Хванах се на бас с Рачков, че до края на годината няма да се разрешат масовите прояви с публика, казва актьорът Васил Василев

- Свикнали сте да сте много деен, как работите сега, по време на пандемията?

- Ангажиран съм с “Като две капки вода” три-четири дни в седмицата. Четенето на сценария го правим онлайн и спестихме едно излизане и смесване с хора. Снимаме асансьора, лайфа. Проблемът е, че повече мислим за това кой кога слага ръкавици и маски и кога ги маха, отколкото за пряката ни работа. Да не забравим нещо и да остане в кадър някой шлем. Фокусът вече е доста изместен.

- Често си правите шеги с Маги Халваджиян и с журито, а тяхната реакция понякога изглежда доста сериозна. Има ли наистина прехвърчане на искри, или абсолютно всичко минава на майтап?

- Не може да има искри. Понякога се случва разпалено да обсъждаме помежду си какви грешки са станали, но това го има във всяка кухня, без лоши чувства. След всяко шоу се събираме за около 30 минути, за да обсъдим как са били последните три часа и си правим анализ.

- От всички сезони има ли участник, който за вас е бил огромна изненада?

- От всички ще ми е трудно да кажа, много сезони минаха. Изненади винаги има. Тази година Фики е огромна изненада, той се оказа много интелигентен и изключително добър човек. Не само подхожда професионално към задачите, но и ги изпълнява професионално, което говори за друга интелигентност, нещо вродено. Маги Джанаварова още не може да се отпусне, но го направи на последния лайф като Дженифър Хъдсън, за мен това беше уникално изпълнение. Седях отзад, докато пееше, до мен беше Кремена Халваджиян. Казах ѝ, че сега няма начин Маги да не спечели. Има някакви страхове в себе си, не може да пусне актьорското от себе си, а тя го може, както се видя. Галя е много особена, назад е в класирането, но не е за там. Пее зверски, има страхотен темперамент и толкова много се труди. За съжаление, зрителят не може да разбере колко труд хвърля всеки един от участниците. Шапка им свалям на всички, това е изключително много, много работа.

- Представяте ли си се на мястото на някой от тях?

- Не, няма как да си се представя, защото не пея. Имитации мога да правя, но се иска и пеене. Не става. Освен това толкова години съм бил пред тях и зад тях, няма да се получи.

- Да, предаването би загубило страшно много, ако не сте водещ. Голям процент от шоуто го правите вие с Рачков.

- Истината е, че трудът на целия екип е огромен, но това остава зад камерите. Ние имаме един сценарий, който преправяме, опитваме се да го направим нашенски, импровизираме върху него. Но така или иначе основата, която са направили тримата сценаристи - Влади Априлов, Борис Борисов и Иван Ангелов, това е важното.

Без тях шоуто

няма да е това, което е

Аиначе, като си говорим с екипа за рейтинги, не е правилно да се сравнява “Като две капки вода” с което и да е друго предаване, защото това е единственото изцяло позитивно шоу. В него няма заложена интрига, което го прави различно. Друга година има някакъв вид вътрешна конкуренция между участниците, която се вижда, може би не на камерите, но вътре в екипа се забелязва. Тази година всички са приятели. Аз ги питам: “Какво е това нещо, вие заедно ли си живеете?”. Голямо разбирателство пада. Хубаво е.

- С Рачков често правите импровизации извън сценария. Сега, като няма публика, по-лесно ли е, или по-трудно в това отношение?

- Отвратително е без публика. Това предаване е правено за публика, самият концерт е предназначен за нея. На нас ни пречи това, че нямаме обратна връзка, сигнал как сме се справили, как се е справил имитаторът. Смешката дали е станала, дали се е получило онова, което сме искали да кажем. Нямаме абсолютно никаква индикация. Не е естествена ситуацията. Но съм щастлив, че все пак работим, няма какво да се залъгваме.

- Доста хора останаха без работа.

- Разчитам на правителството, без да съм им фен, че лека-полека ще започне да изплаща тези прословути 60 на 40 на всички хора. Ако държавата сега не подкрепи хората,

ще се влезе в една сложна

банково-личностна трагедия

Хората няма да имат друг избор и ще трябва да започнат да теглят заеми. Ще дам прост пример. Вземаш, да речем, 1000 лева на месец. Когато започнеш отново да работиш на 100%, както едно време, пак ще получаваш 1000 лева примерно. Но вече задълженията ти няма да са 200 лв., както е било преди, а ще бъдат плюс въпросния кредит. И положението за теб ще продължи да бъде много тежко. Няма откъде да вземат хората пари, за да живеят.

Държавата в този случай трябва да го направи, както го направиха във Великобритания, в голяма част от Германия. Отпуснаха толкова, колкото си получавал като заплата. Имам приятели, които именно така живеят в момента. Ако държавата не помогне, не виждам как тази нация, която и без това беше зле, ще си стъпи на краката. Няма как да стане.

- Навън се помага и на медиите. Рекламите са намалели драстично, а това влияе върху бюджета на медиите. В същото време журналистите не спират да работят и също са на първа линия, отразявайки много рискови места.

- Ще дам пример със спортистите. След като един футболен клуб или икономическа структура, която се занимава с него, може да кандидатства за 60 на 40, значи медия също може да кандидатства. Вероятно трябва да се направи някаква промяна в правилата за кандидатстване.

Медиите също

са под прекия удар на

сриващата се икономика

А песимистът българин обикновено разсъждава така: “Абе, айде да го д*хат!” Но, ако не са медиите, тези, които си стоят вкъщи, няма да има откъде да вземат информация. Няма как без медии. Тези пресконференции на кого щяха да ги дават? Трябва да се помага. Нямам представа как, но това е задължително.

- С Влади Априлов направихте спектакъла “Ние, българите” за сънародниците ни в чужбина. Предполагам, че все още не правите планове кога ще продължите обиколките си?

- Миналата седмица трябваше да сме в Единбург и Глазгоу. Имахме планирани спектакли до юни, като турнето ни трябваше да завърши във Валенсия.

- Преди пандемията успяхте да направите 11 спектакъла, как ви приемаха хората?

- Страхотно беше абсолютно навсякъде, а това беше само началото. Започнахме планиране и за есента, щяхме да правим и американско турне... Но засега не се знае какво ще се случи, какви ще са правилата, дали ще разрешат събирания на повече хора на едно място. Хванах се на бас с Рачков, че до края на годината няма да се разрешат масовите прояви с публика от каквото и да е естество. И казвам - за голямо съжаление, защото аз съм пряко засегнат. Най-драстично е в Нидерландия, където засега е забранено до 31 август организирането на масови прояви. Но според мен ще бъде удължено с още 3-4 месеца. Влади от време на време ми праща някоя снимка и ми пише: “А помниш ли преди един месец къде бяхме?!”.

- В очите на хората с Рачков сте неразделна двойка, пък всеки направи отделно спектакъл. Имали ли сте идея да измислите нещо заедно?

- В спектакъла на Рачков аз бях от самото начало, бях и на репетициите, и помагах. Покани ме за няколко спектакъла, след което нямаше как да продължа с този ритъм, който той имаше. Освен това е моноспектакъл, моето участие там беше малко.

Тръгнахме да работим заедно с Влади сега,

непрекъснато

измисля нещо ново,

той има неизчерпаеми идеи и по-скоро в тази посока ще вървим. Направили сме спектакъла и той трябва да се играе.

- В медиите непрекъснато вървят информации, че “Господари на ефира” ще започне да се излъчва по телевизията на Слави Трифонов 7/8. Така ли е?

- О, не знам. Продуцентите могат да отговорят на този въпрос. Но според мен няма как да стане поне с моето участие и това на Рачков, защото имаме договори с Нова тв.

- Как върви предаването в онлайн варианта си?

- Много добре, доста малък екип са, но изключително реактивни, че чак започнах да се учудвам. Даже се шегувам с тях: “Вие едно време не бяхте толкова бързи.” Ще дам само един пример с последното видео, което направих с текстове на Мария Моева и Явор Дедек - има малко повече от половин милион гледания. Не разбирам от тези неща, но оня ден Маги ми каза за тях и добави, че това е страхотно. Сигурен съм, че “Господари на уеба” има бъдеще.

- Със съпругата ви Ани Вичева имате син - Стефан, на колко години стана?

- Навърши 6 и наесен е на училище, вече е записан в първи клас. Ученик ще става, страшна работа. (Смее се.)

- Защо го пускате по-рано?

- Изкара такава детска градина и така се получи. Освен това той чете и пише на два езика - на български и английски. Прави го бързо, без да се замисля, чете книги. Готов е за училище.

- Кой се занимава вкъщи с него, само с детската градина не става?

- Ако трябва да сме честни с майка му, специално за буквите и числата сам започна. Той проговори първо на английски. Спомням си, че един път му показах как да слее мама,

той вече пишеше

всички букви

и на двата езика. Оттам нататък си изгради някакъв негов начин как да се оправя, без срички. А иначе основно майка му се занимава с него, правят упражнения, пишат.

- Какъв е като характер - кротък или палав?

- Овен. (Смее се.)

- А съпругата ви Ани, която е режисьор, с какво се занимава сега?

- В спектакъла е с нас, помага за всичко. Тя е на осветление, музика и звук. А иначе по-добре тя да си каже. (Смее се.)

Ани Вичева: Подготвяме един документален филм с Жени Косева, която е сценарист, по принцип и ще го режисираме заедно. Сега няма нито реклами, нито филми, скоро няма и да има.

Ще помогна на Мариан Вълев. Написал е нов сценарий и ще му направя абсолютно безвъзмездно една предварителна програма. Гледам да си намирам работа.

- Как минава всекидневието ви?

- Занимаваме се със Стефан, измисляме непрекъснато нови и различни игри, защото още е малък и бързо му омръзват.

- Както певците, така и актьорите останаха без работа още в самото начало на обявяването на мерките. Това са две от най-засегнатите сфери. Как виждате театъра в близко бъдеще?

Зуека: За съжаление на моите колеги, ще кажа, че септември не бива да се надяват много на спектакли и публика, не виждам как ще стане. Вече ти казах, че до края на годината не мисля, че ще разрешат масови събирания.

А това означава голям проблем за колегите. Става въпрос за физическото им оцеляване, за психическото състояние да не говорим. Ще е много трудно.

Пожелавам на всички българи да се пазят и да не се правят на по-умни, отколкото са, поне сега, после пак може.

 *Интервю на Мария Райчева