"Царска Бистрица" е красив къс от българската история с всяка дърворезба, с всеки камък. Дори и с електроцентралата на “Сименс” от 1912 г., която още работи с оригиналните си чаркове. Не бях посещавал това място до днес, когато имах удоволствието да гостувам на царя и царицата.

За самия Симеон II къщата има сантиментална стойност, защото тук за последен път вижда баща си жив. Всяко кътче му връща спомени отпреди 75 години. Докато ми показва белия оджак под възхитителните тревненски дърворезби на втория етаж, се сеща как веднъж със сестра му решили да си разтопят шоколад.

Сложили го в един тиган на огъня, но после по невнимание олели белия под на огнището. Царицата-майка страшно ги нахокала, подбирайки ги направо с дилафа.

В коридора на долния етаж пък виси стара карта с народните носии в различните части на страната. Когато напуснали България, майка му взела картата в Египет.

После си я занесла в Португалия и я пазила до смъртта си. Накрая картата пак се върнала на мястото си в "Царска Бистрица". Тук има още много интересни детайли от българската история, но най-ценното в тази къща всъщност е присъствието на домакините.

От фейсбук