Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Симеон Щерев-Банана, който свиреше блестящо дори на милиционерска палка

Музикални импровизации в киното? С Банана - възможни. “Да, трябва да намериш музиканти от най-най-висше ниво”, казва Джеки Стоев

Симеон Щерев-Банана, признат за един от най-добрите джаз флейтисти в света, си отиде на 76-годишна възраст след сърдечни проблеми през последните месеци. Педагог и композитор, автор на джазова, филмова и театрална музика, той беше на сцената повече от 60 години. Заедно с Милчо Левиев основава легендарния джаз квартет “Фокус ’65”, създаден по идея на сатирика Радой Ралин.

Само шест месеца след Левиев, който издъхна през ноември 2019 г., Щерев се присъедини към него в небесния оркестър.

Режисьорът Джеки Стоев се върна в спомените си към приятелството си и така благодатното професионално партньорство с Щерев. Пред “168 часа” той призна, че му е много мъчно, че музикантът си е отишъл.

“С Банана сме приятели. Много отдавна. Освен това сме работили заедно. Не, не сме свирили - разказва Стоев. - Не, чакай, чакай. Преди много години сформирахме една художествена музикална формация “Три плюс едно”: един евреин свири и трима българи му пречат.

Ръководител беше Ицко Финци – цигулка. Джони Пенков – барабанче, Чарли – дайре, и аз чинели. Понякога се явяваше и Банана като гост солист. Тогава радостта на публиката беше много голяма.

Банана е участвал в много, много мои филми като актьор, и то много, много успешно.

Участваше и в моя първи игрален филм “Нашият Шошканини”. Преди 40 години. Във филма си партнираше на Ицко Финци в една много интересна и сложна роля. Имаше и много музика – разбира се.

Във филма “Спас и Нели”, той играеше ролята на милиционер и на финала, когато се изпълняваше песента “Дано, дано, дано” той свиреше блестящо на милиционерска палка. Който е гледал филма, сигурно помни. Който не го е гледал, помни песента от първите митинги на 1990 година. Композитор на песента и на филма беше Стефан Димитров, а песента той написа специално за филма.”

Режисьорът обяснява как поначало в киното музиката за филма първо се написва от композитор, след това той дава нотите на изпълнителите, а те ги разучават. Правят се една, две репетиции, понякога и повече и се записва.

Да, но при неудържимите артисти от висок клас импровизациите винаги се случват от само себе си и са уникални.

“Помня как записвахме музиката за епизода с преследването, който беше дълъг десетина минути - спомня си Стоев. - Отидохме с Банана и Ицко в студиото, те бяха гледали вече монтирания материал. Там ни чакаше Стефан Димитров. Не, той не им раздаде никакви ноти. Те знаеха само какво ще се записва. А и за това не бяха сигурни. Стефан седна на пианото, по-скоро на йониката, и им каза: “Така. Сега ще записваме музиката за епизода с преследването. Мелодията е следната – таба, таба, там, там...”

И той им изпя десетина секунди от това, което ще свирят. Три, четири! И тримата засвириха и се получи една еуфория от радост и веселие.

И следваше импровизация до импровизация.

Тази радост и еуфория зрителите после усещаха и когато гледаха филма. Както казах, епизодът беше дълъг 10-ина минути, а те свириха час-час и нещо. Просто не им се спираше.

Жалко, че не запазихме изходния материал, тази музика беше толкова хубава, че със сигурност щеше да има собствен живот. Така както и песента “А дано, дано, дано”.

След това, разбира се, взех записа, избрах най-хубавите моменти и ги монтирах по картината. Да ви кажа честно, рядко ми е било толкова приятно.

Може би ще запитате защо в киното не се използва и този метод. Ще ви кажа. Този метод е много ефективен. Да, ама трябва да намериш музиканти от най-най-висше ниво. А такива, ей богу, няма много на брой – нито в България, нито в чужбина.”

Банана участва и в “Летете с Росинант” – където, естествено, освен чудесната роля имаше и много музика във формация с Ицко Финци, Васко Денев, Ибряма и неповторимия циганин Венци.

“Така или иначе преди няколко дена Банана си отиде. Аз съм на такава възраст, че много от моите приятели и близки вече ги няма, но аз не съм тъгувал кой знае колко, защото знам, че те са в един по-добър свят и сигурно и там им е интересно и забавно - признава Стоев. - За Банана обаче ми е някак си много мъчно. Питам се дали не е от егоистични подбуди, за да участва в още някой мой филм. Не знам, ама ми е мъчно.”

Банана е определен за най-добрия джаз флейтист в Европа през 1968 г., а немското списание “Джаз подиум” го поставя на второ място в света.