Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо диетите не действат?

Не мразете храната и яжте, когато сте гладни

Послушайте глада си и постигнете мир с храната, настоява диетоложката Ева Лахияни. Тя подчертава, че днес много от хората имат неестествена връзка с храната – на омраза и зависимост. А това се отразява негативно не само върху теглото и здравето им, но и върху способността им да се справят с работата си, да имат приятели, да изградят сериозни любовни отношения.

“Докато бях студентка, бях обсебена от идеята за храненето и външния вид – разказва Лахияни. - За да съм във форма, вечно бях на диета, на поредното гладуване, ходех до пълно изтощение на фитнес, не вкусвах цели групи храни, пропусках хранения. Всичко това неизменно водеше до момента, когато

се тъпчех с къпкейкове, шоколади и сладоледи

почти до повръщане. И колкото по-стриктно спазвах диетите, толкова по-огромни бяха прегрешенията ми след това. Това се отразяваше на всички аспекти на живота ми. Не излизах с приятели, защото те отиваха някъде да ядат, не ходех на почивка, защото не исках да се показвам по бански, и нямах романтични връзки, защото не исках да допусна някого до себе си. Така че нямах нищо и никого освен храната. Тя беше единственият ми приятел, но аз я мразех.”

В този момент Ева взема най-важното решение за себе си. Разбира, че диетите просто не действат, и

решава да се откаже от тях завинаги

Затова се насочва да учи за здравословно хранене и да помогне преди всичко на себе си. Става диетолог не за да предписва диети, а за да научи хората как да постигат мир с храната.

В своята лекция за американската платформа за научни конференции TED специалистката подчертава, че преди всичко най-важното е човек да се свърже отново с глада си. Тя обяснява, че днес много от хората ядат не когато наистина са гладни, а когато изпитват всякакви други емоции. Ядат, защото им е скучно, защото са стресирани, уморени са, защото имат нужда от почивка или просто защото има сервирана храна. В същото време много хора

се опитват да потиснат глада,

да го контролират, да го игнорират.

Затова специалистката предлага скала на усещането за глад и ситост от 0 до 10, като 0 и 1 са почти припадане от глад, а 9-10 е преяждане. Препоръчва човек да започне да се храни, когато е гладен някъде по 3-4-та степен, не и преди това, защото тогава рискува да погълне много повече количество храна, отколкото реално му е нужно. А да спре, когато се почувства заситен към 6-7 по скалата.

“Важно е да започнете да се храните при първите знаци на глад – разяснява Лахияни. - За да може спокойно да спрете при първите сигнали за ситост. Когато човек не е примрял от глад, той ще се храни по-бавно и така ще има време да усети кога вече е сит. А освен това ще има възможност да се наслади на храната и да яде осъзнато. Ако се остави да стигне до най-ниските нива на скалата, тогава започва да изпитва неконтролируем глад, и то за най-мазните и най-вредните храни и често прекалява с тях. Всъщност как ядете се оказва от не по-малко значение от това какво ядете.”

Според диетоложката друга

грешка, която хората допускат, е да слушат чуждите съвети

какво да консумират. Следват толкова много диети, според които не бива да ядат това или онова, че накрая могат да си позволят пет неща на кръст и те ужасно бързо им омръзват. Затова Лахияни препоръчва просто човек да спре и да осъзнае за какво тялото му наистина копнее. Да го послуша и да му даде това, което иска. Дори и да не е от храните, приети за здравословни.

“Много е интересно изживяването, когато си позволите да ядете без чувство за вина и без усещане, че правите нещо лошо – разсъждава специалистката. – Невероятно е да си позволите неща, които не сте вкусвали от години.

Не e нужно да преяждате

с нещата, за които копнеете, а просто да си разрешите да хапнете от тях – бавно, осъзнато и с удоволствие. Трудно е човек да започне да разпознава сигналите на тялото си. Изисква много време и усилия. Но те напълно си заслужават, защото буквално могат да променят живота ви. Слушайте тялото, наблюдавайте го как се чувства след прием на определени храни – отпаднало, отпуснато или пълно с енергия, подуто или леко. Дайте му храните, които го карат да се чувства добре, а не тези, към които посягате, защото сте под стрес или търсите утеха.”

Ева Лахияни подчертава също, че е много важно храната да не е наказание или награда. Човек не бива да се чувства виновен, след като е хапнал две парчета торта и след това да гладува три дни принудително и да тормози себе си. Както и не бива да се награждава с торта, с бонбони или сладолед: “Ако превърнете храната в награда, тя неизменно ще бъде и наказание. Затова в каквато и ситуация на връзката с храната да попаднете, най-важното е да давате любов на себе си.

Знайте, че постигането на мир с храната неизменно се отразява на всички нива в живота. Научавайки се да слушате себе си, ставате по-внимателни и към другите, способни да ги чуете и да разберете нуждите им.

Когато си позволите да си имате доверие,

започвате да имате повече доверие и на близките си, на партньорите си и така да създавате пълноценни и смислени връзки. И научавайки се как да обичате себе си, всъщност се научавате и как да обичате някого друг.”