19.06.2014 г. Аспарухово, бяхме в INDIAN BAR и гледахме Англия на Световното. Навън се изваля страхотен дъжд. Небето се продъни със страшна сила на огромни тежки капки. Сякаш не бяха капки, а струя, която удряше, биеше, блъскаше, не оставяше нищо сухо и за миг след себе си, унищожаваше, разбиваше, правеше дупки. Когато погледнахме в телефоните си видяхме първите кадри и клипове от случващото се. Ние бяхме на сухо. Но кварталът, в който живеехме беше под вода. Помня как гледахме отново и отново стихията. А после трябваше да се приберем. Минахме чак през Галата по пътя за Бургас, защото районът беше отцепен. В тъмното, нямаше ток, се виждаха само военни коли. Падаха огромни капки, бели като сняг. На другия ден видях как пред нас няма улица, как всички коли са събрани накуп. По улиците бродеха хора с якета и чехли. Стояха скупчени като мокри пилци и се оглеждаха. Беше студено. Насред една от улиците видях ротативка, която просто си стоеше по средата на нищото. Мислех си, че това мога да го видя само на кино. В следващите дни кварталът се изпълни с млади хора, цели бригади, от цялата страна. Интербригадисти от Медицинския университет. Швейцарци, германци, американци, нарамили лопати, чистеха квартала. Носеха си ботуши, излизаха от колите, вадеха си инструментите и така месеци наред. Тогава за първи път какво значи силата на хората. Събрахме много дарения, разнесохме ги като помощи на пострадалите хора. Обикаляхме квартала и записвахме кой от какво има нужда, после го доставяхме, Разнасяхме перални, печки, хладилници, направо от магазина с камиона. Раздавахме пари, перилни препарати, метли, четки, лопати, боя, торби цимент, всичко...който от каквото има нужда. От тогава помня едно момиче, тъкмо щеше да се жени, стихията без изпратила всичките им коли в морето. Оставихме им малко боя и материали за къщата. И така се появи Кристияна, първият ми помощник, година след това ме потърси и започна работа при мен. И досега сме заедно. А споменът от 19.06.2014 ще остане завинаги. Този потоп ме научи да помагам без да очаквам награда и благодарност, този потоп ми показа, че хората са сила, че доброто съществува и то побеждава всяка стихия, че хората са добри и чувствителни, само трябва някой да насочи тяхната сила в правилната посока.

*От фейсбук