Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как руски войници иманярстваха по българските земи

Време е България да си поиска безценните съкровища, които греят зад бронираните витрини на световните музеи

По нареждане на ген. Столипин отварят гробница в с. Дълбоки, подобна на тази на Терес

Откриват скелет в бронзова броня и златен нагръдник

Пътуваща изложба напомня един факт от българската история, достоен за съжаление - че при временното руско правителство войските на императора са иманярствали по нашите земи.

Фотоизложбата "Могъществото на тракийските владетели - изгубеното и намерено съкровище от гробницата до с. Дълбоки" е дело на специалистите от Регионалния исторически музей в Стара Загора. Ето каква е официалната версия за направеното откритие:

"Гробната находка от с. Дълбоки, Старозагорско, е открита през 1879 г. при подготовка на терен в близост до селото. През месец април

поручик Н. П. Кляузов получава нареждане

от генерал-губернатора на Румелия - Столипин, да замине за Старозагорски окръг, за да събере различни статистически данни. На 12 април Н. П. Кляузов се намира в с. Дълбоки, където

случайно присъства на разкриване на гробница”

Случайно? По това време земите на Северна и Южна България се намират под руска окупация, колкото и некрасиво да звучи този термин, използван в Берлинския договор. С две думи, руснаците са всевластни господари в българските земи. Едва на 19 май 1879 г. временното руско управление

предава властта в Източна Румелия на генерал-губернатора

от български произход Алеко Богориди. Но да се върнем към нашата история за златни съкровища.

Неофициалната информация е, че местните селяни са били накарани от управниците (по всяка вероятност - руснаци) да разчистят терен за ново гробище край село Дълбоки. При заравняването попадат на голям обработен камък, който впоследствие се оказва капакът на гробница, намираща се на 60 см под повърхността.

Логично е, че тогава местните са изпратили известие до Пловдив и в резултат Столипин изпраща поручик Кляузов. В негово присъствие отварят гробницата, която е изградена от

обработени варовикови плочи

с размери: дължина 2,35 м и ширина 1,60 м. Покрита е с четири плочи, издялани стреховидно. С две думи - находката твърде наподобява каменния гроб на Терес, който бе открит 123 години по-късно в могилата "Светицата" край Шипка.

По-подробна информация, в отговор на горните предположения намираме в едно изключително рядко издание от 1880 година - брошура, написана от известния по онова време руски археолог и изкуствовед Василий Александрович Прохоров със заглавие "Болгарския раскопки близъ Эски-Загры". Издадена е в Санкт Петербург. Попада в библиотеката на археологическото дружество "Августа Траяна" чрез Иван Стойнов Шиваров. В брошурата Прохоров привежда

данни за “разкопките край с. Дълбоки”,

съобщени му от поручик Н. П. Кляузов.

Във вътрешността на гроба е открит скелет с бронзова броня. Върху нея е поставен

впечатляващ златен нагръдник,

а около скелета са намерени фрагментирани железни предмети, предимно части от оръжия. При краката са открити 5 глинени, 3 бронзови, 4 сребърни съда и един железен канделабър (свещник) с три крака (счупен на две части). Открити са и фрагменти от изтляло дърво, вероятно от дървения саркофаг, в който било положено тялото.

Прохоров подробно описва всички предмети и изработва литографии както на самата гробница по чертежи на поручик Кляузов, така и на всички находки в нея.

През 1932 г. големият български археолог Богдан Филов на основата на написаното от Прохоров прави своето авторитетно изследване и дава отговор на много въпроси.

Гробницата е лежала на съвсем равно място и над нея не е имало никаква могила. Формата й била на голям саркофаг. Скелетът в бронзовата броня е бил положен с главата на запад. На предната част на бронята лежал златният нагръдник, който имал полукръгла форма и бил "изрязан от тънка златна тенекия", пише Богдан Филов.

Цялата му повърхност била

украсена с релефни орнаменти, главно лъвски глави

и розети. За сребърните чаши Филов смята, че са играли някаква роля при тогавашните погребални обичаи. Датира ги от V век пр. Хр. Определя и големината на сребърното канче, бронзовата хидрия и пр. Богдан Филов е абсолютно сигурен, че в гробницата в Дълбоки е бил погребан тракийски първенец. Твърди, че е от втората половина на V век пр. Хр.

Но сякаш най-правдоподобна е версията на втория очевидец на намирането на съкровището. Той се казва Минко Минев, участник е в подготовката на Старозагорското въстание, а след Освобождението придружавал Кляузов като преводач по време на събирането на административна информация за Старозагорския район.

"Като пристигнахме в с. Дълбоки - седалище на най-последний участък, ни казаха, че селяните, като копаели окоп на нивата, находяща се от югоизточната страна на селото, намерили един стар гроб и в него чаши и други работи - пише в спомените си М. Минев, който през 1912 година става кмет на Стара Загора. - Отидохме на мястото с Кляузова и видяхме там гроб от 5 мраморни плочи, с покривната, без никакви по тях надписи.

Към главата на заровений в този гроб

едно желязно миналче, което като извадихме отвън, разтроши се на части; 3 бакърени кюпа, 4 сребърни чаши на големина приблизително като водните чаши, а в самий гроб една медна броня, а върху нея и златна броня от много лъскаво злато."

Минко Минев заръчал на селския кмет да събере всички вещи и да се отнесат в канцеларията, където да се опаковат и да се изпратят в Административния съвет в Стара Загора. В канцеларията

Кляузов лично опаковал в сено вещите

и решили на следващия ден да ги вземат със себе си.

"На другий ден аз съобщих на другарите си в Административния съвет за намерените вещи в с. Дълбоки и те отидоха в квартирата на Кляузова - спомня си М. Минев, гдето ги намерили наредени на един миндер, и той им казал, че ще ги държи изложени, докато е в града, за да ги видят желаещите и след това ще ги занесе в София и

ще ги предаде на императорский комисар

На тази негова лукавщина никой не му възразил нищо и той след един ден мълком замина и ги отнесе със себе си, като взе навярно за тях от някой музей доста голяма сума, защото установи се, че той не само не ги е предал в София, но и дума не е направил за намирането им."

И така, антиките са прибрани първо в Пловдив, а след това са изнесени в Русия. Като военен трофей, очевидно. През 1914 г. директорът на Ермитажа проф. Валдхауер откупува от археолога Спицын една от сребърните чаши. Останалите предмети стават притежание на Ашмолския музей в Оксфорд, Англия, където се съхраняват и до момента.

Любопитна е версията, която

руските похитители на тракийското съкровище

от Дълбоки са пробутали на англичаните. По думите на директора на Ашмолския музей при гостуването му преди няколко години в Стара Загора поручик Кляузов бил намерил скъпоценните артефакти по време на боевете с турците, когато му се наложило да си копае окоп! Опсс!

Нека извадим от забравата още един пример, който свидетелства, че за руските окупационни войски иманярството е било регулярна практика. Става въпрос за една зловеща находка на експедиция ТЕМП, когато легендарният д-р Георги Китов откри при разкопки в Плоска могила край град Шипка

човешки скелет, сгънат на три,

с дупка от

куршум в черепа

До тялото археолозите откриха захвърлени лопата, кирка, ножица, подкова и четири гилзи от италиански патрони от времето на Руско-турската освободителна война.

В района на Шипка от години се разпространява легенда за изчезнал руски офицер, който никога не се завърнал в лагера. Покойният д-р Китов беше убеден, че по време на Освободителната война и след това доста руски офицери са се изявявали и като

“археолози на свободна практика”

За нас, като българи, остава резонният въпрос: Имаме ли правното основание и кураж като държава да си поискаме обратно изнесените (да използваме този евфемизъм) древни съкровища, открити по нашите земи?

"В историята съществува прецедент, когато са били върнати обратно артефакти, изнесени от Унгария, Полша и Германия в Русия. Наши неща има и в Британския музей, и в Ермитажа, и другаде. Ако се огледате в музеите на Балканите и в Южна Европа,

ще видите главно български предмети

Идеята да бъдат върнати е добра, но ще означава огромен конфликт и на практика е неосъществима", споделя археологът проф. Васил Николов.

Въпреки това в световен аспект съществуват примери като акцията на Мелина Меркури, която в качеството на тогавашен гръцки министър на културата се опита да върне всички изнесени от Гърция паметници. Генералният секретар на Висшия съвет за египетски антични ценности Захи Хауас пък официално

поиска от Германия уникалния бюст

на Нефертити,

който се намира в Берлинския музей, да бъде върнат на страната му. И двете акции са неуспешни. Но това не пречи България да си поиска обратно безценните съкровища, които понастоящем блестят зад бронираните витрини на трезорите в световните музеи. Като например златния нагръдник от Дълбоки.

Или като Златното съкровище на кан Кубрат, което се намира в Ермитажа в Санкт Петербург. Известно е и като Съкровището от Малая Перешчепина и обединява 800 украсени със скъпоценни камъни златни и сребърни предмети, бижута, монети, съдове, оръжия. Теглото само на златните предмети е 25 килограма!

С не по-малък блясък е и съкровището на кан Аспарух от Над Сент Миклош -

23 златни съда с тегло около 10 кг,

които се съхраняват понастоящем във Виенския музей за история на изкуството.

Да не забравяме и един друг превъзходен български артефакт с изключителна историческа стойност - короната на цар Иван Шишман. Ето и нейната история - по време на 150-годишното частично турско робство на Унгария (засягащо само Средна Унгария) Ищван Бочкай владеел Княжество Трансилвания (Източна Унгария).

И през 1605 г. Ищван получава от турския султан Ахмед I

короната на цар Иван Шишман

- последния владетел на второто българско царство. Тази корона в Унгария и до днес е известна като Бочкай корона. Всъщност Трансилвания е бивша българска територия до основаването на унгарската държава. Понастоящем Бочкай корона се намира във Виена, заради хабсбургското управление. Предполага се, че короната на Иван Шишман е същата, която цар Калоян получава през 1204 година от римския папа.

И така, ще имаме ли кураж като суверенна държава да си поискаме обратно всички тези безценни реликви, които са безспорно български?!