Ако се абстрахираме от това, че всяка смърт е трагедия, а не е никак лесно да забравим това, тогава възниква въпросът за ковид 19, който е на път да доведе светът до катастрофа с вероятно десетки и стотици милиони жертви по невирусни причини. От този вирус до момента са загинали около 500,000 души в целия свят. Това означава, че приблизително от цялото човечество за половин година са загинали около 7 души на 10,000 население.

Статистиките за възрастовата структура и придружаващите заболявания може би не е честно да се цитира, но има съвсем ясни данни, че ако не бяха допуснати млади и неподозиращи заразоносители в старчески домове или бяха успешно изолирани имунокомпрометирани пациенти, броят на загиналите, поне в САЩ, Швеция, Италия и някои други страни с големи групи стари и болни хора в затворени помещения или множество хора с морбидно затлъстяване и диабет, вероятно щеше да бъде много по-нисък. Вирусът не е взел още всичките си жертви и до края на годината и у нас и навсякъде, ще има още хора починали с помощта на ковид 19. Но смъртта от безчислено много други причини из цялото човечество няма да спре своя ход. За съжаление.

У нас в края на декември ще бъдат 100,000, в Америка може би 3 милиона свръх онези 100 или 200 хиляди, които ще дължат преждевременната си смърт на този вирус. Нашето мислене е, че всяка смърт е преждевременна. Аз също мисля, че моята ще бъде преждевременна. Но, аз също знам, че тя е неизбежна поради едно или друго несъвършенство заложено по рождение в моята телесна обвивка.

Разбира се, аз мога своевременно и успешно да оглупея и да плувам дълго с прекрасно здраво тяло в океана на своята старческа деменция и дори на 103 годишна възраст да успея да “преборя” вируса. Въпрос до голяма степен заложен в мутациите на моята генетична памет, унаследена до известна степен от моите неизвестни неандерталски прадеди. Но това е положението с нашата човешка участ.

*От фейсбук