Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ландщайнер откри кръвните групи и спаси живота на милиони Преди Ландщайнер да открие кръвните групи, много пациенти са умирали при кръвопреливане заради несъвместимост с кръвта на донора.

Разбулва защо при едни кръвопреливането е успешно, а при други бързо води до смърт

Kръвта винаги е почитана както в религията, така и в медицината. През древността се е използвала в множество ритуали, но е давана и като питие за лечение и подсилване. Първите опити за кръвопреливане обаче често завършват със смърт. В това мнозина виждат знак, че не бива да се месят в Божиите дела, но един учен преобръща тези вярвания - Карл Ландщайнер, който открива кръвните групи.

Карл Ландщайнер се ражда във Виена през 1868 г. Баща му е журналист и издател на вестници, но умира, когато синът му е едва на шест години, което кара момчето силно да се привърже към майка си. Именно тя го насърчава да се запише в медицинския факултет на Виенския университет.

Още като студент Карл се интересува от механизма на имунитета

и природата на антителата. Само десет години след завършването си прави най-голямото си откритие, за което не просто получава Нобелова награда, но и наистина променя хода на медицината. Открива кръвните групи. Годината е 1901-ва.

Много преди това се заражда интересът към кръвта и използването й в различни ритуали, както и за лечение. В древността ритуали с кръвопускане и жертвоприношения са характерни за разнообразни религиозни общности. Някои воини пият от кръвта на враговете си след като ги победят, защото вярват, че така приемат силата им. В редица култури съществуват ритуали за създаване на кръвни братя, защото се смята, че така се изгражда най-силната връзка между две личности.

В християнството кръвта и водата са израз съответно на телесния и духовния живот. В Библията кръвта се използва като символ за живота на дадено създание. В китайската символика кръвта и водата взаимно се допълват и означават ин-ян. Кръвта има важно значение във всички религии и култури.

Но освен в ритуалите започва да се прилага и за лечение. В Древния Рим на слаби и стари хора се дава да пият от кръвта на умиращите гладиатори. На някои крале или императори в миналото също се правят специални коктейли, в които се слага по малко кръв от млади хора или дори от деца.

Много по-масово обаче се прилага кръвопускане

Лечителите вярват, че така болестта напуска тялото. Кръвопускането се практикува още в древността от египтяни, гърци и месопотамци. Описано е дори от Хипократ, който обаче настоява за по-безопасни практики за лечение. Въпреки това методът остава много популярен при какви ли не заболявания. През Ренесанса се утвърждава и терапията с пиявици.

Постепенно се стига и до идеята за кръвопреливане. Първите опити се осъществяват от животно на животно и едва след това е опитано от животно на човек. Това се постига с успех за първи път през 1667 г., когато френският лекар Жан-Батист Дени прелива на 16-годишно момче кръв от агне. Момчето оцелява и лекарят смята, че е открил панацея. За съжаление

при повторни опити пациентите умират

и лекарят не само е осъден, но и кръвопреливането е забранено години наред. Разпространяват се дори слухове, че при процедурата се предават на човека и черти от самото животно и той може да стане глупав, ленив или дори кръвожаден.

Почти цял век по-късно се възобновяват опитите за преливане на кръв, като този път учените стигат до извода, че може да се прелива кръв единствено от човек на човек. През 1818 г. английският лекар Джеймс Блъндел успява да осъществи първата такава успешна процедура. Отново се вярва, че е открит върховният тип лечение. Но и при този вид кръвопреливане често се стига до смърт. Затова и практиката все още е приемана с недоверие, забранявани, охулвани от църквата.

Едва през 1901 г. Карл Ландщайнер доказва, че някои пациенти

умират след кръвопреливане не защото практиката

е “намеса в Божието дело”,

както се е твърдяло, а защото съществуват различни видове групи хора според тяхната кръв.

При смесване на кръв в лабораторни условия той установява, че в някои случаи се наблюдава слепване на еритроцитите. Затова предполага за наличие на агенти, които влизат в контакт. За експериментите първоначално използва кръв, която е взел от самия себе си и от своите лаборанти, а по-късно и от доброволци и пациенти.

След множество опити успява да установи, че на повърхността на червените кръвни клетки са разположени антигени, а в кръвната плазма – антитела. При техния контакт понякога се предизвиква слепване, което би могло да доведе до хемолиза на кръвта и запушване на малките кръвоносни съдове. Ландщайнер открива защо в едни случаи кръвопреливането е успешно, а в други води до бърза смърт.

Той обозначава три групи - A, B и 0 (по-късно е установена група AB) - и стига до извода, че хора с една и съща или съвместими групи могат да получават преливания един от друг.

Идея за разделяне на кръвта по групи има и психиатърът Ян Янски, който изследва проби от свои пациенти, тъй като е воден от убеждението, че причината за някои психични заболявания се крие в свойствата на кръвта.

След това е съставена и систематизацията, че индивидите с кръвна група А имат антигени А и антитела Бета; тези с кръвна група В - антигени В и антитела Алфа; с АВ – едновременно антигени А и В и нямат антитела; а с кръвна група 0 – нямат нито антиген А, нито антиген В, но имат и Алфа, и Бета антитела.

Откриването на кръвните групи не е единственият успех

на Карл Ландщайнер. През 1909 г. той е част от екип, който открива вируса на полиомиелита. По-късно е професор в университета във Виена, след това получава специален пост в центъра за медицински изследвания в университета "Рокфелер" в Ню Йорк. През 1930 г. е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина.

А десет години по-късно е част от екипа, който открива и резус фактора. Заедно с Александър Винер установяват, че в кръвта на някои маймуни се наблюдава наличие на еритроцитни антигени, които наричат резус. Правят опити за

смесване на различни кръвни серуми от хора и маймуни

и установяват, че тези антигени се съдържат и при някои хора. По-късно е установено, че системата на фактора "резус" всъщност обхваща десетки кръвно-групови антигени.

Днес най-често се изследва антиген D и наличието или липсата му се обозначава като положителен и отрицателен резус фактор.

На базата на техните открития американският учен Левин доказа, че основната причина за хемолитична болест на новородените е имунологичен конфликт, при който в кръвта на плода настъпва разграждане на червените кръвни клетки. Затова се стига до заключението, че хората с отрицателен резус фактор трябва да са бдителни не само при кръвопреливане, но именно при бременност, тъй като могат да произведат антитела срещу червените кръвни клетки с положителен резус фактор.

Учени се посвещават на това да изследват генетичните маркери на кръвта на населението по света. По време на Първата световна война немският екип семейство Хиршфелд събира данни за честотата на отделните кръвни групи сред представители на различни нации и националности. А по-късно британският хематолог Муран създава атлас на кръвните групи.

През XX и XXI век са проведени множество изследвания, търсещи връзка между кръвните групи и различни болести. Учените смятат, че

вирусите и микробите влияят директно на антигените в кръвта

на човек, затова и протичането на различни болести зависи от кръвната група.

Установява се, че хората с А група са били най-слабо засегнатите от чума. Те обаче прекарват по-тежко малария, докато хората с кръвна група 0 много рядко имат усложнения от тази болест. Те се оказват и най-устойчиви на едра шарка.

Миналия месец бяха публикувани резултати от изследване на германски и норвежки учени, че хората с кръвна група А са особено застрашени от тежко протичане на COVID-19 за разлика от тези с кръвна група 0, при които по-бързо се стига до излекуване.