Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Скандал след скандал в БСП. Докога, другари? За Корнелия Нинова е важно вътрешният вот за лидер да бъде признат за легитимен.

Битката за избор на лидер е на живот и смърт, защото ако Нинова не успее на вота, това ще е нейният край

В последните седмици епидемията от скандали в БСП, за разлика от коронаепидемията у нас, не показва тенденция към затихване. Едва позагаснал един, и вече се вихри друг. Какво става в столетницата? Защо в момент, когато на държавата е нужна силна и конструктивна опозиция, соцпартията е вторачена отново в собствените си проблеми.

Вярно е, че това не е от вчера. Разправии в БСП е имало винаги, поне в последните 30 г. Няма как да е иначе, след като това е единствената истинска политическа партия у нас, в която решенията се вземат от колективни органи и често се чува различно мнение от това на ръководството.

Досега БСП е оцелявала, независимо кой е начело и за какво се борят лобитата. Днес обаче червените са се хванали за гушите като за последно и всеки разговор се превръща в истерия. Ситуация сякаш на живот и смърт.

Залогът е столът на Корнелия Нинова. Лидерската битка в БСП винаги е била ожесточена, но и силна откъм идеи и послания, а не разгаряна от интриги и опити за налагане на инат. Няма лидер през годините, който да не е имал вътрешна опозиция. Но всеки е отпускал педала на газта в мига, в който усети, че червената кола ще се обърне. Нинова в момента го е натиснала докрай, без да се замисли, че съвсем скоро ще се разбие и от партията ѝ може да не остане нищо.

Преди 4 г., когато стана председател, очакванията към нея бяха големи - нормално е една жена да си подреди къщата, а не да я разхвърля. Самата тя обеща да работи с всички и да направи БСП единна и по-силна. Обеща го на покойния днес Стефан Данаилов, на чийто гроб се снима миналата седмица. Но направи точно обратното - за тези 4 г. си отвори война на всички фронтове, на които можа.

Това не прави БСП ефективна партия. И срива рейтинга ѝ. Прогнозите за социалистите на следващите парламентарни избори никак не са розови.

Как се стигна дотук?

В последната година основна причина за всички спорове е предстоящият пряк избор на лидер. Добра идея сама по себе си, ако не бе опорочена още с раждането ѝ. Като се започне още от правилата за провеждането на избора, които бяха приети с много скандали.

Пандемията от COVID обаче отложи избора и обърка сметките на всички в БСП. За два месеца партията бе притихнала и томахавките поне привидно бяха заровени. Но с връщането на живота в нормалния график войната избухна наново с пълна сила.

Последната драма бе да има или не заседание на пленума на живо, или решенията да се вземат на подпис. Предложението бе на ръководството, което се оправда, че заради извънредната епидемична обстановка събиранията на повече от 10 души в зала са забранени и Националният съвет не може да заседава. Опозицията обаче скочи и обяви, че такива важни решения като насрочването на нови дати за избора на лидер и на конгреса не могат да се вземат на подпис. Вярно, има прецеденти, но това не е обичайна практика. Затова мнозина разтълкуваха този ход като страх на Нинова да се изправи лице в лице с членовете на пленума, за да не я бламират. Неведнъж през годините тя се е оплаквала, че не може да работи с този Национален съвет.

Така тази драма се превърна в преброяване на силите на Нинова срещу опозицията, завършило с

крехкия резултат 94:93

в полза на лидерката

Постигнат обаче след огромен натиск върху членовете на НС - среднощно звънене по телефоните и дълги “убедителни” разговори. Говори се дори за заплахи спрямо работещи на “Позитано”.

Защо ѝ беше на Нинова тази битка, след като в края на следващата седмица мерките за извънредната епидемия изтичат и няма да има проблем съветът да се събере? Че ще стане, дори е записано като първа точка във въпросното взето на подпис решение. Сякаш лидерката разгоря скандала типично по нейния си начин - на инат.

Но при Нинова

всичко е на инат

Така подходи и по другия голям скандал в партията в последните месеци - с Георги Гергов. Вярно е, че бизнесменът и лидер на пловдивските социалисти първи запали искрата, като я атакува. Обяви, че мандатът на Нинова изтича и поиска Националният съвет да реши какво да се прави с избора на лидер. По устав обаче тя е председател до сформирането на новия конгрес и точка. Защо ѝ трябваше тогава на председателката да разгаря огъня?

Войната между нея и Гергов не е от вчера, но за първи път тя предприе рязък ход - заинатила се е да го изключва от партията. Скандалът между двамата набра такава скорост, че се стигна не само до замерване с контрапозиции от структурите, но почти до разцепване на парламентарната група. Която, след като се изпокара защо депутати се ангажират в битката между Нинова и Гергов, пренесе скандала върху това защо говорителят на групата Александър Симов си е позволил да отправя обидни думи по адрес на червените в Пловдив. На едно от последните заседания на соцгрупата се е искало отстраняването на Симов, но Нинова отказала да го подложи на гласуване с обяснението, че това се решава на коалиционен съвет. Нищо, че според правилата партньорите имат думата само за председателя на групата.

В крайна сметка цялата тази история довела до разтърсващ разговор каква е ролята на парламентарната група - да прави политики или да взема страни във вътрешнопартийните битки.

Не по-малко драматични са станали заседанията на Изпълнителното бюро напоследък, разказват запознати. Отношенията на Нинова със заместника ѝ Кирил Добрев вече са изключително обтегнати, след като се очаква той да е неин основен конкурент в лидерската битка. Тя уволни много от неговите хора в централата, а заседанията на бюрото протичат с все по-тежки разговори и взаимни обвинения.

Следващият голям скандал, който се очертава в БСП, е за броя на партийните членове. Това е въпрос от изключителна важност за предстоящия избор, защото неговата легитимност ще зависи от това дали до урните са отишли 50% +1 от общия брой регистирани социалисти.

В края на миналата година, когато структурите по традиция предават на “Позитано” 20 годишните си отчети, партийците са били близо 85 хиляди. Данните бяха отчетени през февруари от Добрев, който като зам.-шеф на партийната дейност отговаря за орготдела. Близо месец по-късно проверката и преброяването на червената ЦИК, създадена специално за избора на лидер, отчете около 80 хил. души. На заседание на коалиционния съвет наскоро обаче Нинова обявила, че членовете са около 76 хиляди и вървят надолу.

Излиза, че за три месеца

БСП се стопи с

10 хил. души,

при това не заради коронакризата.

Опозиционери оспорват цифрата. През последните месеци неведнъж бе изразявано недоволство, че от списъците се зачеркват живи хора само защото не са си вдигнали телефона на тези, които правят проверката. А като куриоз се разказва как тези младежи са звънели за проверка дори на бившия лидер Михаил Миков.

Опитите на “Позитано” да редуцира списъците са именно заради опасенията, че на 26 септември до урните ще отидат малко социалисти. Партията е уморена и демотивирана от скандалите по върховете. Няма ли легитимност на вота, няма да има и избран лидер. Тогава въпросът остава в ръцете на конгреса, който ще се събере две седмици по-късно - на 10 октомври.

А това ще е краят на Нинова. Ето затова за нея битката е на живот и смърт. Затова ѝ е важно каква цифра на членовете ще бъде обявена окончателно.

Но има и друг момент - дали редуцирането на списъците няма да постави под въпрос легитимността на проведените вече конференции за конгреса и избраните от тях делегати? А оттам и легитимността на самия форум?

Не на последно място стои още един важен въпрос покрай предстоящия първи пряк избор за лидер - как БСП ще гарантира честността му. Вече се чуват опасения за манипулация на вота. Да не се окаже така, че партията, която в последните години е основен борец за честността на изборите в държавата, не може да гарантира своите.

Това пък води след себе си и друг казус - ясно е, че и при най-малките съмнения изборите в БСП ще бъдат оспорени. А как партията отива на парламентарните избори догодина без легитимен лидер и с течащи съдебни дела? Може ли това да постави под въпрос участието ѝ във вота?

Ясно е, че бурите по върховете на “Позитано” няма да затихнат скоро. Но партията е уморена и все повече социалисти си задават въпроса: “Докога, другари?”