На този светъл празник, в който Исус Христос е показал чудото на вярата, не исках да пиша нещо изпълнено с гняв, тъга и разочарование, но..
Трудно ми е да проумея как хората приемат случващото се като дълга пролетна ваканция...
Започвам да мисля, че живеем в две паралелно случващи се реалности - едната е във фейсбук и ТВ, другата е навън, отвъд уж изолираните ни домове...
Разхождат се хората – няма вирус, няма изолация, няма проблем. Малцина с маски, повечето без!!! Карат се колела. Семейно!!!

С много болка си мисля, че не ставаме за самодисциплина.

Само после да няма вой, като удължат “пролетната ваканция” с още един месец...
И най-искрено се моля никой от близките на онзи 1%, а опасявам се много повече, да се окаже в COVID-19 статистиката!