Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

В Ялта вече въпросът за България не стои.
В Ялта вече въпросът за България не стои.

През октомври 1944 г. британският премиер Чърчил предлага на Сталин примерно разпределение на влиянието на Великите сили на Балканите. Според записката, която се пази в архива на Обединеното кралство, офертата е България да остане 75% под контрола на СССР и 25% - на останалите сили от антихитлеристката коалиция.

Това, което най-много вълнува англичанина, е Гърция.

Затова той иска страната му заедно със САЩ да държи 90% от южната ни съседка, а като компенсация Москва може да вземе 90% от Румъния. В Югославия и Унгария идеята е за паритет 50 на 50. Защо обаче "отпуска" 75% от влиянието в България на Кремъл, не е ясно.

Тази договореност е написана на хартия и е наречена "процентното споразумение", но в крайна сметка не е реализирано в този си вариант. Всички страни попадат в сферата на влияние на СССР с изключение на Гърция, която след гражданската война е под контрола на САЩ. Югославия е с по-различен статут – за неучастие във военно-политически групировки и организатор на "Движението за неприсъединяване".

Причината Чърчил да кацне спешно в руската столица през 1944 г. е, че СССР обявява война на България. Британският премиер е ядосан.

На 9 октомври в т.нар. Московска конференция започнали да преговарят за ситуацията в целия регион.

“Дайте да уредим работите си на Балканите.

Вашите войски са в Румъния и България – казал Чърчил. - Ние имаме интереси, мисии и агенти там. Не ни карайте да постигаме целите си по заобиколен път. Как ще ви се стори да имате 90% доминация в Румъния, ние да имаме да речем 90% от Гърция и да отидем на 50 на 50 за Югославия?

Няма да се караме за глупости."

После британският премиер размисля: "Няма ли да се окаже малко цинично да решаваме импровизирано тези въпроси от жизненоважно значение за милиони хора?

Дайте да изгорим тази хартийка".

“Не, запазете я

за себе си”,

отговаря Сталин.

В 6-и том от спомените си за войната Чърчил добавя още: "Побутнах листа към Сталин, който беше чул превода.

Настъпи кратка пауза. После той взе своя син молив и направи голяма чавка върху него и ни подаде обратно (листа). Всичко беше уредено за отрицателно време."

На следващия ден външните министър

Вячеслав Молотов

и Антъни Идън доразработили

проекта, който в последния си вариант включвал по 80% влияние на СССР в България и Унгария.

Целта на Чърчил е Москва да влезе във войната срещу Япония и може би цената на нейното участие е разпределението на влиянието на Балканите.

Само за един ден - 9 октомври, Чърчил и Сталин се срещат 5 пъти.

На четири от тези разговори обсъждали България

Към онзи момент капитулацията на Германия изглежда само въпрос на време. Американските и британските сили напредват. Червената армия вече е стъпила на Балканския полуостров и настъпва в Полша. Но военният успех поражда политически проблеми, пише в книгата си "Московската (Толстойска) конференция от октомври 1944 г." К. Рос. Поствоенното устройство на Източна и Югоизточна Европа трябваше да бъде обсъдено от съюзниците независимо от мотивите им.

Дотогава САЩ са показали далновидност да предлагат стратегически планове за следвоенната реалност. През 1944 г. споразумението от Бретън Уудс, където се решава въпросът за валутните курсове и търговските разплащания, вече е факт. Както и договореностите от конференцията в имението Дъмбъртън Оукс край Вашингтон, където са си стиснали ръцете за създаването на ООН.

В Москва в отсъствието на Рузвелт към Балканите се постъпва много различно от всички останали части на Европа. Това е

най-интересното за изследователите тайно споразумение,

пише Джоузеф Сиракуза в книгата си "Нощта, в която Сталин и Чърчил разделиха Европа: Гледната точка на Вашингтон".

Вместо американския президент за проекта за процентно влияние е информиран посланикът в Москва Уилям Хариман. Янките се противопоставят на този начин на разпределение на контрола и

отказват да

подпишат.

Така се проваля процентното споразумение. Поставен е обаче един от най-спорните въпроси - за следвоенна Полша, който дълго време след това съюзниците не решават и на прочутата конференция в Ялта, която начертава съдбата на цяла Европа след края на Втората световна война.