Избрани са предложените 12 мюсюлмански кандидати. От другите региони на България в парламента влизат още 4-ма мюсюлмани. Така за първи път в историята на българския парламентаризъм се обособява компактна група от мюсюлмански депутати, която подкрепя управляващата политическа формация. Благодарение на нея кабинетът на Радославов се задържа на власт повече от четири години, но до голяма степен става зависим от техните действия.
След Междусъюзническата война 1913 г. България претърпява първата национална катастрофа. Неуспехът за постигането на националното единство довежда до преориентация на българската външна политика. Цар Фердинанд предприема поредния министерски кадрил и възлага на д-р Васил Радославов да сформира ново правителство на т. нар. "либерална концентрация", в което влизат представители на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. На 24 ноември 1913 г. се произвеждат избори за ХVI ОНС. Управляващата коалиция не успява да спечели мнозинство в парламента и е бламирана. Всички опити да получи поддръжката на някоя от опозиционните политически сили в камарата са напразни. При това положение се очаква Радославов да подаде оставка, но като разчита на подкрепата на короната, той предприема друг ход и насрочва нови избори на 23 февруари следващата година.
Този път всички усилия на кабинета са насочени към осигуряване на
гласовете в новите земи
Според условията на Букурещкия и Цариградския мирен договор България си запазва Западна Тракия с център гр. Гюмюрджина, днес град Комотини в Гърция. Българската армия пристъпва към реокупация на областта и в края на месец октомври налага пълен контрол. В административно отношение е образуван отделен окръг, състоящ се от десет околии. Тук живее население с разнороден етнически състав, но преобладават мюсюлманите. От общо 357 000 души турците са около 170 000, приблизително 150 000 са българите - от тях 87 000 християни и 63 000 българомохамедани, 32 000 гърци и 5000 други народности. Обособена е Гюмюрджинска избирателна колегия, в която освен населените места на Западна Тракия и Родопите са включени още Царевска, Малкотърновска, Свиленградска, Девинска и Кърджалийска околия. Населението се изчислява на 476 000 души и трябва да избере 24 народни представители. След Балканската война българските административни служби предприемат с помощта на войската и църквата насилствено покръстване на помаците в новоосвободените територии, но при възникналата ситуация и под натиска на Турция правителството на Радославов връща българомохамеданите в исляма, разрешава носенето на ориенталски носии - фесове и фереджета, и налага старите турско-арабски имена. С тази преднамерена акция управляващите се надяват да привлекат на своя страна мюсюлманския елемент и да го използва за своите политически цели.
На 22 януари 1914 г. правителството вдига военното положение в Гюмюрджински и Струмишки окръг и по този начин открива предизборната кампания в новите земи. На следващия ден Радославов и министърът на финансите Димитър Тончев потеглят за Западна Тракия. Те са придружени от кореспондента на в. "Таймс" за Балканите Джеймс Баучър, от дописника на в. "Кьолнише Цайтунг" Рихард фон Мах и от българския пълномощен министър в Цариград Андрей Тошев. Обиколката им продължава близо една седмица, през което време те посещават всички основни центрове на Беломорието. Навсякъде е организирано тържествено посрещане от военните и административните власти. Улиците са окичени с български знамена и изпълнени с народ. Почти 20 000 жители на Гюмюрджина се стичат на гарата. Ученици българи и мюсюлмани поднасят букети цветя. Министър-председателят обявява намеренията на правителството да даде широки политически права на всички етноси в областта и с апломб завършва речта си: "Нова България обръща очите си към вас и вам възлага надеждите си!" В посетените градове са организирани импровизирани приемни, където двамата министри се срещат с лидерите на местното турско население. Изслушват техните желания и коментират предложените им изборни листи. Вечерта като по сценарий кметствата устройват пищни
банкети на държавни разноски
на които присъстват представители на градския елит.
Подкрепата на мюсюлманите от новите земи става критичен фактор в предизборната борба. Ето защо кабинетът на Радославов прави поредица от отстъпки, за да си осигури тяхното съдействие. Те включват пълна независимост в религиозните и образователните дела, смесено българско и турско управление в областния център, връщане на цялата отнета турска собственост, автономно управление на общините и др. Административните власти в Гюмюрджина свикват кметовете от цялата избирателна колегия, които представят декларации, че ще подкрепят правителствените кандидати. Турските първенци в града се обръщат с позив към мюсюлманското население, в който съобщават, че ще участват заедно с управляващите в изборите и са включили в общата депутатската листа 12 души мюсюлмани. Официалните кръгове в Цариград също оказват помощ на Радославовото правителство. Техни агенти обикалят районите на областта и увещават турците и помаците да гласуват за тройната коалиция.
Опозиционните партии също изпращат свои емисари в Западна Тракия, но не успяват да се противопоставят на проправителствената агитация. Те са подложени на гонения и безпрецедентно преследване от страна на административните и полицейските власти. Единствено демократите, чрез своите лидери Михаил Такев и Андрей Ляпчев, успяват да привлекат значителна част от българите в областта.
Всичко това
предопределя изхода от изборите
за ХVII ОНС. "Либералната концентрация" печели мнозинство от 126 мандата срещу 119 на опозицията. От всичките 14 избирателни колегии в страната най-много гласове получава Гюмюрджински окръг. Там правителството се сдобива с 22 депутатски места, колкото във Варненски, Врачански, Видински и Кюстендилски окръг, взети заедно. Останалите два мандата са за Демократическата партия. Тези резултати се обясняват с организираното и компактно участие в изборите на турците и българомохамеданите.
Има общини, където за правителствената листа гласуват всички записани в избирателните списъци. От гюмюрджинските народни представители 10 са българи, сред които е и самият Радославов. Избрани са предложените 12 мюсюлмански кандидати. От другите региони на България в парламента влизат още 4-ма мюсюлмани. Така за първи път в историята на българския парламентаризъм се обособява компактна група от мюсюлмански депутати, която подкрепя управляващата политическа формация. Благодарение на нея кабинетът на Радославов се задържа на власт повече от четири години, но до голяма степен става зависим от техните действия както във външнополитическата си ориентация, така и в политическите си замисли вътре в страната. През следващите повече от седем десетилетия този прецедент няма да се повтори, независимо от превратностите, през които преминава България, но ще намери своя своеобразен аналог след 1989 г. при влизането на Движението за права и свободи в Народното събрание.