Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Джордж Флойд мислел за починалата си майка, докато се задушавал под коляното на шерифа

Имал стара присъда за въоръжен грабеж, но искал “нов живот” в Минеаполис

Срещу униформения Дерек Шовин има 18 жалби, наказан е само за две

"Mоля ви, моля ви, не мога да дишам. Коляното на врата ми... Коремът ме боли. Вратът ме боли. Не ме убивайте. Не мога да дишам. Мамо..."

В продължание на точно шест минути полицаят Дерек Шовин държи на земята чернокожия Джордж Флойд. Малко преди това в районното на Минеаполис са получили сигнал от собственик на магазин, че 46-годишен едър мъж е опитал да плати с фалшиви банкноти. Шерифите се отзовават мигновено. Задържат измамника, а един от тях го сваля на земята и притиска с коляното врата му. В този момент арестуваният му казва, че се задушава, и го моли да си махне крака и да го изправи. Изрича това точно единадесет пъти. Първо вика с всичка сила, след това прави опит да си поеме въздух. Накрая само хлипа и изпада в безсъзнание.

Около тях вече има тълпа. Крещи на Шовин да пусне Флойд. Единственото, което униформеният повтаря на задържания, е "Спокойно, спокойно". Шерифът отпуска крака си чак когато мъжът вече не дава признаци на живот. Опитват се да го свестят, но без успех. Качен е в линейка, а по-късно умира в болница.

Цялата сцена е заснета от случаен минувач, който става свидетел на случилото се. Минути по-късно видеото вече е публикувано в социалните мрежа и за отрицателно време събира милиони гледания. Станалото потриса всички. Още на следващия ден Минеаполис се тресе от протести. Стотици хиляди американци се събират по улицата, обявявайки, че расизмът в САЩ е достигнал своя апогей. Световноизвестни звезди започват кампания под надслов "Не мога да дишам", призовавайки полицаят, отговорен за смъртта на "нежния гигант", както наричат Флойд близките му, да влезе в затвор.

Инцидентът предизвика пълна анархия, мародерство и палежи не само в града, в който се случи, но и в още няколко. Стигна се и до сериозни сблъсъци с властите. Подпален и напълно опустошен от демонстранти беше и полицейският участък, към който са работели униформените, задържали Флойд. В няколко града пострадаха още заведения и магазини, които бяха разграбени и изпочупени. За да спрат размириците, властите използваха и сълзотворен газ срещу протестиращите.

В крайна сметка Дерек Шовин, Томас Лейн, Ту Тао и Александър Куенг, които стават основни участници в трагедията, бяха уволнени. Техните семейства най-вероятно ще бъдат преместени от родните си места, за да бъдат предпазени от недоволството на улицата.

Флойд обаче се превърна в истинска емблема. Плакати с неговия лик бяха разлепени в по-голяма част от щатите в Америка. В историятата му и трудностите, пред които е бил изправен заради цвета на кожата си, се припознаха почти всички афроамериканци, живеещи в момента в САЩ.

Борбата на Флойд със системата започва още преди да реши да се премести от родния си град Хюстън. През 2007 г., той е задържан за въоръжен грабеж и осъден на пет години затвор. Обяснението е, че няма пари и не го наемат никъде на работа. Според криминалното досие на мъжа това е бил единственият му сблъсък с правосъдието, след който се зарекъл никога повече да не прекрачва границите на закона. Няколко години по-късно той се запознава с момиче на име Рокси Вашингтон. Влюбва се лудо в нея, а не след дълго се ражда и дъщеричката им, която днес е на шест години. Още докато тя е бебе, Флойд решава да се премести в Минеаполис. Прави тази стъпка, защото не може да издържа финансово семейството си и трябва да си намери доходоносна работа.

Научава, че негови близки приятели се готвят да заминат, след като им обещали, че там ще ги уредят на платена работа. Били част от програма, ръководена от местна църква, за подпомагане на кариерното развитие на чернокожи в неравностойно положение. Флойд бил твърдо решен, че ще се установи точно в град Минеаполис.

Трудностите, които срещнал, били свързани главно с намирането на фирма, която да го наеме за постоянно на договор. На някои места му казвали, че няма нужното образование, а на други, че цветът на кожата му е проблемен. Той не се отказвал. След голяма борба става охранител в магазин на "Армията на спасението" в центъра на града. По-късно е взет на други две места - шофира камиони и се изявява като рапър в заведението и танцов клуб Conga Latin Bistro. Още от Хюстън той получава прякора си Биг Флойд.

Заради коронавируса обаче мъжът и останалата част от персонала са съкратени. Последните месеци са изключително тежки за него. Говори с всеки един от близките си, за да ги пита за работа. Казва им, че ще извършва всякаква дейност. Можел да работи дори и като чистач.

Преди сблъсъка с полицаите той често казвал, че не разбира разделянето на черни и бели, тъй като имал множество приятели от всякакви националности. В заведението, в което работел, преди да бъде наложено извънредното положение, всички го познавали като "най-разговорливия и възпитан" човек. Част от клиентите ходели само за да поговорят с Флойд, който имал и голямо чувство за хумор.

Един от най-съкрушените хора от новината за смъртта му се оказа неговият приятел - известният рапър Кал Уейн. Докато гледал видеото, в което Джордж се задушава, той чул как мъжът викал и името на майка си Сиси, която умира преди година и половина. Смъртта й оставила тежка емоционална следа върху Флойд, който държал изключително много на нея. От първо лице Уейн разказва и за самия Флойд. Приемал го като по-голям брат, който бил насреща и му подал ръка, когато неговата майка пък влязла в затвор.

Тогава Кал бил само на 11 години, но Джордж го взел под крилото си и го отгледал. Флойд се заричал, че ако един ден разполага с повече пари, ще помага на множеството деца, израснали в гетата без възможност за перспектива в живота.

Оказва се, че случаят на Джордж не е единственият, след който

страстите в

града ескалират

Историята помни още един такъв през 1992 г., но в Лос Анджелис, когато отново има масови безредици и протести. Жертва тогава става 25-годишният Родни Кинг, който е спрян от полицаи на магистралата, а след това жестоко пребит от тях с палки и ритници. След издевателството, което отново е заснето с видео, той получава фрактура на черепа, повреди на вътрешните си органи, последвани от 5-часова операция. Размириците продължават шест дни. Над 2300 от демонстрантите са ранени, а цели 63-ма убити. Властите овладяват ситуацията след изпращане на Националната гвардия, армията и морски пехотинци.

Жервите в Минеаполис все още не са достигнали тази бройка, въпреки че протестите стават все по-ожесточени. Арестуваните протестиращи из цялата страна до момента надхвърлят 4000 души. В най-малко 40 града вече е наложен и вечерен час, а в 15 щата е разположена и Националната гвардия, която се опитва да спре демонстрантите.

Към днешна дата четиримата полицаи вече са уволнени, а на Дерек Шовин тепърва ще му бъде повдигнато обвинение. 44-годишният полицай е главният герой в инцидента. Зад гърба си той има 19-годишен стаж, а новинарските архиви говорят за това, че по време на кариерата си шерифът е участвал в няколко престрелки. Преди години Шовин и други негови колеги се явили на адрес след сигнал за кражба в южната част на Минеаполис малко преди 2 часа сутринта. Там се сблъскали с мъж на име Ира Латрел Толс, когото трябвало да арестуват. При задържането заподозреният изненадващо се хванал за корема и в този момент Шовин мигновено извадил пистолета си и го прострелял.

През 2006 г. униформеният се отзовава на друг сигнал за нападение с нож. Там той отново вади оръжието си и стреля, твърдейки, че заподозреният опитал да издърпа пистолет от него и колегите му, за да ги рани. Според доклад на организации, обединени срещу полицейската бруталност, озаглавен "Откраднати животи", Дерек застрелял и убил Рейес, въпреки че той нямал намерение да оказва никаква съпротива, докато му слагат белезниците.

За цялата практика на Шовин в полицейското управление са получени общо 18 жалби. Колегите му обаче отказват да посочат за какво точно са били те. Само две от тях всъщност са завършили с наказания и те са били "порицателно писмо".

Другият служител, идентифициран от видеото със смъртта на Флойд, е Тоу Тао. Според различни публикации кариерата на мъжа през годините била доста колеблива. Той преминал през полицейската академия през 2009 г., а малко след встъпването си в длъжност бил уволнен. След две години обаче се завърнал. Архивите говорят, че през 2017 г. мъж на име Ламар Фъргюсън съдил Тао и неговия колега Робърт Тъндър за прекомерна употреба на сила. Според съдебното дело Фъргюсън и съпругата му, която била бременна в осмия месеца, се прибирали към вкъщи, когато Тао и другият полицай спрели, за да ги проверят без никаква причина.

След това решили да сложат белезници на Фъргюсън, а Тао го хвърлил на земята и започнал да го рита. Малко по-късно карат задържания в болница за медицинско лечение. След преглед го конвоират до ареста, давайки му само бельо и тениска, без да обръщат внимание на молбите на персонала в болницата да бъде облечен изцяло.

Версията на полицая била, че се наложило да приложат сила, защото Фъргюсън не изпълнил заповедта им за арест. Тао обяснил още, че ударил мъжа едва след като една от ръцете на Фъргюсън се измъкнала от белезниците, които му поставили.

Въпреки всичко това до този момент никой от униформените не е осъден за нищо. Интересът към тях беше прикован след инцидента с Флойд. Независима аутопсия все пак категорично показа, че той е починал от задушаване. Нещо, което властите първоначално оспорваха, твърдейки, че не е изключено мъжът да е имал заболяване, вследствие на което да се е случила трагедията. Изследването обаче установи, че жертвата е била в перфектно здраве, а причината за смъртта е кардиопулмонарен шок - спиране на сърцето и дишането, предизвикано от използваните при задържането му хватки от полицията.

Стана ясно и че в кръвта на Флойд е имало следи от синтетичния опиат фентанил и метамфетамин. Наркотичните вещества обаче по никакъв начин не са допринесли за фаталния му край.

Протестите и демонстрациите най-вероятно ще продължат с пълна сила още няколко дни. Смъртта на мъжа отвори много стари рани за чернокожото население на Америка, което от години твърди, че расизмът в страната отдавна е преминал границите на нормалното.