“Мръсен е гадът. Не умираш лесно, а те мъчи”, казва той, преди да влезе в реанимацията

“Лекарят работи, докато диша”, споделя 77-годишният невролог, върнал се да спаси болницата във Видин

20 дни преди да почине, се подобрява значително, дори тестът му за коронавирус е отрицателен

Вълнува се, когато по-бедни хора, които няма как да му се отблагодарят, му целуват ръка

Лекарят работи, докато може, докато диша. Затова е лекар."

С тези думи в началото на годината 77-годишният д-р Борислав Иванов от Видин, който почина на 2 юни от COVID-19, обясни защо се е върнал в МБАЛ - Видин, въпреки че е в пенсионна възраст. Взема това решение, за да спаси болницата, като жертва себе си...

“Знаех, че са го поканили за завеждащ отделението по неврология, защото иначе щяха да затворят болницата - споделя пред "168 часа" голямата му дъщеря Албена Бориславова. - След като се пенсионира, той практикуваше в частния си кабинет, където работата не беше толкова интензивна. Дълго време се колеба,

но усещах, че го блазни да помогне,

просто защото беше такъв човек. За него важното беше да се чувства полезен, а и да не е по цял ден вкъщи. Някак се "хранеше" от това да помага на хората. Много му беше важно всичко, което прави, да радва хората. Съгласи се да се върне в болницата, даже ми се похвали, че отива, защото не бива да я затварят. Това се случи миналата есен. Всички се притеснявахме, че ще му е тежко и натоварено. Той ни уверяваше, че няма толкова работа, но фактът, че дава 12-часови дежурства, е достатъчен.”

Истинската опасност за д-р Иванов обаче назрява с разпространението на коронавируса у нас. Трите му деца се опитват да го убедят да се прибере вкъщи, защото страдал от високо кръвно, диабет и болки в бъбреците. От известно време имал и проблеми със стомаха, оказало се язва. Въпреки това той отказал да се изолира и дори давал дежурства и в спешното, а през останалото време преглеждал и в частния си кабинет. Използвал маска и ръкавици, но явно това не било достатъчно.

“На 11 април бил на 12-часово дежурство и на следващата сутрин се е почувствал зле - обяснява дъщеря му. - Имал е температура. Брат ми веднага го е изпратил в болницата. На прегледа установили едностранна пневмония и го оставили в инфекциозно отделение, за да изчакат резултата от теста за COVID-19. В началото беше много бодър и си говорехме как ще му мине, ще му излекуват пневмонията и всичко ще бъде наред. Но на третия ден, когато се чухме, беше малко по-отчаян и ми каза:

“Пазете се много, защото е мръсен гадът

Не умираш лесно, а те мъчи.” Това се оказа истина. Имам усещането, че беше избрал сам този път, въпреки че не знаехме абсолютно всичко за вируса."

Няколко дни по-късно се разбира, че тестът на невролога е положителен, и веднага е преместен в реанимацията на болницата.

“Оттам започнаха мъките - споделя Бориславова. - Нямаше достъп до телефон, нямаше и как да контактува с някого. Брат ми ходеше и разпитваше какво е състоянието му всеки ден. Това беше доста тъжно. Прекара в реанимацията във Видин около месец. В процеса на лечение имаше сериозно подобрение. Дори му направиха тест, който се оказа отрицателен.

Смятахме, че

е излекуван,

но понеделника, в който трябваше да го изпишат, разбрахме, че вторият тест е положителен.”

Тогава лекарите решават да го преместят в "Св. Анна" в София, където прекарва още около 20 дни в реанимацията и умира.

“С него приключи епоха - допълва Албена. - Това, което той носи от неговото време, и характерът му са неповторими и имам усещането, че този метод на работа няма да се види повече от пациентите.

Имаше приятелско отношение към всички,

благородство. Търсеше път към всеки човек. Беше наясно, че трябва да предразположи пациента, да поговори с него, за да разбере точно какво го боли. В същото време и на болния да му е приятно да отиде на преглед. Беше лекар от старата генерация с много опит. Поставяше диагнозата мигновено. Дори и мен ме е лекувал само по телефона.”

Именно по тази причина загубата на д-р Иванов е истинска трагедия за града. След като почина, пред частния му кабинет все още се стичаха хора, дошли да търсят лек при него, без да знаят, че е издъхнал.

Интересното е, че той преглеждал с неврологично чукче, което от години лекарите в болниците не ползвали. Всички били изумени, защото д-р Иванов бил всеотдаен и винаги искал да помогне независимо от рисковете.

“Беше научил и цигански език, за да може да общува с пациентите от ромски произход и да разбира какво и къде ги боли - обяснява дъщеря му. - Беше много комуникативен и енергичен. Имаше компютър, оправяше се с интернет. Въобще - младеж.

“Зареждаше” се от обратната връзка

Радваше се, когато получаваше благодарности. За мен винаги е било интересно как ходеше на посещение независимо колко е часът, денем или нощем. Не пиеше алкохол. Ако му звъннат от някое село, той се качва в колата заедно с втората си съпруга, която беше медицинска сестра, и ходеха на място, дори правеха процедури. Бяха като линейка. Понякога хората, за да му се отблагодарят, му подаряваха яйца или някакви продукти. Понякога нищо не му даваха, но му целуваха ръка от благодарност и той беше щастлив и доволен, че е помогнал. Толкова беше хубаво за него да му кажеш "благодаря". Често ни се случваше, когато сме на разходка, да срещнем семейство, на което детето е било пациент на баща ми и то е добре благодарение на него.”

Както всеки лекар, д-р Борислав Иванов изживявал изключително емоционално по-тежките случаи, но винаги се съвземал. Вероятно това се дължи и на чувството му за хумор, с което успявал да развесели и най-отчаяния човек.

“Беше забавен и открит, като винаги търсеше начин непременно да зарази с добро настроение събеседника си - подчертава Албена. - Беше много галантен и винаги джентълмен.

Целуваше ръка

на дамите,

сваляше шапка

Беше много красиво. За някои вероятно е смешно понякога, но и красиво, защото това е ценност на времето му.”

Миналата година обаче през ранната пролет умира втората му съпруга и той трудно преживява загубата. За малко е сломен, но работата с пациентите му и хобитата му го развличат от мрачните мисли.

“Той обичаше да рисува, правеше скулптури и релефи - допълва дъщеря му. - Освен това пишеше редовно статии в местния вестник “Видин”. Свиреше и на тромпет в малък оркестър. Много обичаше болницата в града, където премина целият му професионален път. Ходеше по антиквари, за да събира архиви и предмети за града и болницата. Има толкова много събран материал, че ще е достатъчен за музейна сбирка. Много бих искала да ги направим достояние за хората от Видин.”

Може би това ще е още един повод за видинчани да си спомнят за героя д-р Борислав Иванов, който до последно се бореше на първа линия въпреки преклонната си възраст.