Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Миг невнимание и съдбата отне всичко на съветската легенда Валерий Харламов

Великият хокеист постигна изключителни успехи в спорта, но изгуби живота си само на 33

Строг треньор отказва да го вземе с отбора в Канада
и така на практика подпечатва смъртната му присъда

Всички познават майка му като изключително темпераментна жена. Успява някак си да се измъкне от жестокостите на гражданската война в Испания и след това с много други деца сираци е пратена да оцелява в СССР. Детството й е трудно, но болката и страданията каляват характера на огнената Кармен Ориве-Абад и тя предава тази непокорност на сина си Валерий, който ще се превърне в един от най-добрите хокеисти за всички времена. Съдбата му праща много щастливи мигове и успехи, а после решава със замах да си прибере вересиите. Валерий Харламов загива нелепо в разцвета на силите си, без да може да се порадва на живота, на деца, внуци и всички други радости, които всички ние приемаме за даденост. Но да не превъртаме лентата толкова бързо напред.

Преди да се роди бъдещата звезда на съветския хокей, с неговата майка се случват куп житейски събития, повечето от които вече са хубави. Тя пораства на съветска земя, отива да работи в завода и там среща снажния шлосер Борис Харламов. Двамата се виждат за пръв път на заводска забава и още същата вечер се влюбват един в друг.

Година по-късно на бял свят се появява и малкият Валерий Харламов. Момчето хваща хокейния стик много малко, след като преодолява бебешките проблеми със земното притегляне.

Баща му Борис е страстен фен на пързалянето с кънки и преследването на неуловимата шайба, така че няма как неговият първороден наследник да не обикне хокея веднага щом започва да осъзнава света около себе си. Някъде в този момент майка му получава разрешение да се върне по родните си места в Испания и взима със себе си сина си. Там хлапакът се влюбва и във футбола, което тотално разбърква емоциите в младежката глава. Валерий тренира едновременно футбол и хокей, като бързо си проличава, че и двата спорта му се дават. Някъде там, на ледената пързалка, момчето пипва настинка, която прераства в ангина и се стига до болница. Лекарите съобщават на родителите, че болестта е поразила и сърцето на сина им.

"Момчето ви ще живее нормално стига да се пази и да не се подлага на големи физически натоварвания" – казва лекарят на притеснените съпрузи. Съвсем очаквано първата им работа е да спрат своя наследник от спортните занимания.

Валерий е склонен да се раздели с футбола, но не и с хокея. Въпреки всички предупреждения и родителски заплахи той продължава да ходи на ледената пързалка. Когато се прибере с някаква следа по тялото след поредното произшествие на леда, непокорният син се сблъсква със страшния майчин гняв. Вероятно темпераментната Кармен е трябвало да се сърди на самата себе си. Та нали тя самата е научила сина си да не се предава пред трудностите, колкото и болка да донесе всяка следваща битка.

Малкият Валерий изненадващо получава подкрепата на баща си и продължава да тренира в юношеската формация на ЦСКА (Москва). Там момчето не само започва да доразвива таланта си, но и напълно забравя за проблемите със сърцето. Малко след 14-ия си рожден ден е заведен от родителите си на преглед и лекарите са принудени да признаят, че са сбъркали с преценката си и техният пациент е излекуван и готов да се занимава с професионален спорт. Само че има една малка, но изключително неприятна подробност. Валерий Харламов е твърде нисък,за да бъде взет в първия отбор на московския гранд. Поради тази причина го командироват в никому неизвестния отбор от Втора лига – "Звезда" (Чебаркул). Младият талант не се отчайва и дори успява да се възползва от ситуацията,тъй като почти веднага се сдобива с титулярно място и може да покаже на околните какви способности притежава.

Да, не е висок, но за сметка на това се отличава с физическа сила, изключителна гъвкавост и интелект, без който също не може в големия спорт. Говори се, че именно заради новото си попълнение довчерашният слабак "Звезда" започва да трупа победи и привлича интереса на стотици фенове, които пълнят залата именно заради новото момче. След един изключително силен сезон Валерий Харламов едва ли не сам вкарва отбора си в Първа лига и този път е оценен по достойнство от треньора легенда на ЦСКА (Москва) Анатолий Тарасов. Старшията взима младока и го "пришива" към вече утвърдения дует Владимир Петров – Борис Михайлов.

Така създалото се трио се превръща в едно от най-великите нападения в хокея за всички времена.

"Всеки от нас притежава определени качества, но силата ни е в умението да се разбираме не от една, а от половин дума. Усещам какво възнамеряват да направят другите двама, още преди да са си го помислили", с усмивка разказва Харламов, когато вече се е сдобил със статут на голяма звезда не само в клубния си, но и в националния отбор на СССР.

С екипа на Сборная той печели световната титла, когато е само на 20 години, а през 1972 г. окичва на гърдите си и златния олимпийски медал. На игрите в японския зимен курорт Сапоро Валерий забива 9 шайби и е обявен за най-добрия играч на турнира. Същата година славата му расте още повече след историческия сблъсък на съветския тим със сборен отбор на канадските звезди, играещи в НХЛ.

Мачовете се очакват с огромен интерес, а всички специалисти предричат пълна доминация на "кленовите листа".

Руснаците обаче показват зъби и взимат три от седемте поредни мача, а един завършва наравно. В тези истински битки на леда Валерий Харламов прави чудеса от храброст и просто принуждава канадските фенове да му се поклонят. По време на гостуванията на СССР в Канада местни мениджъри обещават милиони долари на голямата съветска звезда, ако реши да остане на канадска земя. Такъв развой на събитията се оказва невъзможен и някогашното момче с болно сърце се връща у дома, за да продължи да властва с екипа на ЦСКА (Москва).

На върха на славата си Харламов катастрофира тежко и се налага лекарите в спешното бая да се потрудят, за да спрат вътрешните кръвоизливи. Единият му крак е счупен лошо и специалистите в бели престилки отсичат, че вече порасналото момче този път наистина ще трябва да си остане у дома. Хокейната звезда няма намерение да се съобрази с предупрежденията и през следващите месеци се подлага на нечовешки усилия съвместно с рехабилитатор, за да опровергае за пореден път медиците. И този път Валерий излиза победител. Когато се завръща на леда, феновете и на двата отбора скачат на крака, за да го аплодират.

Следват нови и нови успехи на вътрешна и международна сцена. Феновете по целия свят вече познават хокеиста, който никога не се предава. Но годините си минават и колкото да не им се иска, елитните спортисти в един момент трябва да помислят за своето отказване.

Валерий вече е на 33 години и също възнамерява да се откаже поне от националния отбор. Планира да пътува със Сборная за Канада, където да изиграе последните си бляскави мачове срещу старите си познайници.

В часовете преди отборът да се качи на самолета, треньорът на СССР Виктор Тихонов вика при себе си голямата звезда на тима и му съобщава, че няма да го качи на борда. "Валерий изскочи от стаята на треньора и промърмори нещо от рода, че не е във форма и затова няма да дойде. Личеше си, че е разбит психически", спомня си след това съотборник на Харламов. Голямата трагедия обаче тепърва предстои. 33-годишният хокеист решава да помисли на спокойствие и заедно със съпругата си заминава за вилата в покрайнините на Москва. Няколко дни по-късно двойката заедно с брата на жената тръгват към столицата. Зад кормилото сяда Валерий, но по причини, които никога няма да станат известни, след няколко километра отстъпва шофьорското място на своята съпруга. Тя лети с волгата по чисто новия асфалт, който обаче дава измамна сигурност. Колата поднася и се удря със страшна сила в идващия насреща камион. И тримата пътници в лекия автомобил загиват на място.

"Опитах да извъртя кормилото, за да избегна удара, но беше твърде късно. След удара се втурнах да помагам на хората в колата и тогава разпознах Валерий Харламов. По лицето му нямаше и драскотина, но беше мъртъв. Щом се разбра кой е един от пътниците, на място дойде голям началник от милицията. Огледа положението и ми каза да съм спокоен, защото нямам вина за инцидента", ще разкаже след това шофьорът на камиона, в който се удря волгата. Целият Съветски съюз скърби за голямата си хокейна звезда, стотици се стичат на погребението му, а на няколко хиляди километра играчите на Сборная побеждават Канада в името на своя незабравим съотборник.