел или са умрели от глад и болести, например епидемия от тиф. Други са били принуждавани да ходят навън през зимата без дрехи, докато не умрат от студ или са били умъртвени в газова камера със смъртоносния газ Zyklon B. Охраната започва да използва газови камери в лагера през юни 1944 г. 30 души са били екзекутирани с устройство, направено за убийство с изстрел в задната част на главата. Свидетели разказват, че затворници са били принуждавани да убиват близките си.

Установено е, че Дей е съдействал за убийството на 5232 предимно еврейски затворници между август 1944 г. и април 1945 г., без лично да стреля срещу тях. Прокурорите твърдят, че като не е позволявала на затворниците да избягат,

охраната е играела решаваща роля в масовите убийства

Като охранител Дей имал задължението да се грижи предимно за затворническите екипи, работещи извън лагера.

"Не допринесох с нищо, освен да стоя на пост като охрана

Но бях принуден да го направя. Това беше заповед", казва той пред съда в Хамбург.

По време на деветмесечния процес Дей изслуша покъртителни изявления на свидетели, но казва, че е бил принуден да изпълнява ролята на надзирател в лагера край Гданск и не е участвал в убийствата. Прокурорите твърдят, че той е знаел какво се случва, имал е контакт със затворниците и активно е предотвратявал бягството им.

Въпреки че Дей признава, че е знаел за газовите камери в Щутхоф и е видял "осакатени хора, хора, които са пострадали", екипът му от адвокати твърди, че той е бил маловажна фигура в лагера и не е пряко замесен в 5230-те смъртни случая.

Дей добавя, че е

чувал писъци от газовите камери

на лагера и наблюдавал как преместват труповете, за да бъдат изгорени, но той никога не бил стрелял с оръжието си и веднъж разрешил месото на мъртъв кон да бъде внесено нелегално обратно в лагера.

В продължение на 45 дни заседания в съда Дей твърди, че е станал видял как изнасят трупове от затворени помещения. "Образите на мизерията и ужаса ме преследват през целия ми живот", свидетелства той. В едно от последните си изявления пред съда подсъдимият в инвалидна количка каза, че е бил "потресен" от съобщеното от свидетелите и допълни, че не е бил запознат със "степента на жестокостите" преди процеса: "Сведенията на очевидците и експертните доклади за първи път ме запознаха напълно с степента на жестокост и страдания" - казва Дей. - Днес искам да се извиня на тези, които са преминали през тази адска лудост, и на техните близки.

“Това никога не трябва да се повтаря.”

В окончателните си показания пред съда Бруно Дей се извини за жертвите, но отказа да поеме отговорност, съобщават германските медии. "Не съм виновен", обяви обвиняемият по време на процеса. "Не нанесох пряка вреда на никого", са последните му думи.

По време на процеса историк постави под съмнение твърдението на Дей, че е щял да получи тежко наказание, ако е поискал да бъде изведен извън лагера. Хиляди охранители на СС бяха трасферирани от лагери в Полша, каза Стефан Хьорлер, но Дей е останал в Щутхоф до април 1945 г. "Не сте търсили изход", каза съдията.

При произнасянето на присъдата магистратът подчерта, че Дей е отказал да признае съучастие в престъпленията и че се смята за наблюдател. Председателят на съда Ан Майер-Гьоринг е убедена, че Дей е гледал като пасивен зрител. "За вас това (Щутхоф) не беше ад, а монотонна работа." "Как можеш да свикнеш с ужаса?", попита съдия Ан Майер-Гьоринг, преди да обяви присъдата.

Около 40 оцелели от ужаса или техните потомци бяха подали искове в процеса, но заради пандемията от коронавируса те участваха чрез видеовръзка. В залата се яви Марек Дунин-Васович, бивш представител на съпротивата и затворник в Щутхоф. "Присъдата е добър резултат, ще служи като предупреждение срещу възраждането на фашизма и десния екстремизъм в Европа и на други места", каза той пред в. "Гардиън".

Процесът срещу Бруно Дей е един от последните съдебни процеси срещу предполагаеми нацистки военни престъпници, тъй като и оцелелите, и извършителите вече са много възрастни и в доста случаи не помнят преживяното. Скоро предстои процес срещу друг надзирател от Щутхоф във Вупертал, ако медицинска експертиза докаже годността на обвиняемия да бъде съден. Германската централна служба на държавните правосъдни администрации за разследване на националсоциалистически престъпления съобщава пред в. "Гардиън", че разследва още 14 лица заради престъпления, извършени в концентрационни лагери.