Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Менти, президенти

 

Гледам номинираните за кандидат президенти и се чудя да плача ли, или да се смея. СДС издигна Румен Христов, който минава за по-близък до ДПС, отколкото до синята идея.
ДСБ пък извади Светослав Малинов, който като политолог би трябвало да знае какви са шансовете му. БСП се тутка и се чуди дали да предложи Корнелия Нинова или Петър Курумбашев.
Че това кандидати ли са? Това сериозни кандидатури ли са? Кой ще гласува за Румен Христов или Светослав Малинов? Отсега мога да ви кажа кой - никой!
Къде се скриха лидерите на партиите? Защо не смеят да се явят на вота, както се полага? Къде се скатаха Мартин Димитров, Сергей Станишев, Иван Костов?
Нали много обичат да философстват и да се изказват по всички въпроси. Къде се скриха сега, когато трябва да се поеме истински отговорността и да се даде пример на останалите? Или предварително си знаят, че нямат никакви шансове и затова ги е страх да се кандидатират? Страх ги е и още как! Защо тогава въобще трябва да издигат кандидати? Да не забравим, че съществуват? Не разбират ли в СДС и ДСБ, че единственото, което постигат по този начин, е да предизвикат усмивки у избирателите. Дори в кризата.
Така не постъпват истинските мъже! Нито истинските политици! Дори и да знаят, че нямат шанс, те се включват в борбата най-малкото за да могат избирателите да чуят идеите и програмите им. Но у нас отдавна няма истински политици, за мъже пък да не говорим. Идеи и програми също. Ако не смятаме възможността да се краде от държавата, разбира се.