Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Продаденото бебе Мао бе открито след 32 години

Крадат го от баща му, за да го спазарят за 840 долара

Купувачите са бездетна двойка, а семейството му го намира чрез ДНК тест

6000 юана, или около 840 долара. Приблизително толкова вземат китайските трафиканти през 1988 г., за да продадат малолетно дете на бездетна двойка. Към днешна дата сумата вече се е променила. Тя достига до 120 000 юана, или 18 хил. долара, в по-богатите източни провинции на Китай. Въпреки че отвличането на малчугани е един от основните проблеми на първата по население страна в света, и до днес няма официална статистика колко точно са жертвите. Остава напълно неясна цифрата на похитените бебета, които след това биват предлагани като стока на черните пазари.

Според информация, изнесена от властите в Китай преди пет години, похищенията на деца възлизат годишно на 20 хил. Оттогава правителството не е изнасяло друга цифра. Единственото ясно е, че в повечето случаи "мишени" стават момчетата. Самата процедура обаче се оказва бавна за тези семейства, които искат да се сдобият с дете по този нелегален начин.

Има няколко неща, които трафикантите трябва да направят, преди да могат да превърнат "плячката си" в разменна монета. На първо място малчуганът, когото ще вземат, не трябва да е на повече от три години, за да няма ясни спомени. Биологичното му семейство пък бива следено дълго време, докато похитителите научат навиците му. За предпочитане е да са по-обикновени хора с колкото се може по-ниски финансови възможности. Оценява се и самата "мишена". Колкото по-здраво изглежда, толкова повече цената му се покачва. Следва удобен момент, в който отвличането се случва. Чрез няколко посредници се урежда връзка с мъжа и жената, които искат да закупят дете. Казват им, че са намерили това, което търсят. Те дават парите, а момченцето или момиченцето, в зависимост от желанието им, вече е в техните ръце. От там нататък купувачите решават какво ще правят с него. В повечето случаи първо сменят името му.

Точно такава е била съдбата и на китаеца Мао Ин, който изчезва на 17 октомври 1988 година в град Сиан. Същия ден двегодишното момче е на детски ясли. Щастливо е и цял ден играе с връстниците си. Денят по нищо не предвещава трагедията, която ще сполети семейството му часове по-късно. Някъде около следобед бащата на Мао идва, за да го вземе. Качват се в колата и потеглят към вкъщи. По средата на пътя малкият иска вода. Мъжът не носи със себе си, затова решава да спре до случаен хотел, за да поиска.

Всичко става за не повече от минута. Един миг сякаш е достатъчен на трафикантите да отвлекат безшумно детето, докато баща му е отместил за кратко поглед от него. Няма нито писъци, нито викове.

То не се съпротивлява, не опитва и да избяга. В първия момент мъжът мисли, че синът му е някъде около колата и се крие. Започва да го търси. Вика го по име. Той обаче не отвръща. От него няма никаква следа. Бащата осъзнава, че се е случило нещо нередно, и веднага решава да повика полиция. Половин час по-късно няколко патрулки вече са на мястото, а мъжът е съобщил и на майката - Ли Джингжи, че малкия го няма. В първите дни родителите не са на себе си. Не спят, не се хранят, обикалят улиците на града с надеждата, че той ще се появи отнякъде. Питат всеки свой съгражданин дали не го е видял. Месец след случилото се те започват да го издирват и в съседните градове. Стигат и до по-големи провинции. Търсят го из цялата страна.

Времето започва да се ниже бързо, а от детето им все още няма никаква следа. В годините след това Джингджи напуска работа, за да се посвети на намирането на Мао. Успява сама да раздаде над 100 000 листовки с негова снимка и кратка информация с отличителните му белези. Появява се в медии, плачейки и молейки за помощ. Обяснява, че го сънува често и знае, че е жив. Историята й стига до сърцата на много хора. Родителите заявяват, че до сетния си дъх ще търсят сина си, каквото и да им струва това.

Имат съмнения, че той е поредната жертва на трафиканти, тъй като е симпатично и тихо дете. Не плачел никога и постоянно се смеел. Майката дори успява да събере над 300 следи около отвличането, но те така и не й помагат да стигне до него. През 2007 година тя изумява всички, след като се включва като доброволец в група, наречена "Детенце, върни се вкъщи", където помага на други родители с изчезнали деца да ги открият.

Благодарение на усилията й са намерени 29 малчугана, които се събират със семействата си.

Случаят с нейния Мао обаче продължавал да бъде в задънена улица. Точно преди месец Цзюнджъ, дава поредното интервю за South China Morning Post. Описва последния път, в който вижда сина си. Спомня си го като "сладко и много здраво бебе". Тогава майката няма дори бегла идея, че един сигнал от провинция Съчуан в Югозападен Китай, на около 1000 км от град Сиан, ще доведе тази история до щастлив край. Властите започват разследване на мъж, осиновил момче точно преди 32 години. Получават анонимно писмо, че същият човек се е сдобил с детето при съмнителни обстоятелства и никой от съседите му не може да каже дали то изобщо е негово. Полицаи започват да го следят и да събират доказателства. Викат го няколко пъти на разпити. В началото той категорично отказва да бъде направен ДНК тест. Малко по-късно обаче това се случва. Изследването показва, че не е биологичният баща, а истинските родители са Мао и Ли Цзюнджъ.

Притиснат до стената, той признава, че преди много години със съпругата си правили няколко опита да имат бебе, но не се получило. Медици им казали, че те никога няма да станат родители. Веднага започнали да подават заявления в сиропиталища, за да си осиновят. Трябвало да чакат с години. Последното спасение се оказало в лицето на човек, който познава трафиканти на деца. Решили да се свържат с него, обяснявайки му, че искат да си вземат момченце без здравословни проблеми. Не са водили преговори за сумата. Съгласили се още на първата, която престъпниците поискали. Дали общо 6000 юана, или около 840 долара. За времето си тези пари не били никак малко.

След това отгледали детето с истинска любов. Дали му ново име - Гу Ниннин. Не го лишавали от нищо. Момчето завършило елитно училище, записало и висше образование. Помогнали му дори да започне собствен бизнес. Ръководел цяла агенция за декориране на домове. Печелел добре и се чувствал истински удовлетворен от живота.

Самият той нямал ни най-малка идея, че истинските му родители всъщност всеки ден се питат къде е и се молят да го видят жив и здрав. Младежът няколко пъти гледал интервюта на биологичната си майка, която обяснява колко й липсва отвлеченото дете.

Когато му съобщават новината, той е в шок. Първоначално не може да повярва, че това е истина. Смята, че е станало объркване, но ДНК тестът категорично го опровергава. Когато среща баща си и майка си, е силно развълнуван. Усеща, че е свързан с тези хора, а в прегръдките им се чувства добре. Казва, че ще прекарва повече време с тях, за да успеят да наваксат пропуснатото. Попитан как вижда бъдещето си от тук нататък, отговаря, че не е сигурен точно какво ще се случи.

Днес Мао и Ли Цзюнджъг са истински щастливи. Борбата, която водят 32 години, се увенчава с успех. Властите съобщават на жената, че са открили детето й, точно на 10 май, когато в Китай празнуват Деня на майката.

"Това е най-добрият подарък, който съм получавала - обясни тя пред медии. - Не мога да опиша с думи как се чувствам. Знаех си, че един ден това, за което не спирам да се моля всяка вечер, ще се случи. Благодаря на всички, които помогнаха и не спираха да се надяват заедно с мен и близките ми."