Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Политолог за обвинения в тероризъм: Пръстът нагоре като жест се ползва от ИД Мохамед Абдулкадер Кадър: Нова тв

„На една от снимките момчето позира с пръст нагоре. Според специалисти на исляма този жест показва привързаност към монотеизма. Той се използва повсеместно от салафитите, в това число и от „Ислямска държава”. Според тях обаче не може само по този жест да се докаже принадлежността към ислямистка групировка”, обясни политологът проф. Татяна Дронзина за разпространените от прокуратурата снимки на 20-годишният Мохамед Абдулкадер, задържан за тероризъм в Бургас, предава Нова тв.

Тя е на мнение, че флагът, който се вижда зад момчето, е подкрепената от Турция „Султан Мурат”. Тя е създадена в средата на 2012 година до Алепу от турските разузнавателни служби.

„Ако бащата е лидер на организация, подкрепяна от Турция, синът щеше да има образование и професия. Това не се е случило. Малко е информацията, за да преценим какво точно се е случило. Синовете не могат да се противопоставят на това, което бащите казва в тези култури”, обясни професорът.

Според нея малко вероятно е момчето да е подтикнато към ислямистки групировки заради финансови подбуди. Тя обясни, че в джихадистките групировки се заплаща само на високо квалифицирани специалисти.

„Ако бяхме такива терористи, каквито ни изкарват по медиите, трябваше да ни хванат още на границата. Нямаше да пристигнем, да си дадем адреса, на който живеем”, смята майката на обвинения в тероризъм Анелия.

Тя вече знае, че Мохамед е имал няколко профила в социалните мрежи, виждала е снимките и познава ситуацията в град Алепу отблизо. Разказа, че са в България именно заради тежката военна обстановка и отрече всякакво участие на Мохамед във военни действия и радикални групи.

„Това са пълни измислици. Позивни снимки, за да се покаже пред приятели, аз също съм виждала тези снимки и много пъти съм му казала: „Недей, да не видят приятелите. Недей, така медиите, социалните мрежи ще го разберат по друг начин”. В моя телефон също има много снимки. Ако има нещо, аз щях да ги изтрия тези снимки. Те просто са един спомен. Как може баща му да го вербува, той дори не искаше тези снимки. Колко пъти му се караше да не се снима”, споделя майката на Мохамед.

„Цяла вечер не съм мигнал, не мога да го повярвам това нещо. Убеден съм, че Мохамед няма нищо общо с такива терористични обвинения. Много трудолюбив. При него имаше едно такова чувство за отговорност. Той винаги искаше да научи повече и повече”, споделя треньорът на момчето.

Шокирани от събитията са и съучениците на Мохамед и много от приятелите му, някои от които са разпитвани от разследващите. Никое от момчетата не е чувало Мохамед да има участие в групировка. Знаят обаче за тежката обстановка, в която е принуден да живее баща му. Шокирана бе и класната ръководителка на Мохамед, от спортното училище, според която подобни настроения не е имало и е нямало как да бъдат скрити през годините.

„Шокирана съм, защото никога, по никакъв начин не съм го предполагала и точно за него. По мое мнение като характер е доста благ, въпреки спорта, въпреки хъса. Това не ми се връзва с останалите неща”, заяви учителката.

„Ние отидохме в Турция с намерението да се виждаме с бащата, който идваше в седмицата веднъж при нас, за по няколко часа. Спеше при нас, питаше искаме ли нещо, не искаме ли и си тръгваше. Но никога не е искал синът му да участва в някакви действия. Той самият ни предложи да тръгнем за България. Иди се запиши, за да учиш за полицай. Това бяха думите на баща му. Никога баща му не е искал детето да живее в Сирия или аз и да гледаме този ужас. Просто бяхме принудени да седим няколко години там”, разказва Анелия.

Бащата на Мохамед е 51-годишният Ахмет Алджамо Абдулкадер, който е със сирийско-туркменски произход. В Сирия живее с първата си съпруга и много деца, но не прекъсва връзката с Анелия, която му ражда син. Българката приема исляма още преди 20 години, говори свободно арабски, трудно пише и чете. Продължава да е в добри отношения с Ахмет, който през всички тези години я издържа финансово.

Анелия разказва още, че Ахмет и близките му единствено са отбранявали семействата си, досущ като партизански отряди. След засилените бомбардировки, са напуснали селото край Алепу, в което живеят, за да се спасят. Тя признава че бащата на момчето е бил член на джихадистката групировка „Султан Мурад”.