Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Александър Македонски умира от нилска треска, Джордж Вашингтон – от остър ларингит Александър Македонски

Стотици битки, опасни боеве, години на фронта без нито една сериозна рана, а накрая да си отидеш от болест - съдбата понякога е иронична. Някои от най-смелите пълководци и военни в историята в крайна сметка са пощадени в рисковите битки, но са покосени от възпаления или инфекции.

Въпреки че не се страхува от чумата и вярва, че те сполетява само това, което допуснеш в съзнанието си, Наполеон загива именно от болест, а не в сражение. Смелият пълководец води стотици битки, но винаги успява да се измъкне без сериозни рани. Той предвожда армията в най-опасните походи и винаги се завръща като победител. Но след загубата при Ватерло, е заточен на остров Света Елена. Едва с идването на отчаянието започват и здравословните проблеми

Наполеон боледува почти непрекъснато

Според лекуващия му лекар е заразен с хепатит, но Бонапарт е убеден, че страда от рак. Той пише завещанието си и напълно отчаян просто чака смъртта, която идва на 5 май 1821 г.

Със сходна съдба е Александър Македонски - първият пълководец, на когото древните дават името "Велики". Той създава огромна империя за времето си – в нейните предели влизат Мала Азия, Египет, Сирия, Вавилон и Персия. Започва военната си кариера едва на 16 години и бързо се доказва като смел, изключително умен боец и великолепен стратег. Походи, битки, победи - Александър Македонски сякаш е непобедим. Въпреки това, когато се готви за поредния поход, той неочаквано е повален от треска. Тя се развива изключително бързо и само на 33 години великият воин умира. Според изследователи става дума за западнонилска треска, пренасяна от комари. Съществуват съмнения обаче, че смелият пълководец е отровен със стрихнин, добавен във вино. След смъртта му

наследникът му

е убит, а империята се разпада

Друг велик управляващ, паднал жертва не в битка, а на болест, е Джордж Вашингтон. Смелият главнокомандващ на Континенталната армия по време на Войната за независимост по-късно става председател на Конституционния конвент, а след това и първият президент на САЩ. Признат е за една от най-значимите фигури в историята на родината си. Смята се, че неговата смелост, жертвоготовност и устрем в битките допринасят за независимостта на САЩ.

Вашингтон оцелява във всички битки, преодолява всички трудности и като президент, но накрая е повален от остър ларингит. Повикани са най-добрите лекари да се грижат за него, но за съжаление състоянието му се влошава и той почива на 14 декември 1799 г. Според съвременни здравни специалисти най-вероятно става дума за остра стрептококова инфекция на гърлото, която днес би могла лесно да се овладее с антибиотици.

Латиноамериканският революционер Симон Боливар също рискува живота си стотици пъти в опасни битки, но в крайна сметка не става жертва на враговете си.

Именно той

освобождава от испанско господство Венецуела,

Нова Гранада (съвременните Колумбия и Панама) и провинция Кито (днешен Еквадор). Признат е за най-влиятелния борец за независимост на испанските колонии в Америка.

Обявен е за национален герой на Венецуела, а Боливия е именувана в негова чест.

Биографите го описват като безстрашен, дори жесток към враговете. Участва в стотици сражения. Остава известен със своя "Декрет за война до смърт". Боливар посвещава живота си на военните действия, но в крайна сметка умира не от чуждо острие, а от болест. На 47 години е повален от туберкулоза. Интересно е, че през годините се появяват множество теории за

възможността великият генерал

да е бил отровен

от предател

Дори през 2008 г. по нареждане на тогавашния президент на Венецуела Уго Чавес започва официално разследване на тези съмнения. Тялото на Боливар е ексхумирано, но според официалния доклад на експертите няма доказателства за отравяне.

За руския генералисимус Александър Суворов се твърди, че през целия си живот никога не е претърпял поражение. Той е изтъкнат пълководец, един от основоположниците на имперското военно изкуство. 27-годишен той участва в Седемгодишната война и с това поставя начало на множеството си подвизи.

Като полковник служи на императрица Екатерина II

След поредица от победи срещу поляците е повишен в чин генерал-майор.

Сред множество успехи в двете руско-турски войни от 1768 г. и от 1787 г. и като командващ на руските войски в Полша, той получава множество ордени и става фелдмаршал. След смъртта на Екатерина II Суворов получава лично заповед от Павел I да поведе руската армия срещу Наполеон. След успешната мисия Суворов е удостоен с най-високото военно звание - генералисимус, ставайки четвъртият поред генералисимус на Русия.

В Петербург го чака тържествено посрещане, но по пътя той се разболява. Императорът му изпраща най-добрия си лекар, въпреки това състоянието на военния се обостря. Така признатият за един от най-великите пълководци на всички времена си отива, след като развива гангрена.

Разтърсваща е историята и на Егон Шиле. Човек на изкуството и бохем. Той мечтае за победи единствено на салоните на изкуството. Австрийският художник експресионист е изключително скандален. Творбите му са посрещани с множество критики от съвременниците му заради показните сексуалност и крайна еротика в тях. Едва след смъртта си ще бъде признат за един от най-големите представители на стила модерн. Той е

протеже на

Густав Климт,

който не само му помага с насоки за изкуството, но и му осигурява поръчки за картини, както и участие на различни изложби.

Шиле обаче е мобилизиран по време на Първата световна война. Той е създаден за изкуство и с ужас приема да се отправи към фронта. Страх го е, че няма да се завърне жив оттам. Та нима талантът и способностите му да рисува и да улавя красотата върху платно могат да му помогнат във военните действия?

Климт се противопоставя на това решение и дори настоява младият художник да остане у дома. В свое писмо до Аделе Блох Бауер, станала известна под прозвището "Дамата в злато", Климт пише: "Мобилизираха и Егон Шиле. Нещастникът, който първоначално успя да се измъкне, сега вече е изпратен в окопите.

Това е престъпление срещу изкуството!

Подобен талант не бива да бъде възпрепятстван да рисува. Та той вече е по-добър от мен. Толкова много се притеснявам за него."

Притесненията на художника са неоснователни. Климт не предполага, че войната ще пощади Шиле, но болестта – не, и че двамата всъщност ще починат един след друг в една и съща година. Климт си отива през февруари 1918 г., а Шиле се завръща невредим от фронта, но след това е покосен от испанския грип и умира само няколко месеца след приятеля си – през октомври 1918 г. Той е едва на 28 години. Трагедията е още по-голяма, защото само три дни преди него от болестта почива и бременната му съпруга.