От Румяна Денчева

Увеличението на лимита за нов дълг на 10 млрд. е добра мярка, казва бившият финансов министър в интервю - продължение от миналия брой

- Г-н Радев, въпреки взетите мерки щетите върху икономиката са неизбежни. А ако катастрофираме?

- Сигурно може и това да се случи. Особено ако активираме още повече човешката глупост, като предсрочно спрем да изпълняваме предписанията на Националния кризисен щаб за борба с коронавируса и решенията на правителството. Днес със сигурност е ясно само едно – значителни щети вече има и те ще растат. Цели отрасли принудително са блокирани, други рязко намаляват стопанската си активност, трети се полукапсулират с надежда да дочакат края на пандемията, а някои просто фалират. Налице е ясно изразен спад на производството, на услугите, на износа, на потреблението – вътрешно и външно, на инвестициите. Очаква се икономически спад от 3% от БВП, което означава по-висока безработица, по-малко приходи в бюджета, от което следва и по-малки възможности за финансираните от него социални дейности. Всеобщо влошаване на жизненият стандарт. При това този сценарий е валиден, ако кризата продължи само 3 месеца. При по-дълъг период - Господ да ни пази! Освен това в голяма степен пораженията ще зависят и от преодоляването на кризата в световен мащаб. Ние дори да преодолеем бързо пандемията, ако светът се забави, ще имаме сериозни проблеми. Виждаме, че икономическите колоси САЩ, Китай и ЕС са далеч от оптимистични прогнози. Икономиките ни са скачени съдове и големият и продължителен икономически спад при тях ще се пренесе и тук. Така че не виждам особени причини за оптимизъм.

- Много спорове има около увеличението на лимита за нов държавен дълг за 2020 г. от 2,2 на 10 млрд. лв. Нужен ли е в този размер и не е ли това празен чек, който правителството само си попълва, както твърди БСП? За да харчи милиардите безотчетно?

- Това е добра и своевременна мярка. Досегашните 2,2 млрд. лв. са за рефинансиране на излязъл в падеж стар дълг. По-просто казано - вземаш нов дълг, с който плащаш стар дълг. Плюс-минус два милиарда, размерът на общия дълг не се променя. Другите 7,8 млрд. обаче увеличават този размер. Дори с такова увеличение българският държавен дълг ще достигне около 30% от БВП, при среден дълг за ЕС от около 85-90%. Но не е казано, че целият лимит ще бъде усвоен. Ако ситуацията се нормализира скоро, можем да минем и само с нови 4-5 млрд. лв. За финансиране на бюджетния дефицит от 3,5 млрд. лв. и за капитализиране на ББР от 0,7 млрд. лв. са необходими общо 4,2 млрд. лв., които трябва да се осигурят от този нов заем. Точно толкова ще се изтегли като първа крачка. Останалите 3,6 млрд. лв. могат да служат за буфер и да се активират при нужда. Внушенията, че тези милиарди ще се харчат безотчетно, без санкция от парламента, са чиста политическа спекулация или икономическо невежество и непознаване на бюджетните процедури. Не можеш да похарчиш и един лев над приетия размер на разходната част на бюджета, без да увеличиш размера на дефицита, който е закован на 3,5 млрд. лв. Ако иска правителството от новия дълг да похарчи за бюджетни разходи повече от тези 3,5 млрд. лв., трябва да влезе в парламента с нова актуализация. Не е зле някои хабилитирани депутати най-после да разберат тези азбучни бюджетни истини.

- Ако кризата продължи над 3 месеца и се задълбочи, на какви други източници на финансиране да разчитаме?

- Източниците, които, общо взето, създават значителна сигурност за финансовата стабилност на страната, са: Фискалният резерв, който е около 10 млрд. лв., от които поне 5 млрд. лв. може да се ползват при нужда (останалите са целеви средства). Средства от европейските програми за България от програмния период 2014-2020 г., неизразходвани към момента. Не нови, а остатъците по тях. Както по одобрени вече, така и по недоговорени към момента програми общо за 1,36 млрд. евро, равни на 2,6 млрд. лв. От тях може би около половината би могло да се пренасочат за финансиране на борбата с пандемията. Средствата не са малко, но са 3-4 пъти по-малко от помощите, които получават страните от еврозоната. Защото те си имат Централна европейска банка, която печата пари, подкрепяйки правителствата и банките на страните от евровалутния съюз. Това е още един ярък пример за предимството да си член на този съюз. Затова спирането на преговорите за влизането ни в “чакалнята” на еврозоната - ЕРМ 2, е лоша идея. Еврокомисията обсъжда и нов фонд за подкрепа - SURE със 100 млрд. евро, от който може да вземе заем всяка страна от ЕС, и в по-далечна перспектива - мобилизиране на 2,77 трилиона евро от новия програмен период 2021-2027 г., които да финансират пълното възстановяване на страните-членки на ЕС - “новия план Маршал”.

На наша почва при недостиг на средства в обозримо бъдеще, след изчерпване на упоменатите по-горе източници, с нова актуализация може да се намалят заложените 6,5 млрд. лв. капиталови разходи, както и да се преструктурира цялата разходна част на бюджета, при което да се осигурят още 3-4 млрд. лв. Всички тези източници генерират значителен ресурс, който дава възможност на финансовия министър и правителството гъвкаво да противодействат на кризата и да адаптират финансирането на мерките и действията в съответствие с развитието на кризата. Много ми се иска да не се поддаваме на човешката глупост, да правим правилните неща и със съвместни усилия да победим съвременната чума. Можем, колкото и да е трудно.