Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Стоицизъм, вместо унищожителен и безплоден страх

Непоносима е бързата смъртност за кратко време поради епидемичен причинител. Всъщност, тя е най-трудна за приемане от хората на предната линия, които са едновременно застрашени от вирусната смърт, както и от експоненциално нарастващият брой болни от корона 19, които са хронично болни и вероятно обречени, ако са? били вече интубирани по неизбежност.

Високата логаритмична крива на умиращите, както и медийният фокус върху млади или невинни деца, или дори пациенти излизащи извън профила на типично застрашените, изкривява разказа за реалността на тази епидемия. Ако тя се развиваше мудно и лежерно, в продължение на месеци, при същият брой на починалите и при същият влошен здравен стаус на повечето от тях, вероятно обществото нямаше толкова да се втрещи от ужас. Но в условията на препълнени реанимационни отделения, функциониращи и лекуващи десетократно повече болни от обичайното, при недостатъчен брой лекари, които да се погрижат за критичните си случаи, едновременно с онези хиляди болни стоварени пред болниците, без никаква логистика, без триаж и разделение между тях и останалата част от болницата, очевидно винаги ще има хора, които ще умрат поради липса на адекватна грижа за техните операции, травми и хилядите си неотложни заболявания, освен короната.

Сериозната статистическа аритметика обаче би трябвало да изучи, просто за да разбере какво всъщност прави, колко живота ще бъдат спасени при пълна карантина и при желаната плоска крива на заразяване и колко без толкова строга карантина. Бърза смърт при остра параболична крива, да я наречем камбана и бавна смърт при плоска крива? Дали броят на загиналите ще бъде същият, но просто разтеглен във времето и сведен по този начин до някакво приемливо ниво на поносимост? Какво ако се окаже, че няма разлика в общите числа, а само във времевата рамка на общата за района смъртност? А онези, които са били пренебрегнати във времената на паника и са умрели тихо, просто защото болниците не са работили както трябва? Има ли статистика за тях? Въпроси без добри отговори.

Истината е, че дори да умрат много хора за кратко време, дори да не са млади и да не са съвсем здрави, това е неприемливо за обществата и за политиците, както и за всеки, който е все още жив. И особено, техен близък. Dead trap. Може би Хегел би казал, че това което става е правилно, защото, ако не беше правилно, нямаше да се случи. Кое е истински правилно обаче, никой не може да определи. Нито истински да контролира. В такива трудни времена е важно сякаш сградите на цивилизацията да не бъдат разрушени и да се приеме позиция на известен скромен стоицизъм, вместо унищожителен и безплоден страх.

*От фейсбук